Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2012 09:02 - ЧЕТИВО САМО ЗА ХРИСТИЯНИ
Автор: estirbg Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 6858 Коментари: 8 Гласове:
28

Последна промяна: 13.01.2013 20:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Гласувай:
29


Вълнообразно


1. pristan - Бдете!
23.12.2012 15:45
Първо беше 2000-та година... Не, посочвани са дати и преди нея. И след като премина еуфорията от влизането в новото хилядолетие без планетата ни да загине, ето че изведнъж се пръкна календарът на маите. Поне аз разбрах за него към 2009 - 2010-та година. Къде беше дотогава този календар и защо не се шумеше така гръмко за него преди 2000-та година, след като той е толкова древен и верен? Защо краят на света беше предопределен от НЯКОГО за 2000-та, след като 2012-та се оказа едва ли не лидер в класацията?
На хората взе да им омръзва света да свършва. Те вече не вярват на този предсказан свършек, смеят му се. Но около 2012 се пръкна още нещо: планетарно възнесение. Или край, или възнесение. Е, краят не дойде, остава - възнесението. НО! Възнесение или заслепление?
Все повече се говори за любов, доброта, усмивки, духовност, братство... Все повече ни убеждават от медиите, че настъпва някакво общочовешко пробуждане и извисяване. Обаче няма такива филми като ВСЕОБЩО възнесение. Има една българска поговорка: Каквото си посял... или: Каквото си надробил... или: Каквото повикало...
Светът става СТРЕМГЛАВО все по-зъл, ние, хората... Някой от вас чувства ли се по-извисен, само защото датата на календара му казва: хайде, човече, ти вече си ангел? Не, ние сме си същите жалки егоисти!
Внимавайте с това ОБЩО извисяване! Светът се овълчва до освирепяване и то преднамерено, а ще ни говорят, че всички ние ставаме невинни овчици. Да, НЯКОЙ иска да сме овци, но не невинни , а тъпи.
НЯКОЙ иска света глобализиран, но глобализиран не означава единен, а еднакъв. И, който не е еднакъв, той ще бъде унищожен, защото ще застрашава системата. Еднаквите ще са възнесените, а различните - сатанисти.
Светът е поставен на колене, за да е готов да проси и да му бъде дадено това, което НЯКОЙ, а не вие, иска да бъде дадено.
Възнесението е вътрешен процес и ВИНАГИ индивидуално - двама ще работят на нивата, единият ще бъде взет, другият оставен... - но НЯКОЙ ще го направи външно и всеобщо.
Бдете!
цитирай
2. estirbg - Извинете ме,
24.12.2012 19:05
нека по-късно да ви пиша....в плен съм на роднини и близки и не мога да се застоявам пред компютъра. Още веднъж простете, при първа възможност ще пиша....и на теб, Марти. Поздрави от мен и незабравими мигове с любимите ти същества! :)



цитирай
3. pevetsa - СЕСТРИЦЕ,
25.12.2012 08:45
БЛАГОДАРЯ ТИ!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
И БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА, ТИ И ТВОЯ ДОМ!
http://www.youtube.com/watch?v=LVU2dB_t1A4&list=UUq4bzIs6ZtAcF11qcrGZUeQ&index=8
цитирай
4. estirbg - "Религията е окови" - споделяш Марти,
27.12.2012 11:29
— за съжаление и Висарион Белински, както и други в думите "бог" и "религия" вижда тъмнина, мрак, вериги и камшик.
Всъщност що е религия? Литературата изобилства с определения. Едно от най-точните може би е това на д-р С.Х.Келлог в книгата му “Произход и развитие на религията”: ”Всъщност религията се състои в човешкото долавяне на отношението му към една безгранична Сила или сили, които влияят на неговата участ, на които той по необходимост е подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот.”
А що е вяра - Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото. (Венцеслав Константинов)
Скъпа Марти, огледай се мила - природата и законите й говорят за нейния Творец. Навсякъде около нас срещаме вложена мъдрост, информация, порядък, причинноследствени връзки, логика. Те ни подсказват и внушават съществуването на един велик Дух, велик Разум, Който създава и поддържа битието. За будния и търсещ човешки дух, Бог е дал достатъчно доказателства за съществуването Си в Своето творение – Римл.1:19,20:
“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у него, вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.”
Ние усещаме интуитивно Божия дъх в природата, но единствено и по-добре можем да Го опознаем чрез Неговото откровение – Библията, Божието Слово. В него Бог разкрива Себе Си, Своя характер и личност, Своите действия, планове и цели. Има един текст е Евр.11:6. С който започва всеки духовен живот:
“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаградава тези, които Го търсят.” Евр.11:6
след малко ще продължа.....
цитирай
5. estirbg - продължение 1
27.12.2012 12:10
Както в този стих, така и в много други пасажи на Писанието се утвърждава основният принцип на библейската и християнската релгия – принципът на вярата. Това означава, че ако искаме да се доближим до Бога, да Го опознаем, да Го почитаме и да Му служим, това можем да направим чрез вяра. Библията заявява, че вярата е единственият път към великия Аз Съм. Библейска вяра, не е „обикновена” вяра. Но преди това нека да направя съпоставка между понятията „вяра” и „религия” – едва ли би държала на горното си твърдение, ако разбереш разликата.
Наистина, отношенията на човека с Бога са неговата религия. От такава гледна точка истинската религия и истинската вяра са идентични, те са едно и също нещо. Понякога обаче, вяра и религия се противопоставят в следния смисъл: искрената вяра не се състои от външни форми, ритуали и традиции, наречени религия, а е самият живот - делата и постъпките на вярващия. В такъв смисъл истинското християнство не е някаква формална религия, една от многото, а е чист и възвишен живот за Божия слава и за доброто на всички хора.
Ако си прочела внимателно текста горния цитат в Евр.11:6, сама ще се увериш колко много информация дава: Бог е невидим за нашето зрение; можем да Го видим само с очите на вярата. Ап. Павел твърди, че това велико Същество “обитава в непристъпна виделина” (І Тим.6:16), а Йоан изтъква, че “никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Вярата в Бога не е само някакво чувство, а ясно определено понятие за Него. Тя приема, че между Бога и човека се създават лични отношения – “възнаграждава тия, които Го търсят”.
Логично следва и обратното. Към онези, които не Го търсят, към равнодушните и индиферентните, Той няма да е благосклонен. Но щом става дума за лични отношения между Бога и човека , тогава този стих ни казва нещо и за Божието естество. Бог не е безлична сила, някакъв принцип в природата, както приема пантеизмът (сливане на Бога с природата), някаква “природна сила”, както някои по-ограничени хора си представят. Но вни­ма­вай­ – лич­ност не оз­на­ча­ва неп­ре­мен­но чо­век. Ан­ге­ли­те са съ­що лич­нос­ти, както и другите божии космически творения . Хрис­тос опис­ва Бо­жес­т­во­то с ду­ми­те: “Бог е Дух и оне­зи, ко­ито Му се пок­ла­нят, с дух и ис­ти­на тряб­ва да Му се пок­ла­нят”(Йо­ан 4:24). За един търсещ човек, Бог се разкрива като ве­ли­ко и без­к­рай­но ду­хов­но Съ­щес­т­во. А лич­ни­те от­но­ше­ния, за ко­ито ста­ва­ше ду­ма по-го­ре, се оли­цет­во­ря­ват в Биб­ли­ята ка­то от­но­ше­ния меж­ду лю­бящ Ба­ща и до­бър син (дъщеря).

Всъщност какво е вя­ра? Биб­лейс­ка­та де­фи­ни­ция за вяра е дадена от ап. Па­вел в Евр.11:1:

“А вя­ра­та е да­ва­не на твър­да уве­ре­ност в оне­зи не­ща, за ко­ито се на­дя­ва­ме, убеж­де­ние за не­ща, ко­ито не се виж­дат.”

Два ас­пек­та са под­чер­та­ни тук. Вя­ра­та е “убеж­де­ние за не­ща, ко­ито не се виж­дат”. То­ва оз­на­ча­ва, че обек­ти­те на вя­ра­та са не­ви­ди­ми; тя бо­ра­ви с не­ви­ди­ми, не­бес­ни дейс­т­ви­тел­нос­ти. Ог­ра­ни­че­но­то и при­ми­тив­но мис­ле­не твър­ди: не вяр­вам в Бо­га, за­що­то не Го виж­дам. Но има мно­го не­ща, ко­ито по прин­цип са не­ви­ди­ми за нас, но в чи­ето съ­щес­т­ву­ва­не сме ве­че твър­до убе­де­ни. Ето ти ня­кои аб­со­лют­но не­ви­ди­ми не­ща: елек­т­ро­ни­те в нор­мал­но със­то­яние са не­ви­ди­ми; чер­ни­те дуп­ки са не­ви­ди­ми, за­що­то ни­ка­къв лъч не мо­же да на­пус­не те­зи об­лас­ти; елек­т­ро­маг­нит­ни­те въл­ни поч­ти в це­лия ди­апа­зон (с из­к­лю­че­ние на ви­ди­ми­те лъ­чи) от ра­ди­овъл­ни­те с дъл­жи­на на въл­на­та 50 км до га­ма-лъ­чи­те с дъл­жи­на на въл­на­та 10-10 мм са не­ви­ди­ми. Но ние твър­до вяр­ва­ме в съ­щес­т­ву­ва­не­то на те­зи дейс­т­ви­тел­нос­ти, за­що­то без тях би­ха би­ли не­мис­ли­ми съв­ре­мен­на­та тех­ни­ка, ин­дус­т­рия и жи­вот.
Та­ка и обек­ти­те на вя­ра­та са не­ви­ди­ми, но мно­го не­ща в жи­во­та и све­та ни убеж­да­ват дъл­бо­ко в аб­со­лют­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на те­зи ре­ал­нос­ти. Та­зи фра­за на де­фи­ни­ци­ята “убеж­де­ния за не­ща, ко­ито не се виж­дат”, ни каз­ва и още не­що. Вя­ра­та не под­ле­жи на опит­но до­каз­ва­не, не мо­же да се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра с нея, как­то се пра­ви в на­ука­та. Вя­ра­та ни пре­да­ва ира­ци­онал­но (свръ­хес­тес­т­ве­но) поз­на­ние.

Дру­ги­ят ас­пект на де­фи­ни­ци­ята за вя­ра из­г­леж­да та­ка: “твър­да уве­ре­ност в оне­зи не­ща, за ко­ито се на­дя­ва­ме”. То­ва е ве­че су­бек­тив­но­то от­но­ше­ние на вя­ра­та; не са­мо ня­как­во зна­ние и убеж­де­ние, но и вът­реш­но­то же­ла­ние на ду­ша­та. Да се на­дя­ваш за не­що, оз­на­ча­ва да го же­ла­еш, да го оби­чаш, да вло­жиш сър­це и ду­ша в не­го. Све­ще­но­то Пи­са­ние ни го­во­ри за об­но­вя­ва­не на зе­мя­та, за въз­к­ре­се­ние и ве­чен жи­вот. Днес ние не поз­на­ва­ме при­род­ни за­ко­ни и яв­ле­ния, ко­ито да ни до­ка­жат те­зи не­ща, но ги при­ема­ме чрез вя­ра и ги очак­ва­ме с коп­неж. Не­ос­но­ва­тел­на ли е та­зи вя­ра? Щом Биб­ли­ята се е ока­за­ла ис­тин­на в тол­ко­ва мно­го не­ща, щом вся­ко ней­но твър­де­ние се оказ­ва вяр­но в обик­но­ве­ния жи­вот, щом нейни­те про­ро­чес­т­ва се из­пъл­ня­ват в све­тов­на­та ис­то­рия с ма­те­ма­тич­на точ­ност, то­га­ва при­ема­ме с до­ве­рие и оне­зи ней­ни фак­ти, ко­ито са не­пос­ти­жи­ми за чо­веш­кия ум – но­во­то би­тие, въз­к­ре­се­ни­ето, веч­ния жи­вот и пр. На ба­за­та на про­ве­ре­ни­те и пот­вър­де­ни ис­ти­ни на Биб­ли­ята ние из­г­раж­да­ме на­ша­та вя­ра и вър­ху оне­зи биб­лейс­ки изяв­ле­ния, ко­ито се­га не мо­гат да бъ­дат про­ве­ре­ни.

Биб­ли­ята под­чер­та­ва ед­на оче­вид­на, но мно­го важ­на ис­ти­на – връз­ка­та меж­ду вя­ра и де­ла. В за­ви­си­мост от то­ва се го­во­ри за два ви­да вя­ра: жи­ва и мър­т­ва. Ако вя­ра­та ос­та­не са­мо в сфе­ра­та на поз­на­ния и убеж­де­ния и не се оп­ло­ди в жи­вот на пос­лу­ша­ние към из­рич­на­та Бо­жия во­ля, в жи­вот на бла­гот­во­ри­тел­ност, по­жер­т­ву­ва­тел­ност, доб­ри де­ла, та­ка­ва вя­ра е оце­не­на от Бо­жи­ето Сло­во ка­то мър­т­ва, без ни­как­ва стойност. Та­ка­ва вя­ра от­б­лъс­к­ва и ра­зо­ча­ро­ва, за­що­то ня­ма пок­ри­тие меж­ду ду­ми и де­ла. Тя е в пос­лед­на смет­ка ли­це­ме­рие. Ис­к­ре­на­та вя­ра тряб­ва да под­тик­ва към се­ри­оз­ни дейс­т­вия – по­ка­яние, от­каз­ва­не от гре­хо­ве и по­ро­ци, към все­кид­не­вен стре­меж и съ­об­ра­зя­ва­не на жи­во­та с Хрис­то­ви­те прин­ци­пи. То­ва е жи­ва вя­ра, ко­ято ре­али­зи­ра ве­ли­ки­те це­ли на Тво­ре­ца с все­ки чо­век (Ефес.2:10). Ор­га­ни­чес­ка­та връз­ка меж­ду вя­ра и де­ла е пред­с­та­ве­на убе­ди­тел­но и с удачен при­мер в Яков 2:14-17:

“Как­ва пол­за, бра­тя мои, ако ня­кой каз­ва, че има вя­ра, а ня­ма де­ла? Мо­же ли та­ка­ва вя­ра да го спа­си? Ако ня­кой брат или ня­коя сес­т­ра са го­ли и ос­та­на­ли без ежед­нев­на хра­на и ня­кой от вас им ка­же: иде­те си с мир, да­но бъ­де­те стоп­ле­ни и нах­ра­не­ни, а не им да­де пот­реб­но­то за тя­ло­то, как­ва пол­за? Та­ка и вя­ра­та ако ня­ма де­ла, са­ма по се­бе си е мър­т­ва.”

Вя­ра, ко­ято не се изя­вя­ва в съ­от­ветс­т­ва­щи пос­тъп­ки и ця­лос­т­но хрис­ти­ян­с­ко по­ве­де­ние, е ока­чес­т­ве­на ка­то без­по­лез­на, праз­на и су­ет­на. В ис­то­ри­ята на пред­по­топ­ния свят мо­жем да на­ме­рим кла­си­чес­ки при­мер за илюс­т­ра­ция на то­ва аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо из­ра­зя­ва­не на вя­ра­та чрез де­ла. Ста­ва ду­ма за един от древ­ни­те пат­ри­ар­си и пра­ро­ди­те­ли на чо­веш­кия род, Ной. Ко­мен­та­рът е от ап. Па­вел:

“ С вя­ра Ной, пре­дуп­ре­ден от Бо­га за не­ща, ко­ито още не се виж­да­ха, под­бу­ден от стра­хо­по­чи­та­ние, нап­ра­ви ков­чег за спа­се­ние на до­ма си; чрез ко­ято вя­ра той осъ­ди све­та и ста­на нас­лед­ник на прав­да­та, ко­ято е чрез вя­ра.” Евр.11:7

Ко­ра­бът на Ной му е бил съв­сем из­ли­шен, ко­га­то го е стро­ил, но твър­да­та си уве­ре­ност, че съг­лас­но Бо­жи­ето съ­об­ще­ние све­тът ще бъ­де ра­зо­рен от све­тов­на вод­на ка­тас­т­ро­фа, той из­ра­зил ве­ли­ко­леп­но чрез пос­т­ро­ява­не на за­щи­тен ко­раб. С то­зи акт Ной ста­ва пред­шес­т­ве­ник на ба­ща­та на вя­ра­та – Ав­ра­ам. Та­ка и на­ша­та вя­ра тряб­ва да се тран­с­фор­ми­ра в на­чин на жи­вот, съ­об­ра­зен с еван­гел­с­ки­те прин­ци­пи. Нов жи­вот тряб­ва да ни осе­ни.

В то­ва ра­зис­к­ва­не на вя­ра­та тряб­ва да за­сег­нем и ед­на дру­га стра­на на въп­ро­са, ко­ято е пър­вос­те­пен­на и оп­ре­де­ля­ща ре­ли­ги­ята на хрис­ти­яни­на, имен­но, вя­ра­та ка­то сбор от вер­с­ки прин­ци­пи, те­оре­тич­на­та стра­на на вя­ра­та. Днес съ­щес­т­ву­ват сто­ти­ци хрис­ти­ян­с­ки де­но­ми­на­ции със свои вер­с­ки сис­те­ми. То­га­ва коя е пра­ва­та вя­ра, къ­де е ис­ти­на­та, има ли ня­ка­къв кри­те­рий? И още един въп­рос: за­що е то­ва де­ле­ние и раз­д­ро­бя­ва­не на хрис­ти­ян­с­кия свят на тол­ко­ва мно­го де­но­ми­на­ции? Ще по­тър­сим от­го­вор в Биб­ли­ята. Ето ав­то­ри­тет­ни­те ду­ми на Исус в Йо­ан 7:37,38:

“А в пос­лед­ния ден, ве­ли­кия ден на праз­ни­ка, Исус зас­та­на, из­диг­на глас и ка­за: Ако ня­кой е жа­ден, не­ка дой­де при Мен и да пие. Ако ня­кой вяр­ва в Мен, ре­ки от жи­ва во­да ще по­те­кат от ут­ро­ба­та му, как­то каз­ва Пи­са­ни­ето.”

В стих 38 се на­ми­ра из­ра­зът “КАКТО КАЗВА ПИСАНИЕТО”. Хрис­тос се по­зо­ва­ва на Пи­са­ни­ето, т.е. на Све­ще­но­то Пи­са­ние, ка­то на из­к­лю­чи­те­лен ав­то­ри­тет по вер­с­ки­те въп­ро­си. То­га­ва ЕДИНСТВЕНИЯТ ВАЛИДЕН КРИТЕРИЙ за оп­ре­де­ля­не уче­ни­ята на вя­ра­та ТРЯБВА ДА Е БИБЛИЯТА И САМО БИБЛИЯТА. Вся­ко уче­ние, идея, въз­г­лед и фи­ло­со­фия, ко­ито не се съг­ла­су­ват с пос­ту­ла­ти­те на Биб­ли­ята, ко­ито се от­к­ло­ня­ват или про­ти­во­ре­чат на Биб­лейс­ки­те уче­ния, тряб­ва да бъ­дат изос­та­ве­ни, ако ис­ка­ме да стиг­нем до пра­ва­та вя­ра. Ня­кои на­ши по­зи­ции мо­же да са ни лю­би­ми, ня­кои те­ории мо­же да ни до­па­дат и да из­г­леж­дат убе­ди­тел­ни, но ако не мо­гат да бъ­дат пот­вър­де­ни с тек­с­то­ве от то­зи ве­лик кри­те­рий – Биб­ли­ята – тях­на­та при­съ­да е “чо­веш­ко уче­ние”. Про­рок Исая пи­ше в съ­щия дух:

“Не­ка при­бег­нат при за­ко­на и при сви­де­тел­с­т­во­то! Ако не го­во­рят спо­ред то­ва сло­во, на­ис­ти­на ня­ма за­зо­ря­ва­не за тях.” Исая 8:20

Ако учи­те­ли­те на вя­ра­та не го­во­рят “спо­ред то­ва сло­во”, т.е. спо­ред “за­ко­на и сви­де­тел­с­т­во­то”, т.е. спо­ред Св. Пи­са­ние, те не го­во­рят ис­ти­на­та. Всич­ко то­ва мо­же да се интегрира в след­но­то твър­де­ние: Ако аз вяр­вам в не­що и пра­вя не­що в ре­зул­тат на та­зи вя­ра, тряб­ва да съм в със­то­яние да по­со­ча ед­но “та­ка каз­ва Гос­под” в съ­от­вет­ни­те мес­та на Биб­ли­ята.

Съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва де­ле­ние на хрис­ти­ян­с­кия свят, за­що­то се под­дър­жат раз­лич­ни уче­ния, дог­ми и цър­ков­ни пре­да­ния, ко­ито яв­но не се съг­ла­су­ват с уче­ни­ята на Биб­ли­ята. Та­къв бе и слу­ча­ят с ев­рейс­ка­та цър­к­ва в съв­ре­ми­ето на Исус. При един спор с ев­рейс­ки­те ста­рейши­ни Той им за­яви яс­но и нед­вус­мис­ле­но, че тех­ни­те цър­ков­ни пре­да­ния про­ти­во­ре­чат на Бо­жи­ето Сло­во. В края на то­зи ди­алог Исус им ка­за от­к­ро­ве­но, че ре­ли­гия, ко­ято по­чи­ва на чо­веш­ки за­по­ве­ди, е нап­раз­на – Мат.15:3,9:

“А Той им от­го­во­ри: за­що и вие за­ра­ди ва­ше­то пре­да­ние прес­тъп­ва­те Бо­жи­ята за­по­вед? ... Оба­че нап­раз­но Ми се кла­нят, ка­то пре­по­да­ват за по­уче­ния чо­веш­ки за­по­ве­ди.”

Ето как достигаме до момента, когато трябва да се из­би­ра меж­ду чо­веш­ки­те тра­ди­ции и уче­ния и Бо­жи­ето Сло­во – Биб­ли­ята!

Ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да из­г­ра­дим пра­ва вя­ра, опи­ра­ща се на Биб­ли­ята, ес­тес­т­ве­но траб­ва да че­тем и изу­ча­ва­ме при­леж­но та­зи ве­ли­ка кни­га. Та­къв е и съ­ве­тът на Спа­си­те­ля в Йо­ан 5:39:

“Вие из­с­лед­ва­те Пи­са­ни­ята, по­не­же мис­ли­те, че в тях има­те ве­чен жи­вот и те са, ко­ито сви­де­тел­с­т­ват за Мен.”

И още нещо, което може да е в полза и на другите, четящи този коментар. - Ня­кои хо­ра се оп­лак­ват от сла­ба вя­ра, имат съм­не­ния и ко­ле­ба­ния. Как мо­же да се ста­би­ли­зи­ра на­ша­та вя­ра? Ап. Па­вел ни пред­ла­га прос­та ре­цеп­та – по­ве­че че­те­не и слу­ша­не на Бо­жи­ето Сло­во:

”И та­ка, вя­ра­та е от слу­ша­не, а слу­ша­не­то – от Хрис­то­во­то Сло­во”. Римл.10:17

Все­ки чо­век има смът­ни пред­с­та­ви за Бо­га, вло­же­ни по рож­де­ние, ня­ка­къв за­ро­диш на вя­ра. Но та­зи да­де­ност тряб­ва да се раз­вие чрез съз­на­тел­на дейност на ин­ди­ви­да. Вя­ра­та тряб­ва да се под­х­ран­ва от Сло­во­то Бо­жие, за да ук­реп­не, да ста­не жиз­не­на си­ла в жи­во­та ни. Сло­ва­та на Биб­ли­ята са ка­чес­т­ве­на ду­хов­на хра­на, от ко­ято не тряб­ва да се ли­ша­ва­ме ни­то ден. И та­ка, по­ве­че с Биб­ли­ята и всич­ки проб­ле­ми ще се раз­ре­шат.

Като заключение мога да те уверя, че прек­рас­ни­ят ре­зул­тат на доб­ра­та вя­ра ще бъ­де мно­го ра­дост и удов­лет­во­ре­ние още се­га и тук, а ко­га­то нас­тъ­пи пос­лед­ни­ят час - това ще бъдат спа­се­нието и без­с­мър­тието съг­лас­но 1Петр.1:7-9:

“...из­пит­ва­не­то на ва­ша­та вя­ра, по-скъ­по­цен­на от зла­то­то, ко­ето ги­не, но пак се из­пит­ва чрез огън - да из­ле­зе за хва­ла и сла­ва и по­чест, ко­га­то се яви Исус Хрис­тос; Ко­го­то оби­ча­те, без да сте Го ви­де­ли, в Ко­го­то ка­то вяр­ва­те, без се­га да Го виж­да­те, рад­ва­те се с не­из­ка­за­на и прес­лав­на ра­дост, ка­то по­лу­ча­ва­те след­с­т­ви­ето на вя­ра­та си – спа­се­ни­ето на ду­ши­те си.”

Да, дългичко беше обяснението, но дано да е от полза. Дано, скъпа ми Марти, светлината на Истината да озари и теб, а не да те "изгори на клада", както си предпочела, макар и изречено само на шега....:)))

цитирай
6. ivoki - ОЧЕВИДНО СИ ЕВАНГЕЛИСТКА. . . . :...
04.01.2013 18:29
ОЧЕВИДНО СИ ЕВАНГЕЛИСТКА.... :-(((
цитирай
7. estirbg - Не позна, приятелю,
04.01.2013 19:17
имаш още един шанс! Ако се поровиш в блога ми и прехвърлиш постингите ми от "Сатана демаскиран I,II,III част, та достигнеш до последния, ще разбереш, че съм от "отбора" на върло следващите какво ПИШЕ в Библията. Ще разбереш и други истини, премълчавани и замъглявани както от твоята, така и римо-католическата църква.
цитирай
8. merita - поздрав
12.01.2013 20:52
Споделям казаното от теб и въпреки че не сме от една деноминация въпроса за вярата си го развила добре и от гладна точка на Библията.
Смисъла на вярата е наистина да ни дава радост в живота още сега.Знам че затова и Бог ни моди в победоносно шествие.-2Кор.3:14, 1 Кор 15:57
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estirbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1884049
Постинги: 110
Коментари: 2805
Гласове: 5349
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031