Постинг
23.12.2012 09:02 -
ЧЕТИВО САМО ЗА ХРИСТИЯНИ
Автор: estirbg
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6878 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2013 20:13
Прочетен: 6878 Коментари: 8 Гласове:
28
Последна промяна: 13.01.2013 20:13
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Първо беше 2000-та година... Не, посочвани са дати и преди нея. И след като премина еуфорията от влизането в новото хилядолетие без планетата ни да загине, ето че изведнъж се пръкна календарът на маите. Поне аз разбрах за него към 2009 - 2010-та година. Къде беше дотогава този календар и защо не се шумеше така гръмко за него преди 2000-та година, след като той е толкова древен и верен? Защо краят на света беше предопределен от НЯКОГО за 2000-та, след като 2012-та се оказа едва ли не лидер в класацията?
На хората взе да им омръзва света да свършва. Те вече не вярват на този предсказан свършек, смеят му се. Но около 2012 се пръкна още нещо: планетарно възнесение. Или край, или възнесение. Е, краят не дойде, остава - възнесението. НО! Възнесение или заслепление?
Все повече се говори за любов, доброта, усмивки, духовност, братство... Все повече ни убеждават от медиите, че настъпва някакво общочовешко пробуждане и извисяване. Обаче няма такива филми като ВСЕОБЩО възнесение. Има една българска поговорка: Каквото си посял... или: Каквото си надробил... или: Каквото повикало...
Светът става СТРЕМГЛАВО все по-зъл, ние, хората... Някой от вас чувства ли се по-извисен, само защото датата на календара му казва: хайде, човече, ти вече си ангел? Не, ние сме си същите жалки егоисти!
Внимавайте с това ОБЩО извисяване! Светът се овълчва до освирепяване и то преднамерено, а ще ни говорят, че всички ние ставаме невинни овчици. Да, НЯКОЙ иска да сме овци, но не невинни , а тъпи.
НЯКОЙ иска света глобализиран, но глобализиран не означава единен, а еднакъв. И, който не е еднакъв, той ще бъде унищожен, защото ще застрашава системата. Еднаквите ще са възнесените, а различните - сатанисти.
Светът е поставен на колене, за да е готов да проси и да му бъде дадено това, което НЯКОЙ, а не вие, иска да бъде дадено.
Възнесението е вътрешен процес и ВИНАГИ индивидуално - двама ще работят на нивата, единият ще бъде взет, другият оставен... - но НЯКОЙ ще го направи външно и всеобщо.
Бдете!
цитирайНа хората взе да им омръзва света да свършва. Те вече не вярват на този предсказан свършек, смеят му се. Но около 2012 се пръкна още нещо: планетарно възнесение. Или край, или възнесение. Е, краят не дойде, остава - възнесението. НО! Възнесение или заслепление?
Все повече се говори за любов, доброта, усмивки, духовност, братство... Все повече ни убеждават от медиите, че настъпва някакво общочовешко пробуждане и извисяване. Обаче няма такива филми като ВСЕОБЩО възнесение. Има една българска поговорка: Каквото си посял... или: Каквото си надробил... или: Каквото повикало...
Светът става СТРЕМГЛАВО все по-зъл, ние, хората... Някой от вас чувства ли се по-извисен, само защото датата на календара му казва: хайде, човече, ти вече си ангел? Не, ние сме си същите жалки егоисти!
Внимавайте с това ОБЩО извисяване! Светът се овълчва до освирепяване и то преднамерено, а ще ни говорят, че всички ние ставаме невинни овчици. Да, НЯКОЙ иска да сме овци, но не невинни , а тъпи.
НЯКОЙ иска света глобализиран, но глобализиран не означава единен, а еднакъв. И, който не е еднакъв, той ще бъде унищожен, защото ще застрашава системата. Еднаквите ще са възнесените, а различните - сатанисти.
Светът е поставен на колене, за да е готов да проси и да му бъде дадено това, което НЯКОЙ, а не вие, иска да бъде дадено.
Възнесението е вътрешен процес и ВИНАГИ индивидуално - двама ще работят на нивата, единият ще бъде взет, другият оставен... - но НЯКОЙ ще го направи външно и всеобщо.
Бдете!
нека по-късно да ви пиша....в плен съм на роднини и близки и не мога да се застоявам пред компютъра. Още веднъж простете, при първа възможност ще пиша....и на теб, Марти. Поздрави от мен и незабравими мигове с любимите ти същества! :)
цитирайБЛАГОДАРЯ ТИ!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
И БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА, ТИ И ТВОЯ ДОМ!
http://www.youtube.com/watch?v=LVU2dB_t1A4&list=UUq4bzIs6ZtAcF11qcrGZUeQ&index=8
цитирайЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
И БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА, ТИ И ТВОЯ ДОМ!
http://www.youtube.com/watch?v=LVU2dB_t1A4&list=UUq4bzIs6ZtAcF11qcrGZUeQ&index=8
— за съжаление и Висарион Белински, както и други в думите "бог" и "религия" вижда тъмнина, мрак, вериги и камшик.
Всъщност що е религия? Литературата изобилства с определения. Едно от най-точните може би е това на д-р С.Х.Келлог в книгата му “Произход и развитие на религията”: ”Всъщност религията се състои в човешкото долавяне на отношението му към една безгранична Сила или сили, които влияят на неговата участ, на които той по необходимост е подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот.”
А що е вяра - Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото. (Венцеслав Константинов)
Скъпа Марти, огледай се мила - природата и законите й говорят за нейния Творец. Навсякъде около нас срещаме вложена мъдрост, информация, порядък, причинноследствени връзки, логика. Те ни подсказват и внушават съществуването на един велик Дух, велик Разум, Който създава и поддържа битието. За будния и търсещ човешки дух, Бог е дал достатъчно доказателства за съществуването Си в Своето творение – Римл.1:19,20:
“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у него, вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.”
Ние усещаме интуитивно Божия дъх в природата, но единствено и по-добре можем да Го опознаем чрез Неговото откровение – Библията, Божието Слово. В него Бог разкрива Себе Си, Своя характер и личност, Своите действия, планове и цели. Има един текст е Евр.11:6. С който започва всеки духовен живот:
“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаградава тези, които Го търсят.” Евр.11:6
след малко ще продължа.....
цитирайВсъщност що е религия? Литературата изобилства с определения. Едно от най-точните може би е това на д-р С.Х.Келлог в книгата му “Произход и развитие на религията”: ”Всъщност религията се състои в човешкото долавяне на отношението му към една безгранична Сила или сили, които влияят на неговата участ, на които той по необходимост е подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот.”
А що е вяра - Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото. (Венцеслав Константинов)
Скъпа Марти, огледай се мила - природата и законите й говорят за нейния Творец. Навсякъде около нас срещаме вложена мъдрост, информация, порядък, причинноследствени връзки, логика. Те ни подсказват и внушават съществуването на един велик Дух, велик Разум, Който създава и поддържа битието. За будния и търсещ човешки дух, Бог е дал достатъчно доказателства за съществуването Си в Своето творение – Римл.1:19,20:
“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у него, вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.”
Ние усещаме интуитивно Божия дъх в природата, но единствено и по-добре можем да Го опознаем чрез Неговото откровение – Библията, Божието Слово. В него Бог разкрива Себе Си, Своя характер и личност, Своите действия, планове и цели. Има един текст е Евр.11:6. С който започва всеки духовен живот:
“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаградава тези, които Го търсят.” Евр.11:6
след малко ще продължа.....
Както в този стих, така и в много други пасажи на Писанието се утвърждава основният принцип на библейската и християнската релгия – принципът на вярата. Това означава, че ако искаме да се доближим до Бога, да Го опознаем, да Го почитаме и да Му служим, това можем да направим чрез вяра. Библията заявява, че вярата е единственият път към великия Аз Съм. Библейска вяра, не е „обикновена” вяра. Но преди това нека да направя съпоставка между понятията „вяра” и „религия” – едва ли би държала на горното си твърдение, ако разбереш разликата.
Наистина, отношенията на човека с Бога са неговата религия. От такава гледна точка истинската религия и истинската вяра са идентични, те са едно и също нещо. Понякога обаче, вяра и религия се противопоставят в следния смисъл: искрената вяра не се състои от външни форми, ритуали и традиции, наречени религия, а е самият живот - делата и постъпките на вярващия. В такъв смисъл истинското християнство не е някаква формална религия, една от многото, а е чист и възвишен живот за Божия слава и за доброто на всички хора.
Ако си прочела внимателно текста горния цитат в Евр.11:6, сама ще се увериш колко много информация дава: Бог е невидим за нашето зрение; можем да Го видим само с очите на вярата. Ап. Павел твърди, че това велико Същество “обитава в непристъпна виделина” (І Тим.6:16), а Йоан изтъква, че “никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Вярата в Бога не е само някакво чувство, а ясно определено понятие за Него. Тя приема, че между Бога и човека се създават лични отношения – “възнаграждава тия, които Го търсят”.
Логично следва и обратното. Към онези, които не Го търсят, към равнодушните и индиферентните, Той няма да е благосклонен. Но щом става дума за лични отношения между Бога и човека , тогава този стих ни казва нещо и за Божието естество. Бог не е безлична сила, някакъв принцип в природата, както приема пантеизмът (сливане на Бога с природата), някаква “природна сила”, както някои по-ограничени хора си представят. Но внимавай – личност не означава непременно човек. Ангелите са също личности, както и другите божии космически творения . Христос описва Божеството с думите: “Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да Му се покланят”(Йоан 4:24). За един търсещ човек, Бог се разкрива като велико и безкрайно духовно Същество. А личните отношения, за които ставаше дума по-горе, се олицетворяват в Библията като отношения между любящ Баща и добър син (дъщеря).
Всъщност какво е вяра? Библейската дефиниция за вяра е дадена от ап. Павел в Евр.11:1:
“А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.”
Два аспекта са подчертани тук. Вярата е “убеждение за неща, които не се виждат”. Това означава, че обектите на вярата са невидими; тя борави с невидими, небесни действителности. Ограниченото и примитивно мислене твърди: не вярвам в Бога, защото не Го виждам. Но има много неща, които по принцип са невидими за нас, но в чието съществуване сме вече твърдо убедени. Ето ти някои абсолютно невидими неща: електроните в нормално състояние са невидими; черните дупки са невидими, защото никакъв лъч не може да напусне тези области; електромагнитните вълни почти в целия диапазон (с изключение на видимите лъчи) от радиовълните с дължина на вълната 50 км до гама-лъчите с дължина на вълната 10-10 мм са невидими. Но ние твърдо вярваме в съществуването на тези действителности, защото без тях биха били немислими съвременната техника, индустрия и живот.
Така и обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и света ни убеждават дълбоко в абсолютното съществуване на тези реалности. Тази фраза на дефиницията “убеждения за неща, които не се виждат”, ни казва и още нещо. Вярата не подлежи на опитно доказване, не може да се експериментира с нея, както се прави в науката. Вярата ни предава ирационално (свръхестествено) познание.
Другият аспект на дефиницията за вяра изглежда така: “твърда увереност в онези неща, за които се надяваме”. Това е вече субективното отношение на вярата; не само някакво знание и убеждение, но и вътрешното желание на душата. Да се надяваш за нещо, означава да го желаеш, да го обичаш, да вложиш сърце и душа в него. Свещеното Писание ни говори за обновяване на земята, за възкресение и вечен живот. Днес ние не познаваме природни закони и явления, които да ни докажат тези неща, но ги приемаме чрез вяра и ги очакваме с копнеж. Неоснователна ли е тази вяра? Щом Библията се е оказала истинна в толкова много неща, щом всяко нейно твърдение се оказва вярно в обикновения живот, щом нейните пророчества се изпълняват в световната история с математична точност, тогава приемаме с доверие и онези нейни факти, които са непостижими за човешкия ум – новото битие, възкресението, вечния живот и пр. На базата на проверените и потвърдени истини на Библията ние изграждаме нашата вяра и върху онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени.
Библията подчертава една очевидна, но много важна истина – връзката между вяра и дела. В зависимост от това се говори за два вида вяра: жива и мъртва. Ако вярата остане само в сферата на познания и убеждения и не се оплоди в живот на послушание към изричната Божия воля, в живот на благотворителност, пожертвувателност, добри дела, такава вяра е оценена от Божието Слово като мъртва, без никаква стойност. Такава вяра отблъсква и разочарова, защото няма покритие между думи и дела. Тя е в последна сметка лицемерие. Искрената вяра трябва да подтиква към сериозни действия – покаяние, отказване от грехове и пороци, към всекидневен стремеж и съобразяване на живота с Христовите принципи. Това е жива вяра, която реализира великите цели на Твореца с всеки човек (Ефес.2:10). Органическата връзка между вяра и дела е представена убедително и с удачен пример в Яков 2:14-17:
“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им каже: идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? Така и вярата ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
Вяра, която не се изявява в съответстващи постъпки и цялостно християнско поведение, е окачествена като безполезна, празна и суетна. В историята на предпотопния свят можем да намерим класически пример за илюстрация на това абсолютно необходимо изразяване на вярата чрез дела. Става дума за един от древните патриарси и прародители на човешкия род, Ной. Коментарът е от ап. Павел:
“ С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.” Евр.11:7
Корабът на Ной му е бил съвсем излишен, когато го е строил, но твърдата си увереност, че съгласно Божието съобщение светът ще бъде разорен от световна водна катастрофа, той изразил великолепно чрез построяване на защитен кораб. С този акт Ной става предшественик на бащата на вярата – Авраам. Така и нашата вяра трябва да се трансформира в начин на живот, съобразен с евангелските принципи. Нов живот трябва да ни осени.
В това разискване на вярата трябва да засегнем и една друга страна на въпроса, която е първостепенна и определяща религията на християнина, именно, вярата като сбор от верски принципи, теоретичната страна на вярата. Днес съществуват стотици християнски деноминации със свои верски системи. Тогава коя е правата вяра, къде е истината, има ли някакъв критерий? И още един въпрос: защо е това деление и раздробяване на християнския свят на толкова много деноминации? Ще потърсим отговор в Библията. Ето авторитетните думи на Исус в Йоан 7:37,38:
“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.”
В стих 38 се намира изразът “КАКТО КАЗВА ПИСАНИЕТО”. Христос се позовава на Писанието, т.е. на Свещеното Писание, като на изключителен авторитет по верските въпроси. Тогава ЕДИНСТВЕНИЯТ ВАЛИДЕН КРИТЕРИЙ за определяне ученията на вярата ТРЯБВА ДА Е БИБЛИЯТА И САМО БИБЛИЯТА. Всяко учение, идея, възглед и философия, които не се съгласуват с постулатите на Библията, които се отклоняват или противоречат на Библейските учения, трябва да бъдат изоставени, ако искаме да стигнем до правата вяра. Някои наши позиции може да са ни любими, някои теории може да ни допадат и да изглеждат убедителни, но ако не могат да бъдат потвърдени с текстове от този велик критерий – Библията – тяхната присъда е “човешко учение”. Пророк Исая пише в същия дух:
“Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.” Исая 8:20
Ако учителите на вярата не говорят “според това слово”, т.е. според “закона и свидетелството”, т.е. според Св. Писание, те не говорят истината. Всичко това може да се интегрира в следното твърдение: Ако аз вярвам в нещо и правя нещо в резултат на тази вяра, трябва да съм в състояние да посоча едно “така казва Господ” в съответните места на Библията.
Съществува такова деление на християнския свят, защото се поддържат различни учения, догми и църковни предания, които явно не се съгласуват с ученията на Библията. Такъв бе и случаят с еврейската църква в съвремието на Исус. При един спор с еврейските старейшини Той им заяви ясно и недвусмислено, че техните църковни предания противоречат на Божието Слово. В края на този диалог Исус им каза откровено, че религия, която почива на човешки заповеди, е напразна – Мат.15:3,9:
“А Той им отговори: защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? ... Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Ето как достигаме до момента, когато трябва да се избира между човешките традиции и учения и Божието Слово – Библията!
Ако действително искаме да изградим права вяра, опираща се на Библията, естествено трабва да четем и изучаваме прилежно тази велика книга. Такъв е и съветът на Спасителя в Йоан 5:39:
“Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен.”
И още нещо, което може да е в полза и на другите, четящи този коментар. - Някои хора се оплакват от слаба вяра, имат съмнения и колебания. Как може да се стабилизира нашата вяра? Ап. Павел ни предлага проста рецепта – повече четене и слушане на Божието Слово:
”И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово”. Римл.10:17
Всеки човек има смътни представи за Бога, вложени по рождение, някакъв зародиш на вяра. Но тази даденост трябва да се развие чрез съзнателна дейност на индивида. Вярата трябва да се подхранва от Словото Божие, за да укрепне, да стане жизнена сила в живота ни. Словата на Библията са качествена духовна храна, от която не трябва да се лишаваме нито ден. И така, повече с Библията и всички проблеми ще се разрешат.
Като заключение мога да те уверя, че прекрасният резултат на добрата вяра ще бъде много радост и удовлетворение още сега и тук, а когато настъпи последният час - това ще бъдат спасението и безсмъртието съгласно 1Петр.1:7-9:
“...изпитването на вашата вяра, по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос; Когото обичате, без да сте Го видели, в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си.”
Да, дългичко беше обяснението, но дано да е от полза. Дано, скъпа ми Марти, светлината на Истината да озари и теб, а не да те "изгори на клада", както си предпочела, макар и изречено само на шега....:)))
цитирайНаистина, отношенията на човека с Бога са неговата религия. От такава гледна точка истинската религия и истинската вяра са идентични, те са едно и също нещо. Понякога обаче, вяра и религия се противопоставят в следния смисъл: искрената вяра не се състои от външни форми, ритуали и традиции, наречени религия, а е самият живот - делата и постъпките на вярващия. В такъв смисъл истинското християнство не е някаква формална религия, една от многото, а е чист и възвишен живот за Божия слава и за доброто на всички хора.
Ако си прочела внимателно текста горния цитат в Евр.11:6, сама ще се увериш колко много информация дава: Бог е невидим за нашето зрение; можем да Го видим само с очите на вярата. Ап. Павел твърди, че това велико Същество “обитава в непристъпна виделина” (І Тим.6:16), а Йоан изтъква, че “никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Вярата в Бога не е само някакво чувство, а ясно определено понятие за Него. Тя приема, че между Бога и човека се създават лични отношения – “възнаграждава тия, които Го търсят”.
Логично следва и обратното. Към онези, които не Го търсят, към равнодушните и индиферентните, Той няма да е благосклонен. Но щом става дума за лични отношения между Бога и човека , тогава този стих ни казва нещо и за Божието естество. Бог не е безлична сила, някакъв принцип в природата, както приема пантеизмът (сливане на Бога с природата), някаква “природна сила”, както някои по-ограничени хора си представят. Но внимавай – личност не означава непременно човек. Ангелите са също личности, както и другите божии космически творения . Христос описва Божеството с думите: “Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да Му се покланят”(Йоан 4:24). За един търсещ човек, Бог се разкрива като велико и безкрайно духовно Същество. А личните отношения, за които ставаше дума по-горе, се олицетворяват в Библията като отношения между любящ Баща и добър син (дъщеря).
Всъщност какво е вяра? Библейската дефиниция за вяра е дадена от ап. Павел в Евр.11:1:
“А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат.”
Два аспекта са подчертани тук. Вярата е “убеждение за неща, които не се виждат”. Това означава, че обектите на вярата са невидими; тя борави с невидими, небесни действителности. Ограниченото и примитивно мислене твърди: не вярвам в Бога, защото не Го виждам. Но има много неща, които по принцип са невидими за нас, но в чието съществуване сме вече твърдо убедени. Ето ти някои абсолютно невидими неща: електроните в нормално състояние са невидими; черните дупки са невидими, защото никакъв лъч не може да напусне тези области; електромагнитните вълни почти в целия диапазон (с изключение на видимите лъчи) от радиовълните с дължина на вълната 50 км до гама-лъчите с дължина на вълната 10-10 мм са невидими. Но ние твърдо вярваме в съществуването на тези действителности, защото без тях биха били немислими съвременната техника, индустрия и живот.
Така и обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и света ни убеждават дълбоко в абсолютното съществуване на тези реалности. Тази фраза на дефиницията “убеждения за неща, които не се виждат”, ни казва и още нещо. Вярата не подлежи на опитно доказване, не може да се експериментира с нея, както се прави в науката. Вярата ни предава ирационално (свръхестествено) познание.
Другият аспект на дефиницията за вяра изглежда така: “твърда увереност в онези неща, за които се надяваме”. Това е вече субективното отношение на вярата; не само някакво знание и убеждение, но и вътрешното желание на душата. Да се надяваш за нещо, означава да го желаеш, да го обичаш, да вложиш сърце и душа в него. Свещеното Писание ни говори за обновяване на земята, за възкресение и вечен живот. Днес ние не познаваме природни закони и явления, които да ни докажат тези неща, но ги приемаме чрез вяра и ги очакваме с копнеж. Неоснователна ли е тази вяра? Щом Библията се е оказала истинна в толкова много неща, щом всяко нейно твърдение се оказва вярно в обикновения живот, щом нейните пророчества се изпълняват в световната история с математична точност, тогава приемаме с доверие и онези нейни факти, които са непостижими за човешкия ум – новото битие, възкресението, вечния живот и пр. На базата на проверените и потвърдени истини на Библията ние изграждаме нашата вяра и върху онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени.
Библията подчертава една очевидна, но много важна истина – връзката между вяра и дела. В зависимост от това се говори за два вида вяра: жива и мъртва. Ако вярата остане само в сферата на познания и убеждения и не се оплоди в живот на послушание към изричната Божия воля, в живот на благотворителност, пожертвувателност, добри дела, такава вяра е оценена от Божието Слово като мъртва, без никаква стойност. Такава вяра отблъсква и разочарова, защото няма покритие между думи и дела. Тя е в последна сметка лицемерие. Искрената вяра трябва да подтиква към сериозни действия – покаяние, отказване от грехове и пороци, към всекидневен стремеж и съобразяване на живота с Христовите принципи. Това е жива вяра, която реализира великите цели на Твореца с всеки човек (Ефес.2:10). Органическата връзка между вяра и дела е представена убедително и с удачен пример в Яков 2:14-17:
“Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им каже: идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? Така и вярата ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
Вяра, която не се изявява в съответстващи постъпки и цялостно християнско поведение, е окачествена като безполезна, празна и суетна. В историята на предпотопния свят можем да намерим класически пример за илюстрация на това абсолютно необходимо изразяване на вярата чрез дела. Става дума за един от древните патриарси и прародители на човешкия род, Ной. Коментарът е от ап. Павел:
“ С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.” Евр.11:7
Корабът на Ной му е бил съвсем излишен, когато го е строил, но твърдата си увереност, че съгласно Божието съобщение светът ще бъде разорен от световна водна катастрофа, той изразил великолепно чрез построяване на защитен кораб. С този акт Ной става предшественик на бащата на вярата – Авраам. Така и нашата вяра трябва да се трансформира в начин на живот, съобразен с евангелските принципи. Нов живот трябва да ни осени.
В това разискване на вярата трябва да засегнем и една друга страна на въпроса, която е първостепенна и определяща религията на християнина, именно, вярата като сбор от верски принципи, теоретичната страна на вярата. Днес съществуват стотици християнски деноминации със свои верски системи. Тогава коя е правата вяра, къде е истината, има ли някакъв критерий? И още един въпрос: защо е това деление и раздробяване на християнския свят на толкова много деноминации? Ще потърсим отговор в Библията. Ето авторитетните думи на Исус в Йоан 7:37,38:
“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.”
В стих 38 се намира изразът “КАКТО КАЗВА ПИСАНИЕТО”. Христос се позовава на Писанието, т.е. на Свещеното Писание, като на изключителен авторитет по верските въпроси. Тогава ЕДИНСТВЕНИЯТ ВАЛИДЕН КРИТЕРИЙ за определяне ученията на вярата ТРЯБВА ДА Е БИБЛИЯТА И САМО БИБЛИЯТА. Всяко учение, идея, възглед и философия, които не се съгласуват с постулатите на Библията, които се отклоняват или противоречат на Библейските учения, трябва да бъдат изоставени, ако искаме да стигнем до правата вяра. Някои наши позиции може да са ни любими, някои теории може да ни допадат и да изглеждат убедителни, но ако не могат да бъдат потвърдени с текстове от този велик критерий – Библията – тяхната присъда е “човешко учение”. Пророк Исая пише в същия дух:
“Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.” Исая 8:20
Ако учителите на вярата не говорят “според това слово”, т.е. според “закона и свидетелството”, т.е. според Св. Писание, те не говорят истината. Всичко това може да се интегрира в следното твърдение: Ако аз вярвам в нещо и правя нещо в резултат на тази вяра, трябва да съм в състояние да посоча едно “така казва Господ” в съответните места на Библията.
Съществува такова деление на християнския свят, защото се поддържат различни учения, догми и църковни предания, които явно не се съгласуват с ученията на Библията. Такъв бе и случаят с еврейската църква в съвремието на Исус. При един спор с еврейските старейшини Той им заяви ясно и недвусмислено, че техните църковни предания противоречат на Божието Слово. В края на този диалог Исус им каза откровено, че религия, която почива на човешки заповеди, е напразна – Мат.15:3,9:
“А Той им отговори: защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? ... Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Ето как достигаме до момента, когато трябва да се избира между човешките традиции и учения и Божието Слово – Библията!
Ако действително искаме да изградим права вяра, опираща се на Библията, естествено трабва да четем и изучаваме прилежно тази велика книга. Такъв е и съветът на Спасителя в Йоан 5:39:
“Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен.”
И още нещо, което може да е в полза и на другите, четящи този коментар. - Някои хора се оплакват от слаба вяра, имат съмнения и колебания. Как може да се стабилизира нашата вяра? Ап. Павел ни предлага проста рецепта – повече четене и слушане на Божието Слово:
”И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово”. Римл.10:17
Всеки човек има смътни представи за Бога, вложени по рождение, някакъв зародиш на вяра. Но тази даденост трябва да се развие чрез съзнателна дейност на индивида. Вярата трябва да се подхранва от Словото Божие, за да укрепне, да стане жизнена сила в живота ни. Словата на Библията са качествена духовна храна, от която не трябва да се лишаваме нито ден. И така, повече с Библията и всички проблеми ще се разрешат.
Като заключение мога да те уверя, че прекрасният резултат на добрата вяра ще бъде много радост и удовлетворение още сега и тук, а когато настъпи последният час - това ще бъдат спасението и безсмъртието съгласно 1Петр.1:7-9:
“...изпитването на вашата вяра, по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос; Когото обичате, без да сте Го видели, в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си.”
Да, дългичко беше обяснението, но дано да е от полза. Дано, скъпа ми Марти, светлината на Истината да озари и теб, а не да те "изгори на клада", както си предпочела, макар и изречено само на шега....:)))
ОЧЕВИДНО СИ ЕВАНГЕЛИСТКА.... :-(((
цитирайимаш още един шанс! Ако се поровиш в блога ми и прехвърлиш постингите ми от "Сатана демаскиран I,II,III част, та достигнеш до последния, ще разбереш, че съм от "отбора" на върло следващите какво ПИШЕ в Библията. Ще разбереш и други истини, премълчавани и замъглявани както от твоята, така и римо-католическата църква.
цитирайСподелям казаното от теб и въпреки че не сме от една деноминация въпроса за вярата си го развила добре и от гладна точка на Библията.
Смисъла на вярата е наистина да ни дава радост в живота още сега.Знам че затова и Бог ни моди в победоносно шествие.-2Кор.3:14, 1 Кор 15:57
цитирайСмисъла на вярата е наистина да ни дава радост в живота още сега.Знам че затова и Бог ни моди в победоносно шествие.-2Кор.3:14, 1 Кор 15:57