Когато Ронълд Рейгън оцеля от рана от изстрел на пушка, по време на президентството му, някои спекулираха, че той би могъл да е антихриста, чиято смъртоносна рана е била излекувана. Давам го по-обширно, за да не се заяждат с мен историците!
Има голяма разлика между факт и измислица. Нараняването на звяра се споменава четири пъти в Откровение/13:3,10,12,14/. Библията споменава “ звяра, който беше наранен от сабя и оживя” /13:14/. Така, звярът е наранен от меч, не от пушка. Ето още вникване в нещата : “Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя и той трябва от псабя да бъде убит. Тук е нужно устояването и вярата на светиите.” /стих 10/. Едно просто сравнение на стих 14 със стих 10 разкрива удивителния факт, че раняването на звяра също включва и отиването му в пленничество.
За да се разбере правилно това пленничество трябва да анализираме един специален период от “време, времена и половин време” /Данаил 7:25/. “Време” представлява една година, така че този стих говори за три години и половина. Същият този период е засегнат като “42 месеца” /Откровение 13:5/ или “1260 дни” /Откровение 12:6/. Като се използват месеци от 30 дни, три и половина години се равняват на 42 месеца или 1260 дни. В символично пророчество, един ден представлява една буквална година /вижте Езекил 4:6, Числа 14:34/. Почти всички католически, протестантски и евангелистки учени, включително и авторите на На заден план прилагат този принцип “ден за година” за седемдесет седмичното или 490 дневното пророчество от Данаил 9:24-27. Универсално прието е, че онези 490 дни представляват 490 буквални години. Знаем, че това е вярно, защото пророчеството от Данаил глава 9 започва във времето на Персия след вавилонското пленничество и достига до времето на Исус Христос, Месията. Следователно трябва да означава 490 буквални години-не просто 490 действителни дни. Със сигурност можем да твърдим това.
Но когато се стигне до Данаил глава 7 и периода от три и половина години /Данаил 7:25/, повечето съвременни тълкуватели променят напълно механизмите си на тълкуване от принципа ден-година, прилагайки този период за буквални три и половина години в самия край на времето. Удивително, това е точно каквото йезуитите Франсиско Рибера и Кардинал Белармин направиха в опита си стратегически да преместят три и половина години от каквато и да е връзка с католическата църква. Но протестантите от по-ранното време гледали на това доста различно. В продължение на около 400 години протестантските учени приложили принципа ден-година, не само за 490 дни от Данаил глава 9, но и за трите и половина години от Данаил глава 7. Също са го приложили и за Ватикана. “седемдесетте седмици от Данаил или 490 дни до Месия се изпълниха като 490 години, тоест те бяха изпълнени по таблицата година - ден. Върху тази таблица 42-та месеца или 1260 дни са 1260 години. Тогава питаме, папството претърпяло ли е този период? Изследване на историческите фатки ще покаже че е така. /H. Grattan Guiness, Romanism and the Reformation, р.84/”. През 1701, Робърт Флеминг публикува книгата си “Възхода и падението на Римската империя.” Флеминг показа, както други са правили в продължение на много столетия, че 1260 дни на пророчество представляват 1260 години” /пак там, стр.156/.
Х. Гретън Гинес, във великолепната си работа “Католицизма и Реформацията” бележи началото на 1260 години със забележителния декрет на император Юстиниян /525-565 след Христа/ назначава римския епископ за глава на всички църкви и след това достига до времето на “огромното папско поражение във френската революция” /пак там, стр.84/. Декретът на източноримския император Юстиниян влезе в действие през 538 година след Христа. Това направи епископа на Рим легалната “Глава на всички святи църкви” като така утвърди политическата папска сила над цялото християнство в западна Европа. Точно след 1260 години през 1798, генералът на Наполеон, Бертие, навлезе в Рим с френска армия. Бертие бързо премахна папството, освободи швейцарските охранители на Ватикана и обяви Рим за република на Франция.
Бертие навлезе в Рим на 10 февруари 1798 и го провъзгласи за република /The Modern Papacy,р.1, London : Catholic Truth Society/. “Един ден папата седял на трона си в параклиса на Ватикана, заобиколен от кардиналите си...Много скоро в залата неочаквано връхлетяла група войници, свалили папския пръстен от пръста му и го отвели като затворник.” /Epochs of Papacy, р. 449, London 1881/. Папа Пиус Шести бил отведен във Франция където умрял в заточение. Наполеон дал нареждания, че в случай че умре, не би трябвало да се избира заместник на службата му и че папството би трябвало да се спре./The Modern Papacy, р.1/. През 1798 “папството бе премахнато : не остана и следа от съществуването му. И сред всички римокатолически сили не се помръдна и пръст в негова защита. Вечният град вече нямаше принц или епископ, епископът умираше като пленник в чужди земи, и вече бе провъзгласен декрет, че няма да бъде допуснат заместник на неговото място /Rome: From the Fall of the Western Empire, by George Trevor. pp.439,440,London, The Religious Tract Society,1868/. Забележете онази малка дума “пленник” в по-горното изречение. Това е същата дума, която Библията използва в Откровение 13:10.
Годината 1798 бе преди времето на Д-р Самюъл Мейтлънд, Едуард Ъруин, Джон Нелсън Дарби, К. И. Скофилд, Хал Линдзи и режисьорите на На заден план : филмът. Тъй като по това време протестантските учени от цяла Европа, Англия и Америка бяха по-скоро хора на историята отколкото футуристи, те разпознаха Божията ръка в ясното изпълнение на пророчеството. В “упадъка на папското управление...мнозина видяха в тези събития изпълнението на пророчества и проявлението на белезите в най-загадъчните части на Свешеното Писание /History of France from 1790-1802, vol. 2, р. 379, London 1803/.”
“Божият пророчески часовник бе курдисал 1798 година като края на папското върховенство и когато удари часът, величественият управител на Тибър, пред чието анатемосване царете и императорите на Европа толкова дълго трепереха, отиде “в пленничество” /Откровение 13:10/ и управлението му в папските предели бе премахнато /Facts of Faith by Christian Edwards, Southern Publishing Association, Neshville, Tenn., 1943, р.60/. В края на 1260 година през 1798, библейският звяр отиде в “пленничество” и получи “смъртоносната си рана.” Това е факт, не измислица.
Чували сте израза “Извървя дълъг път, бейби.” Това е особено вярно когато става въпрос за пророческо тълкуване. Най-добре продаващите се книги и хитовите християнски филми сега прилагат пророчеството на Откровение за един звяр, който получава смъртоносна рана, за някои измислени личности като Николай Карпатия, който е убит след Грабването. Всичко това е като къща на илюзиите в един парк за забавление. Библията казва, че звярът, който символизира царство /Данаил 7:23/ ще отиде в “пленничество” /Откровение 13:10/. Царството на папския Рим отиде в пленничество. И това се случи през 1798, точно в края на 1260 години!
Нуждаем се да чуем “остатъка от историята.” Но Ватикана не стигна до окончателния си край през 1798; нито Откровение спира със звяра, който е бил наранен. Божието Слово предсказва : “И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя очудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина че даде властта си на звяра.” /Откр. 13:3/. Това случва ли се сега?Няма съмнение в това! Някогашната смъртоносна рана нанесена върху папския Рим сега едва ли се нуждае от превръзка. С повече от един милиард членове, сега римокатолическата църква е най-мощната религиозна организация на планетата земя. Когато Папата се обръща към Обединените нации, световното общество слуша. И защо повечето протестанти не чуват и не виждат изпълнението на пророчеството? Защото очакват Николай.
През 1990 година най.добре продаващия се автор, Малахи Мартин публикува книгата си Ключовете на тази смърт: папа Йоан Павел Втори срещу Русия и запада за контрол на новия световен ред. Мартин е йезуит, вътрешен човек на Ватикана, който познава Папата. Идеята на Мартин е , че само три сили са способни да управляват света в новия световен ред - Русия, Америка и Ватикана. Мартин предсказва, че Рим ще спечели. В началото на книгата си той значително се позовава на “200 години бездействие”, което е било наложено на папството от главните държавните сили на света./The Keys of this Blood, р. 22/. Осъзнавате ли значението на това? Отбройте назад 200 години от 1990. До коя година ни води това?До 1790, която е само на осем години от нанасянето на раната. Мартин продължава като казва, че след “200 години на официално нeсъществуване...отличителния белег на кариерата на Йоан Павел като Папа” е била да премахне ограничителните мерки на папската активност в главните световни въпроси /пак там, стр. 23/. Мартин повдига булото и открива, че последната цел на Папа Йоан Павел Втори е отново да управлява света.
Няма президент, няма опитен държавник, нито рокендрол певец, включително и Мик Джагър, Майккъл Джексън или Мадона, които могат да съберат по-голяма тълпа от Папа Йоан Павел Втори. През 1995 година списанието Таймс го избра за своя Човек на годината. “Когато той говори, не говори само за неговото стадо от почти един милиард; той очаква светът за слуша. И стадото и светът слушат /Time, December26, 1994,January, 1995 /”. Но когато се стигне до пророчество, остава фактът, че той представлява една система, за която в продължение на 400 години вярващите в Библията протестанти са вярвали, че е представена от силата на звяра от Откровение. Ако протестантите са били прави още тогава, то днес все още е един правилен възглед. Защо? Защото Божието Слово не се променя.
Без съмнение сте чували за седемте чудеса на Древния свят. Това са били чудесни структури, колосални паметници. Човек мисли за висящите градини на Вавилон и за огромната пирамида на Гиза. В съвременни дни хората остават удивени от светкавичното развитие на технологията - компютри, интернет, сателитни връзки, клетъчната оптика и клетъчни телефони. Но има друго “чудо” предсказано в Откровение, което също се отнася и за съвременните дни.
Става въпрос за ранен звяр, който сега се излекува.
И светът днес се учудва.
