По каменистия плаж се задава закъснял посрещач. Супер официален и стегнат в тесния си фрак и черна униформена шапка с тънка ремъчка под брадата. Забързано се клатушка насреща ни, прескача разни камъни, попрепъва се чак от припряност, но не позволява изобщо подобни дреболии да го спрат насред устрема на служебните му задължения. Лицето му е застинало в професионално любезно изражение - сериозно, но оптимистично, без смръщване. Размахва ръце от усилие да запази равновесие по острия камънак и старание да ни пресрещне колкото е възможно по-скоро. Цялото му поведение изразява най-искрените му извинения и съжаление, че е пропуснал да ни посрещне вчера на пристанището. Бюрократите от личната му администрация трябва да са го подвели, дали са му грешна дата явно. Но, все пак - по-добре късно, отколкото никога – днес ни приветства на острова. От името на събратята си местни жители и от името на Ледената принцеса Антарктида. От сърце. Добре сме дошли, добре сме дошли на остров Ливингстън!
Когато вече сме достатъчно близко, за да осъществим горещата дружеска прегръдка се стряска внезапно, усеща се, че ние сме едрички едни такива, с необичайно ярко оперение, шумно цъкащи и щракащи, ослепително святкащи и странно подвикващи, тромави и изобщо нещо леко агресивни в силния си интерес към скромната му (макар и облечена по последен френски шик) персона. Без дори да забави ход кривва внезапно из път и се бухва с изненадваща (за любител на фраковете) грация в първата вълна. За стотна от секундата смешно-тромавото, чарли-чаплински клатушкащо се в неудобно стегнатия фрак човече се превръща в перфектно лъскаво вретено и се изстрелва като куршум в дълбокото на океана.
Ами, това е. Така протече историческата среща с първия в живота ми пингвин чинстрап или пингвин-полицай. Подобно на първия ми айсберг и той стана жертва на безпрецедентно папарашко внимание. Имам поне стотина кадъра, заснети за няколкото паметни минути на кратката ни среща в залива Емона. Никой друг пингвин в историята няма да може да се похвали с подобна бройка портрети в личния ми фотографски архив.
Жалко е, че не можахме да се запознаем протоколно, но както по-късно ще ми обяснят в базата, традиционното име за пингвините тук е Гошо. Всеки представител на пингвинската раса, независимо от пол и видова принадлежност българските антарктици наричат Пингвина Гошо. Така че и моят закъснял посрещач се казва Гошо. Чинстрапов.
Добре заварил! Приятно ми беше да се запознаем! Аз съм Бети. (По единодушно решение на хъшовско-хипстърската общност това пък е моето партизанско име на Южния континент.)
