Прочетен: 13654 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2012 23:59
Този постинг посвещавам на Божо12345 с пожелание да посети езерото, да налови шарани и на връщане в България да ми остави един петкилограмов на мен.
НА 99 КМ. ОТ СОФИЯ
Публикувах постинг за Завойското езеро и това ме подтикна да направя още един подобен, за Власинското езеро. То се намира съвсем близо до ГКП Стрезимировци. Ще опиша разликите между тях като ще започна с една много съществена - Завойското езеро е построено изцяло в българска територия в т. н. Северната крайна с административен център Пирот, а Власинското е на сръбска територия. Справката направих от една „секретна” карта, на която са нанесени отнетите ни територии от Англия и Франция за това, че в Първата световна война сме воювали срещу добрите – Англия и Франция. Писал съм на тази тема.
Границата до 1919 г. Между Сърбия и България е определена от отговорни хора, които са мислели за поминъка на обитаващите тогава планините и полупланините. Те са получили при така установените граници, преминаващо по билата на планините удобен достъп до плодородните низини и поради тази причина планинците са достигали по удобни, изградени вече пътища полето за да предлагат стоките си, да си набавят необходимите, които не могат до си произведат, Този принцип е частично запазен при отнемането на на около 4000 кв. км. от територията ни, днес незаконно държана от Сърбия с административен център Бугарски Пирот, но при територията, отнета от нас с площ около 2000 кв. км. с център Босилеград наложителите на т. н. Ньойски договор, са били на умствено ниво 3000 години преди маймуните. Така определени границите затварят живителните връзка на планинците с равнината с център Кюстендил, на шосетата се турга по една бариера и те се затварят, взривява се за по сигурно и някой мост по тях, а Сърбия е заградена за планинците с високи почти 2000 м. планини. Каторжници на собствената си територия, в това бяха превърнати планинците ни от тези райони от победителите във войната, добрите. За заградените в родните им места наши сънародници остана изборът да си умрат там, да избягат в България или да емигрират в Сърбия и да се сърбизират. Аз ще поместя границите от „секретните” карти в блога си и то не само със Сърбия, но сега не мога да сторя това, защо по компютърна грамотност отговарям на завършващ забавачката.
Повтарям уточнението, че Власинското езеро е било преди 1919 г. на сръбска територия. Границата е минавала по вододелното било на Влашка планина от север, после по вододелното било на Черковна планина,преминавала е през с. Кална, след това - по вододелното било на Слишовската планина през рид, спускащ се от Милевската планина, а след нея по билото на Бясна кобила и на Дукатската планина е достигала срещу днешното ни село Бобешино. От връзката между Слишовска и Милевска планина извиращите реки са текли към Сърбия, правейки голяма лъка при днешното село Власино. Местността е била блатиста както местността Блатото над Батак, където е изграден яз. Батак. В лъката при село Власино е направен Власниския язовир и той изглежда като копие на нашия яз. Батак. Дори си им и остров.
Изворната област на реката Ерма, която не тече към язовира е била изцяло в българска територия. Реката е извирала от България и в България малко след Цариброд се е вливала в река Нишава, която извира от вр. Ком. Дебелогъзите еврогейове са разделили тази река така: Извира в Сърбия, после тече през нас, пак отива в Сърбия. А преди Ньойския долината на реката е била българска и по нея всичките села са имали имена, започващи с определение, че принадлежат към Трън. Днес те пак се наричат така, но на сръбски – Трънски Одоровци.
Власинското езеро няма особено голям приток на вода, както Завойското, но падът на водата в посока на гр. Сурдулица е доста голям. Езерото /сърбите наричат язовирите езера/ се завирява от реките, които идват от северната страна на рида към Милевската планина и от Черковната планина. Обемът на езерото също не е голям, но пък е голяма площтта му без да има нужда от контрастени както напр. при яз. Широка поляна. Със задачата за енергийното отработване на водите сърбите са се справили безупречно. За Зовойското езеро написах за техен сериозен, но възможен за оправяне пропуск. Водата на езерото те насочват с водонапорни тръби по долината на река Върла /Стръмна/, която тече към гр. Сурдулица. Каскадно водата се отработва енергийно, но от определена височина по тръбите постъпва и водата на реките от планината Бясна кобила. След Сурдулица е вероятно да има още централи, защото до вливането на река Върла в река Южна Морава има още доста метри денивелация и възможност за ново енергийно отработване вече на доста голямото количество вода.
До тази река е стигала България при завладяването й от турците, после тези български земи след загубата на битката за Виена от турците биват откъснати от турската империя, респ. от България и понятията, което са останало днес са: Българска Моравия, моравски българи. Пак ние, малката държава, сме заложник на великите сили тогава, от едната страна Австрия и Италия, от другата – Турция. По време на тези събития австрийците подтикват хората в Чипровци през 1688 г. да възстанат срещу турците, защото те ще им помогнат, но не сторават това и турците изпоколват чипровчани, които бягат в други държави.Тогава се залага и още една бомба, която сега избухва. Подгонените от австрийците цигани се установяват в Османската империя, респ. в България. И тук намират благоприятна среда за размножителните си процеси.
Връщам се на Власинското езеро. От към България към него има планина, която сърбите наричат Черковна. По нейното било е минавала границата някога. От нея реките текат директно във Власинското езеро или по долината на реката след язовирната стена в посока на град Църна трава. Реките не са големи, такива са и от другата страна на долината на реката.
Власинското езеро се явява резерв на вода за добив на енергия при нужди в определени моменти, каквото е нашето езеро Белмекен. Това е така, защото водата от планината Бясна кобила няма къде да се завири и трябва да се отработи енергийно. Само в пикови часове ако се налага се източва вода от Власинското езеро. Още едно предимство има това езеро – то не се явява буфер за придошли реки след силни дъждове, защото те са незначителни и така то може да се подържа пълно почти 100% и районът му остава много красив и привлекателен за туристи, почиващи, гости от чужбина. Но комплексът е далеч под нивото на съвременните иизисквания. Езерото е пълно винаги с рибари, лодки, плажуващи, за които има определени обезопасени места. Както една красива жена е красива от където и да я погледнеш, така е и с езерото. Идвайки от България от високото или ако слезеш в дясно по брега му с планината Черковна, като достигнеш до чашата му ако го погледнеш в посока на острова, ако го заобиколиш и погледнеш през боровата гора по пътя за Църна трава или в близост до стената – то е красиво навсякъде. Предполагам, че надморската му височина е около 1100 м.
Красота не може да се опише. Ще се опитам да я покажа със снимки. А разликата между Завойското езеро и Власинското – тя е същата, каквато е между нашите язовири Васил Коларов и Широка поляна. Ще поместя наколко снимки. Мисля да поместя един друг път снимки как се празнува около Власинското езеро през почивните дни през лятото, за да покажа, че чалгата и простотията не намериха почва само в България.
На път за Власинското езеро. Този красив връх е безименен и принадлежи към планината Гребен. Между Гребен планина и Влашка планина е красивата долина на Ерма, която има ждрело, красиво като Искърския пролом.То е било с компактно българско население, което е било откъснато от Родината си по силата на Ньойския договор.В седващи постинги ще публикувам как живеят там българите.
Милевската планина, зад нея е България. Под билото има прикриващ път, който да се ползва във време на война. Ако нападнем фашисткото куче Тито, то по прикриващия път той ще изкачи на планината военна техника и ще ни скондапца. Ако обаче фашисткото куче нападне България, изотзад на планината също има прикриващ път покрай селата Метохия и Побит камък и сме го свършили за минути. Тази игра на стражара и на апаши продължи достатъчно дълго, за да изтощи икономически соцлагера.
Не е река Дунав.
За разлика от острова на яз. Батак до този не де идва с лодки.
Където има таково цвете покрай язовира има тресавище.
Власинското езеро с гористия остров в него.
Почти цялото Власинско езеро. В дъното е стената на язовира.
Влаголюбиви цветя в околностите на язовира.
Част от Власинското езеро
Вилна зона до село Власино
Власинското езеро
Един полуостров, навлизащ във Власинското езеро.
Това не е язовир Батак, а Власинското езеро.
Власинското езеро. В дясно се вижда островът му а в ляво е Милевската планина.
Когато небето е синьо, син е и цветът на водата.
Власинското езеро
Гори по брега на Власинското езеро.
С лодка по Власинското езеро.
Има ли големи шарани? Поздрави!
23.09.2012 11:15