Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2016 00:37 - Аз съм Соня и съм православна християнка
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5810 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image

Автор: Елена Димитрова

Трудно е да се пише статия за човек като Соня. Първо, поради факта, че животът, харизмата, личността и посланията на Необикновените хора не могат да се обобщят с лека ръка. Често не могат да се обяснят и логично, както ще разберете от интервюто на втората ни героиня. Второ – от общуването ми със Соня се затвърди усещането, че Големите личности, тези, които наистина има какво да кажат и да покажат, не го правят (или поне не с охота). Големината на духа се оказва правопропорционална на светската тишина.

Представяме ви Соня Анкова. Тя описва себе си така: „Аз съм Соня и съм православна християнка.“ Кратко. Ясно. Достатъчно. И не заради определението, а заради личността й. Соня е превъплъщение на съвременния християнин, който е направил чистата вяра в Бог свое житейско кредо, начин на живот, начин на мислене и, най-важното, начин на действие. Веригата „Вярвам – Мисля за това, в което вярвам – Действам според това, в което вярвам“ звучи проста, но колко от нас имат куража да се борят за вярванията и ценностите си?

Соня не е известна личност, въпреки че една от малкото, които се нагърбват с тежката понякога роля на обединител между църквата, Божието слово и обществото. Обвързала ежедневието си с изучаване и следване на Христовите завети, Соня всеки ден споделя и запознава един широк кръг от вярващи българи с тълкувания на библейски текстове, жития на светци, напътствия от християнски мъдреци, църковни празници и, което е най-важното, техния дълбок смисъл.

Соня и Бог са преплетени в един красив синхрон, който всъщност представлява невидим мост за всички нас. Мост между небето и Земята, между прашинката земно време и вечността, между „това, що е долу на земята, и онова, що е горе на небето”. Мост, по който съвременните хора трудно биха тръгнали. Хванат в клопката на думата „съвременен”, днешният човек заобикаля, отритва, осмива религията като нещо старо, „недействащо”, лишено от нужен прагматизъм.

Тази статия обаче е опровержение на вярването, че религиозността е зазидана в стари манастири, стари суеверия и стари умове.

image

Представяме ви Соня Анкова.

Е.Д.: Соня, би ли описала себе си? Коя си ти, как се определяш в контекста на твоята видима отдаденост на Бога?

С.А.: Аз съм Соня и съм православна християнка. Голям дар е да носиш името Христово. И отговорност.

Е.Д.: Какво е твоето дело конкретно в лоното на църквата и християнския живот?

С.А.: Аз нямам конкретно дело . Като всички православни християни, моето дело са делата, мислите, чувствата си да прославяме Бога, та всички, които не са християни, като видят делата ни, да прославят Бога в Три Лица.

Е.Д.: Нека поговорим за началото. За мен ти си пример за нескъсаната връзка между Съвремието и Църквата, Христовото учение. Разкажи ми за детството си – била ли си възпитавана в християнство от малка или интересът ти дойде на по-късен етап? Семейството ти каква роля изигра, за да бъдеш това, което си днес?

С.А.: Не, моето семейство и роднини са комунисти и не са вярващи. Единствено баба ми беше вярваща. Тя криеше Библията си в една яма, когато бе немислимо да притежаваш Библия или икони. Помня една икона на Пресвета Богородица, която баба ми бе залепила от вътрешата част на един шкаф с дрехи, само ние знаехме, че там има икона. Идваха на проверки. Никой нямаше у дома си икона, поставена на видно място.
Никой не ми е говорил за Бога, само баба ми. Дори когато я питах дали Бог ме вижда, тя ми отговаряше, че Той вижда всичко. Толкова се стараех да помагам на баба ми, да нося дърва, вода, с мисълта, че Бог ме гледа. Заради Него вършех всичко това. Бях убедена, че Той вижда как помагам на моята баба. Но пораснах, баба почина. Духовното ми търсене обаче никога не секна.

В 8 клас, в продължение на 2 месеца не излизах от дома си (бе ваканция). През това време само седях у дома и се чудих как са се появили тревите, животните, микробите. Кой е направил цялото това разнообразие на живот и форми. В мен се породи желание да умра, за да видя дали има друг живот. Тук ще спра разказа си, защото ако продължа…по-добре да замълча.

Започнах да се занимавам с окултизъм, привличаше ме мистиката.

Времето, в което бях студентка, нямаше никаква православна литература, което за един духовно търсещ човек е пагубно. Занимавах се със спиритизъм, правих амулети и чрез тези амулети предизвиквах събития, т.е. например искам да взема даден изпит и започвам да правя амулет, като насочвам мисълта си по тази тема…и всичко става така, както съм мислила и направила.

Имаше един фрапиращ случай. Бях изпаднала в голямо униние, не ми се живееше. Започнах да си правя колие, но започнах да го правя с тези тъмни мисли на униние. На другия ден сложих това колие (бях навремето много екстравагантна, нестандартно се обличах). Живеех в 20 бл. на Студентски град. На излизане от общежитието ме блъсна кола. Странното е, че колата ме отхвърли на няколко метра, но сякаш паднах на дюшек и възглавничка. Скочих бързо, поотупах се, а водачът на колата бе пребледнял. Нямах нито една синина. Тогава се замислих, че не бива да правя нищо, когато съм в униние или депресия, за да не се повтори случилото се.

Със спиритизма приключих окончателно, когато веднъж на дъската ми се изписа, след въпроса „Кой е дошъл при мен?“, думата „САТАНА“.

Е.Д.: Кога и как реши да преплетеш ежедневието си с Християнските дела и учение?

С.А.: Никога нищо не съм решавала, никога не съм мислила, нито пък и сега мисля, че преплитам ежедневието си с Христови дела.

Понякога се срамувам от себе си, че не съм достойна да се нарека християнка. Срамувам се от Бога. Не съм добър християнин, достойно носещ името Христово. Върша дела, недостойни за християнин.

Просто се радвам на свободата да правя това, което искам, и което ми носи радост.

image

Е.Д.: Има ли чудеса в твоя живот, пътеводни знаци от Бога, проблясъци, които те насочиха по пътя, по който вървиш днес?

С.А.: Да, много са. Описах някои от тях по-горе. Забравих само да упомена едно чудо, което преобърна живота ми.

Бях изпаднала отново в дълбоко униние. Тогава не вярвах в Бог, т.е. не знаех за Бога, мислих, че Бог е мит. Започнах отново да се моля да умра, да мисля: „скучно ми е, безинтересно ми е, тъпо ми е.“ Започнах да плача и се молех: “Моля те, който и да си, моля те, вземи ми живота, не искам да живея, безинтересно ми е.“ Тогава не знаех към кого точно да се обърна за помощ. Просто наслука се вгледах в мъката си, сякаш исках някого да видя. Бях сигурна, че някой ме чува. В този момент си казах: “Трябва да има някой, който да е над тези невидимо кръжащи около мен същества, такъв, който да е по-висш от тях.“ Реших да му се помоля.

Така и направих – казах, викайки, за да ме чуе: „Който и да си Ти, Ти управляваш всички и на всички са дал живот, моля те, ела при мен и вземи живота ми, защото ми е безинтересно и тъпо. Не искам да живея, моля те, моля те, ела и ме убий.“
И в този вик на душата ми, както бях на колене, сякаш върху мен падна Цунами. Това е силата, която мога да опиша и сравня със силата, която падна върху мен, но тази сила хем, че не я виждах, хем ме обгърна като огромна дясна ръка. Как прецених, че е дясна, а и ръка, не зная, сякаш имах друго зрение.

Паднах с голяма сила назад. Така паднах, че главата ми издрънча, но не усетих никаква болка. Лежах, а в главата ми никаква мисъл, само гледах, сякаш някой в този момент ми правеше операция и премахваше всичко от главата ми.

Не зная колко време мина, станах за секунди, защото усетих пухкаво перо, което премина през врата ми, сякаш някой ме погали с него. Станах бързо, но нито се изплаших, нито се зачудих, сякаш бе най-нормалното нещо, което може да ти се случи.
Станах, започнах да си подреждам багажа. Нямаше и помен от предни смутове и желания да умра. Чак на третия ден осъзнах какво ми се случило и че въобще ми се е случило нещо.

На четвъртия ден вече започнах да се тревожа, а и не смеех на никого да кажа, за да не ме помислят за полудяла.

От този момент нататък си поставих за цел да разбера и открия какво беше това, което ми се случи.

Е.Д.: Знам че е трудно, но би ли се опитала да опишеш какво представлява Христос за теб, за твоя личен живот, за твоята душа?

С.А.: Пресвета Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий е моят смисъл в живота. Ако Бог не съществуваше, аз досега да бях мъртва.

Той е моят живот, моят смисъл, мой Баща, Приятел, мой Дом, мое сърце, въздух. И за миг не искам да си представя живот без Бога. Това е все едно да спра да живея. Започнах да живея в момента, в който повярвах в съществуването на Бог.

Много хора казват: „Абе вярвам в някаква сила, има нещо.“ Трябва да се знае, че това „нещо“, тази „сила“ има име – Бог. Това говори за непросветеност. Християнинът трябва да има просветена вяра. Вярата е дар от Бога, наистина е голям дар. Тя трябва да е просветена, да знаеш в Кого вярваш, как вярваш.

Е.Д.: Имаш ли образование, интереси или професия извън Църквата?

С.А.:Да, имам и двете, но интереси извън църквата вече нямам.

Е.Д.: Имало ли е моменти в личната ти история, в които вярата ти е била разклащана и те е обвземал дух на съмнение?

С.А.: Да, всеки християнин, решил да поеме по Христовия път, преминава през етапи от духовното си развитие, подобно на човек, преминаващ през възрастите – детство, юношество, зрялост, старост.

Подобно е и в духовния живот. При преминаване на тези духовни етапи, ти си подложен на много изпитания,изкушения, падения, ставания. В това число и маловерие, макар че всяко падение е предшествано от маловерие. Но най-важното в духовния живот е да станеш бързо след като си паднал, да не се забавяш в падането си, а бързо да се изправиш, чрез покаяние и изповед .

„Смирение – спасение“ са казали хората. Ако бяхме по-смирени, нямаше да падаме. Смиреният не пада, той е като пирон, забит в пода, който всички тъпчат с краката си. Колкото повече крака стъпват върху него, толкова по-лъскав става.

Най-голямото чудо след Светата Литургия е да срещнеш и видиш с очите си смирен човек…Чудо е!

Е.Д.: Поддържаш ли връзка с духовни лица и каква е твоята кореспонденция с Българската православна църква? По снимки и видеа забелязвам, че си добре приета там. Как и кога се случи това?

С.А.: Да, подържам връзка с духовни лица. Ще споделя, че имам честта да познавам свети отци, изповедници, духовници, нямащи нищо общо с този свят. Отци, прозорливи и наистина духовно мъдри.

Слава на Бога, че и в България има такива духовни старци. Жалко, че не искат да се знае за тях.

Моята първа среща с духовно лице бе в лицето на отец (посмъртно свещеноиконом) Димитър Вукадинов от кв.Дървеница, храм Св.Вмчк Георги Победоносец, София. В този храм ходих само заради проповедите на отец Димитър (Бог да упокои душата му!). Той имаше „живо слово“, от тези хора бе, които с делата си прославяха Бога. Впоследствие той стана мой духовен старец. Той бе наистина духовник. След Св.Литургия или вечерно богослужние, той обличаше работните дрехи и започваше или да копае, или да сече дърва, или да помага в кухнята, или да плеви, печка да оправя. При него идваха много бедни хора, които просеха, той даваше на всички, без изключение. Той четеше молитви, а парите, които благодарните миряни даряваха за прочетената молитва, той ги даряваше на някой бедняк, който го причакваше отвън пред вратата. Дори, когато почина, всички роми и бедни хорица, на които е давал милостиня, го изпратиха до гроба със сълзи на очи.

image

Е.Д.: Какво за теб представлява Българската православна църква (БПЦ) като институция? Смяташ ли,че има надежда тя отново да бъде най-силният сплотяващ фактор за народа? Какво трябва да се направи по посока на сближаването на Хората и Духовенството?

С.А.: Ако народът поиска БПЦ да стане сплотяващ фактор – да, може да стане. Българска Православна Църква – това са българските православни християни. Църква, изградена от осъзнато просветени във вярата си християни.

Хората първо трябва да познаят Бога и да се сближат с Него, а след това и с духовниците. Това няма и да е стремеж, а естествен ход на сближаване. Всичко зависи от нас – от мен, от теб и т.н.

Е.Д.: Кога ние хората се приближаваме към Христос? И съответно кога се отдалечаваме от него? Ако пожелаеш дай лични примери в тази посока.

С.А.: Приближаваме се към Христос, когато изпълняваме заповедите Му. Той е казал, че Го обича този, който изпълнява Неговите заповеди. А тези заповеди са: „Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си ; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:37-40).

Отдалечаваме се от Него, когато нарушаваме Заповедите Му. Грехът е беззаконие, нарушаване на Божиите Заповеди. Както в света, когато нарушиш закона следва съд и затвор, така и в духовен план следва същото.

Е.Д.: За какво мечтаеш, Соня?

С.А.: В духовен план не мечтая, а се моля вечно да съм с Бога, никога да не ме изоставя. В материален план мечтая за професионална камера „Сони.“

Сегашната ми камера е подарък от приснопаметния монах Пахомий (Желев) (Бог да упокои душата му!) Случката с него беше много интересна: Излизам от Ротондата и чувам някой да ме вика по име, обръщам се и вижда монах Пахомий от Света Гора. Маха ми да отида при него. Казва ми: „Соньо ма, знам че мечтата ти е да си купиш камера, искам до три часа да си си избрала и купила камера. Давам ти парите и искам до три часа да си я купила и да си ми показала покупката. Искам тази камера да я ползваш само за православни видеоматериали, за слава Божия, и да ме упоменаваш в молитвите си.“

Никога през живота си не съм изпитвала такова вълнение и емоция. Не можех от радост да си намеря място. Въртях се в кръг от радост и не знаех къде се намирам от щастие. Сега имам нужда от по-голяма, професионална камера, и понякога моля монах Пахомий да ми съдейства пред Бога за това. Бог да упокои душата на монах Пахомий!

Помогна на много хора, на един помогна финансово да продължи с докторантурата си, на друг помогна финансово да издаде книга, на трети (мен) подари пари за камера.

image

Е.Д.: Как да се възприемат светския живот и удоволствията?

С.А.: Аз живея в света, живея по светски – излизам по магазини, ходя на кино, на ресторанти, кафета, смея се с приятели. Ако бях в манастир, нямаше да живея светски, нито ще се отдавам на удоволствия.

Християните се отличават не със светско или несветско държание, а с вътрешата си молитва, този разговор с Бога, който се провежда тихо, само между теб и Него. Това са лични, интимни моменти, които трябва да останат скрити от другите. Да не се набиваш на очи с поведение и демонстрация на вяра. Аз мога да съм в заведение, но с компанията ми да говорим душеспасителни неща. А мога и да съм в храма, а там да говоря за кафета и дискотеки.

Е.Д.: С коя молитва започваш деня си?

С.А.: Първото, което правя сутрин, са три поклона пред иконата на Иисус Христос, Пресвета Богородица, св. Ангел пазител и св. Йоан с думите: „Слава Тебе, Боже наш, слава на Тебе“ /три пъти/.

Е.Д.: Моля, опиши един свой ден?

С.А.: Ставам в 6:30 ч. Казвам сутрешните си молитви. Тръгвам за работа.

Всяка сутрин се отбивам в храм Св.св.Кирил и Методий, до Женски пазар. Взимам благословение от Бог, Майката Божия и всички светии и ангели. Излизам от храма .
Работното колело ме завърта.

Върти наляво, надясно, докато ми се завие свят и свърши работният ден.

Отивам в Ротондата, благодаря за изминалия ден и се моля за предстоящата вечер и нощ, отивам в храм св.Неделя, благодаря и на св.Крал Стефан Милутин.

Отивам в Старинен храм Св.Петка, покланям се на частичката от Светия Кръст Господен и мощите на Св.Петка.

Срещам се с приятели, пием или хапваме по нещо.

Прибирам се, чета, гледам телевизия. Преди да си легна казвам няколко молитви преди сън и след това лягам да спя. Понякога рисувам икони (любител съм), предимно лятото, защото успявам да използвам слънчевата светлина.

Е.Д.: Накрая ще ти задам въпрос, който може би ще те смути. Но целта му е да покаже добрия пример, какъвто си ти и да докаже, че сърцето, изпълнено с чиста и животворяща вяра към Бога, не може да бъде бедно откъм добри дела. На кои хора си помагала и как?

С.А.: Недопустимо е един християнин да казва на кого и как е помогнал. Мога да изброя на кого не съм помогнала и съжалявам, че не съм го сторила.

Защото когато проявиш милост, Бог също проявява към теб милост .

Моля Бог да ми даде милостиво и милосърдно сърце, за да помагам на нуждаещи се хора.

Надявам се Бог да бъде милостив към мен!

Благодаря за търпението и вниманието на всички, които ще четат тези редове.

Слава на Бога за всичко!

Амин.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1172209
Постинги: 1302
Коментари: 1089
Гласове: 610
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031