Постинг
10.08.2016 19:31 -
Майкъл познава асматите и примитивните им навици.Мъжете правят секс помежду си, разменят си жените, взаимно си пият урината и смучат пениса на вожда.
Автор: aveboko
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1432 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2016 19:41
Прочетен: 1432 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 10.08.2016 19:41
Двама младежи се люшкат на катамаран край Нова Гвинея, чийто мотор е отказал. Единият е сред най-богатите наследници в света – син на губернатора на Ню Йорк Нелсън Рокфелер и правнук на петролния крал Джон Рокфелер. 23-годишният Майкъл се изнервя, оставя на борда приятеля си, холандския антрополог Рене Уасинг, съблича се по бельо и се гмурва към брега да търси помощ. Разстоянието е 15-ина километра. Майк е добър плувец и е завързал около кръста си два празни бидона, за да го държат над водата. Оттогава никой не го е видял жив или мъртъв. Официалната версия е, че се е удавил. Неофициалната – че е погълнат от акули. Погълнат е, но не от акули, разкрива в новата си книга Savage Harvest (“Дивашко угощение”) пътешественикът и автор на сп. “Нешънъл джиографик” Карл Хофман.
С документи и разкази на свидетели той потвърждава упоритите слухове, че първобитни канибали са се нахранили с богатия авантюрист. Изпитанията преследват Майкъл Рокфелер от момента, когато се заема да събира експонати за дядовия си Музей на примитивното изкуство в Ню Йорк. Момчето е с душа на авантюрист и решава да попълни колекцията без посредници, направо от извора. Туземецът Сауер е син на участвал в убийствения ритуал асмат.
През октомври 1961 г. той за пореден път тръгва към Нова Гвинея – огромен тихоокеански тропически остров до Австралия. Целта му е папуаското племе асмати, което живее откъснато от света, недокоснато от модерната цивилизация, със свои ритуали и език. Майкъл знае за ваятелските умения на диваците. Техните резбовани дървени тотеми, паници, щитове, копия са стръв за колекционерите. Американецът с търговския нюх на дедите си носи за размяна стоманени брадви и тютюн. За три седмици той обикаля 13 селища, прави търгове и събира ценни артефакти. Майкъл познава свирепия нрав на асматите и примитивните им навици. Заселили се на острова преди 40 000 години, те не познават табутата на западния свят. Мъжете правят секс помежду си, разменят си жените, взаимно си пият урината и смучат пениса на вожда. Но най-зловещ е ловът на глави – ритуал, на който се крепи целият им духовен мир. Силни и пъргави, туземците хващат, нарязват и опичат врага, ядат от плътта му, мажат се с кръвта му, пазят черепа като трофей. Така от юноши се превръщат в мъже. Канибализмът им не е просто глад за протеини. Той е религиозна церемония като светото причастие или поклонението в Мека, предназначена да умилостиви боговете, пише Хофман. Снимка от 1973 г. на Аджам - асмата, признал пред свещеник, че е участвал в канибалския ритуал. Когато Майкъл пристига на острова, западната му част е под владението на холандците, които току-що са застреляли петима непокорни асматски вождове. Диваците са разярени. Нарушен е духовният им баланс. Според тях зад петте разстрела стоят зли духове, които могат да бъдат успокоени само с ново убийство и ритуално изяждане на враг, за предпочитане бял човек. В такъв момент по изгрев слънце Рокфелер-младши изпълзява на брега след километри плуване. В най-неподходящото време на най-неподходящото място. В близките мочурища се спотайват в канута 50-ина асмати от близкото село Отсджанеп. Според Хофман, който е бил на острова и е разпитвал диваците, драмата се е разиграла така: Първо туземците вземат Майкъл за крокодил. После се приближават и го разпознават, защото им е продавал брадви. Подтикват Пип, дивака с най-многобройна колекция от глави, да действа. Това е неговият шанс да отмъсти за холандското клане, да обезсили жертвата, да се превъплъти в нея и да възстанови нарушения спиритичен баланс на племето. Докато асматите Фин и Аджам го държат, Пип промушва с копие гърдите на Майкъл, обръща го по корем и забива брадва във врата му. Пленникът е мъртъв и ужасяващият канибалски ритуал може да започне. Тотеми на асматите, събирани от Майкъл Рокфелер, са изложени в Музея на примитивното изкуство в Ню Йорк. По указания, следвани от векове, прерязват гърлото му с бамбуков нож, натискат главата назад, за да пречупят гръбнака, и я отделят от тялото. Трупът е вече жертвено месо. Разсичат торса от ануса до раменете, изваждат вътрешностите. Ръцете и краката хвърлят на огъня, докато останалите асмати, намазани с кръвта на жертвата, изпълняват в транс монотонни напеви. Всеки вкусва от опечените крайници. Главата е на особена почит. “Скалпират я и правят разрез под основата на носа. Пробиват 5-сантиметрова дупка в черепа и изсипват мозъка върху палмово листо. Изстъргват вътрешността с нож, за да не остане нито капка. После смесват мозъчната каша с брашно от сагова палма, завиват листото, пекат го и се гощават с това макабърно блюдо”, пише Хофман. Авторът не се кълне, че всичко се е случило точно така. Много от подробностите той е заимствал от описания на канибалския ритуал. Но за разследването си е пътувал до Амстердам, прегледал е безброй писма, телеграми и тайни доклади от холандския колониален регистър, архиви на мисионери и на католическата църква. Прекарал е 4 месеца в блатистите земи на асматите. Живял е при синовете на туземците, смятани за убийци на Майкъл. И е открил католически свещеник, изповядал четирима от канибалите. Отец Хубертус фон Пейдж е още жив в Холандия и никога преди не е разказвал тази нечовешка история. Месец след изчезването на Рокфелер-младши четирима туземци посещават мисионера и признават за жертвоприношението “Имаше ли у белия човек очила, как беше облечен – пита Фон Пейдж. – Отговориха, че е бил с къси панталони, подобни на бельо”, обяснява той. “Къде е главата му?” “Виси в къщата на Фин. Изглежда толкова малка, като глава на дете.” Поразен от признанието, свещеникът изпраща подробен доклад на своя епископ. С главни букви изписва: “СИГУРНО Е, ЧЕ МАЙКЪЛ РОКФЕЛЕР Е УБИТ И ИЗЯДЕН ОТ ТУЗЕМЦИ ОТ ОТСДЖАНЕП.” Епископът му нарежда да не споменава пред никого за това и дискретно уведомява колониалните власти. Губернаторът на Холандска Нова Гвинея изпраща новината в секретна грама до вътрешния министър, която остава без последствие. След години Хофман я открива, макар че на нея пише: “Да се унищожи!” Това е класическо потулване на истината и то има обяснение. По онова време Холандия се бори с ООН, която иска да предаде колонията ѝ на Индонезия. А инцидентът би я злепоставил. Привидно холандците изглеждат загрижени. Изпращат десетки кораби и аероплани по следите на младия човек с прочута фамилия. От семейството му също долитат на острова и участват в търсенето. Дори президентът Джон Ф. Кенеди предлага помощ. Напразно – от Майкъл Рокфелер няма ни вест, ни кост. “Всички средства на богатите и известните се оказват безполезни”, пише Карл Хофман. След месец издирването е прекратено, а младежът е обявен за удавник. Пита се обаче може ли той да изчезне без следа. Бил е сравнително близо до брега, а не са намерени нито тялото, нито двата бидона, с които е плувал. Холандци, спасили от катамарана Рене Уасинг, също не откриват Майкъл. Акули рядко нападат хората, а в зоната на асматите такъв случай изобщо няма, пише Хофман. Версията за канибалското угощение не е съобщавана официално, освен в едно съобщение на Асошиейтед прес през 1962 г., отречено от холандското правителство. Хофман смята, че бащата Нелсън Рокфелер, който става вицепрезидент на САЩ и умира през 1979 г., не е знаел за нея. Рокфелерови не приемат друга теория за смъртта на Майкъл, освен удавяне. Никой от семейството никога повече не стъпва в Нова Гвинея.
19 ноември 1961 година.
...Двама младежи се люшкат на катамаран край Нова Гвинея, чийто мотор е отказал преди 24 часа. Единият е сред най-богатите наследници в света...
© www.24chasa.bg
https://www.24chasa.bg/Article/3758094 ==============
Украински военни откраднали момиченце и 10 дни я изнасилвали, докато не умряла — появяват се леденящи кръвта откровения на «волонтеров АТО»
http://rusvesna.su/news/1470812770
Животни! Начело с пораженко на разстрел!!!
http://bojinkata.blog.bg/novini/2016/08/10/tova-e-obiaviavane-na-voina-parlamenta-na-krim.1469838
През октомври 1961 г. той за пореден път тръгва към Нова Гвинея – огромен тихоокеански тропически остров до Австралия. Целта му е папуаското племе асмати, което живее откъснато от света, недокоснато от модерната цивилизация, със свои ритуали и език. Майкъл знае за ваятелските умения на диваците. Техните резбовани дървени тотеми, паници, щитове, копия са стръв за колекционерите. Американецът с търговския нюх на дедите си носи за размяна стоманени брадви и тютюн. За три седмици той обикаля 13 селища, прави търгове и събира ценни артефакти. Майкъл познава свирепия нрав на асматите и примитивните им навици. Заселили се на острова преди 40 000 години, те не познават табутата на западния свят. Мъжете правят секс помежду си, разменят си жените, взаимно си пият урината и смучат пениса на вожда. Но най-зловещ е ловът на глави – ритуал, на който се крепи целият им духовен мир. Силни и пъргави, туземците хващат, нарязват и опичат врага, ядат от плътта му, мажат се с кръвта му, пазят черепа като трофей. Така от юноши се превръщат в мъже. Канибализмът им не е просто глад за протеини. Той е религиозна церемония като светото причастие или поклонението в Мека, предназначена да умилостиви боговете, пише Хофман. Снимка от 1973 г. на Аджам - асмата, признал пред свещеник, че е участвал в канибалския ритуал. Когато Майкъл пристига на острова, западната му част е под владението на холандците, които току-що са застреляли петима непокорни асматски вождове. Диваците са разярени. Нарушен е духовният им баланс. Според тях зад петте разстрела стоят зли духове, които могат да бъдат успокоени само с ново убийство и ритуално изяждане на враг, за предпочитане бял човек. В такъв момент по изгрев слънце Рокфелер-младши изпълзява на брега след километри плуване. В най-неподходящото време на най-неподходящото място. В близките мочурища се спотайват в канута 50-ина асмати от близкото село Отсджанеп. Според Хофман, който е бил на острова и е разпитвал диваците, драмата се е разиграла така: Първо туземците вземат Майкъл за крокодил. После се приближават и го разпознават, защото им е продавал брадви. Подтикват Пип, дивака с най-многобройна колекция от глави, да действа. Това е неговият шанс да отмъсти за холандското клане, да обезсили жертвата, да се превъплъти в нея и да възстанови нарушения спиритичен баланс на племето. Докато асматите Фин и Аджам го държат, Пип промушва с копие гърдите на Майкъл, обръща го по корем и забива брадва във врата му. Пленникът е мъртъв и ужасяващият канибалски ритуал може да започне. Тотеми на асматите, събирани от Майкъл Рокфелер, са изложени в Музея на примитивното изкуство в Ню Йорк. По указания, следвани от векове, прерязват гърлото му с бамбуков нож, натискат главата назад, за да пречупят гръбнака, и я отделят от тялото. Трупът е вече жертвено месо. Разсичат торса от ануса до раменете, изваждат вътрешностите. Ръцете и краката хвърлят на огъня, докато останалите асмати, намазани с кръвта на жертвата, изпълняват в транс монотонни напеви. Всеки вкусва от опечените крайници. Главата е на особена почит. “Скалпират я и правят разрез под основата на носа. Пробиват 5-сантиметрова дупка в черепа и изсипват мозъка върху палмово листо. Изстъргват вътрешността с нож, за да не остане нито капка. После смесват мозъчната каша с брашно от сагова палма, завиват листото, пекат го и се гощават с това макабърно блюдо”, пише Хофман. Авторът не се кълне, че всичко се е случило точно така. Много от подробностите той е заимствал от описания на канибалския ритуал. Но за разследването си е пътувал до Амстердам, прегледал е безброй писма, телеграми и тайни доклади от холандския колониален регистър, архиви на мисионери и на католическата църква. Прекарал е 4 месеца в блатистите земи на асматите. Живял е при синовете на туземците, смятани за убийци на Майкъл. И е открил католически свещеник, изповядал четирима от канибалите. Отец Хубертус фон Пейдж е още жив в Холандия и никога преди не е разказвал тази нечовешка история. Месец след изчезването на Рокфелер-младши четирима туземци посещават мисионера и признават за жертвоприношението “Имаше ли у белия човек очила, как беше облечен – пита Фон Пейдж. – Отговориха, че е бил с къси панталони, подобни на бельо”, обяснява той. “Къде е главата му?” “Виси в къщата на Фин. Изглежда толкова малка, като глава на дете.” Поразен от признанието, свещеникът изпраща подробен доклад на своя епископ. С главни букви изписва: “СИГУРНО Е, ЧЕ МАЙКЪЛ РОКФЕЛЕР Е УБИТ И ИЗЯДЕН ОТ ТУЗЕМЦИ ОТ ОТСДЖАНЕП.” Епископът му нарежда да не споменава пред никого за това и дискретно уведомява колониалните власти. Губернаторът на Холандска Нова Гвинея изпраща новината в секретна грама до вътрешния министър, която остава без последствие. След години Хофман я открива, макар че на нея пише: “Да се унищожи!” Това е класическо потулване на истината и то има обяснение. По онова време Холандия се бори с ООН, която иска да предаде колонията ѝ на Индонезия. А инцидентът би я злепоставил. Привидно холандците изглеждат загрижени. Изпращат десетки кораби и аероплани по следите на младия човек с прочута фамилия. От семейството му също долитат на острова и участват в търсенето. Дори президентът Джон Ф. Кенеди предлага помощ. Напразно – от Майкъл Рокфелер няма ни вест, ни кост. “Всички средства на богатите и известните се оказват безполезни”, пише Карл Хофман. След месец издирването е прекратено, а младежът е обявен за удавник. Пита се обаче може ли той да изчезне без следа. Бил е сравнително близо до брега, а не са намерени нито тялото, нито двата бидона, с които е плувал. Холандци, спасили от катамарана Рене Уасинг, също не откриват Майкъл. Акули рядко нападат хората, а в зоната на асматите такъв случай изобщо няма, пише Хофман. Версията за канибалското угощение не е съобщавана официално, освен в едно съобщение на Асошиейтед прес през 1962 г., отречено от холандското правителство. Хофман смята, че бащата Нелсън Рокфелер, който става вицепрезидент на САЩ и умира през 1979 г., не е знаел за нея. Рокфелерови не приемат друга теория за смъртта на Майкъл, освен удавяне. Никой от семейството никога повече не стъпва в Нова Гвинея.
19 ноември 1961 година.
...Двама младежи се люшкат на катамаран край Нова Гвинея, чийто мотор е отказал преди 24 часа. Единият е сред най-богатите наследници в света...
© www.24chasa.bg
https://www.24chasa.bg/Article/3758094 ==============
Украински военни откраднали момиченце и 10 дни я изнасилвали, докато не умряла — появяват се леденящи кръвта откровения на «волонтеров АТО»
http://rusvesna.su/news/1470812770
Животни! Начело с пораженко на разстрел!!!
http://bojinkata.blog.bg/novini/2016/08/10/tova-e-obiaviavane-na-voina-parlamenta-na-krim.1469838
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
