Професор Даниел Бейкър, директор на лабораторията по атмосферна и космическа физика в университета, посочва, че щитът бил открит в радиационния пояс Ван Алън. Щитът бива поддържан точно на това място от магнитното поле на планетата, а радиационните пояси представляват два пръстена с форма на поничка, които са изпълнени с високоенергийни електрони и протони. Радиационният пояс периодично се свива и разширява в зависимост от енергийните влияния, идващи от Слънцето.

В публично изявление Бейкър прави следната аналогия:

„Изглежда тези електрони се блъскат в стъклена стена, която се намира в космоса. Все едно този щит е създаден от силови полета (подобни на тези от „Стар Трек“), които се използват да отблъскват извънземни оръжия. Де факто там има невидим щит, който блокира тези електрони. Това е изключително загадъчен феномен.“

(Изключително интересно сравнение, което попада точно в десетката, защото този щит е поставен там именно с такава цел.

Това не е първият път, когато изследователи дискутират пояса на Ван Алън. През 2012 г. изследване на НАСА установява, че поясът, който всъщност е съставен от две части, се променя много по-бързо от считаното до момента, а частиците в него променят светкавично своята енергия, времево и пространствено разпределение. Като едно от първите значими открития на космическата ера поясът на Ван Алън е засечен през 1958 г. от професор Ван Алън и неговия екип от университета в Айова. Той се състои от външен и вътрешен пояс, простиращ се до 40 000 км над Земята. Сега обаче е открит трети пръстен, който е описан като „складиращ“.

Последната мистерия около пояса е свързана с „екстремно рязка граница“, която е разположена на вътрешния край на външния пояс – на приблизително 11 500 км. Тя блокира свръхбързите електрони, които могат да пробият щита и да навлязат по-дълбоко в земната атмосфера.

Екипът разгледал няколко различни сценария, които биха обяснили какво би могло да създаде и да поддържа една такава бариера. Нито едно от предположенията обаче не било „научно издържано“. Един от обсъжданите сценарии бил свързан с това, че гигантски облак от студен газ, който започва от 960 км над Земята и се простира на хиляди километри в пояса на Ван Алън, разпръсква електроните на точката на граничната бариера чрез електромагнитни вълни с много ниска честота, които създават „съскане“. Този съскащ звук е подобен на бял шум, когато бива възпроизведен чрез тонколона.

И едно сравнение с митологиите на древните народи – индийци и египтяни.

Богинята майка Нут (от древноегипетската митология) предпазва съществата от външния свят и на практика създава отделен свят за тях. Тя ги пази от нощта, която се разпростира извън нея и генерира изцяло различна вселена, в която цари светлина, дори когато навън е мрак.

Снимки:

1 Мистериозният невидим щит, който пази Земята.

2 Богинята майка Нут