Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 14:02 - САТАНА ДЕМАСКИРАН - ЧАСТ ІІ
Автор: estirbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2416 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 23.10.2010 09:55


image       
"Историята на миналото е огледало, което обяснява настоящето и отразява бъдещето..."


image

Нека разгърнев страниците на миналото...



      На днешната дата, 11 септември,  трябва да си спомним чия сянка падна над кулите... Знам, че читателското внимание ще бъде заангажирано към събитието, но не и към истинският виновник. Ще бъдат набеждавани човешки демонични агенти, но Сатана невидимо ще бъде прикрита зад тях, нещо повече, тя при всички случаи ще се опита да отклони следите си и ще прехвърли вината си върху невинните...

    Затова нека отново разгърнем страниците на миналото и да видим как Сатана е плел, плете и ще хвърли мрежите си в последните дни върху нищо неподозиращото и нехаещо за своето бъдеще заблудено човечество, защото, ако на небето Луцифер мразеше Исус, то тук на земята
омразата на Сатана към Христос се проявява като омраза към Христовите последователи. Същата ненавист към принципите на Божия закон, същите действия на измама, чрез които заблудата се оприличава на истина и чрез които човешките закони изместват Божия закон и хората са водени към почитане на творението, а не на Твореца, могат да бъдат проследени в цялата човешка история. Усилията на Сатана да оклевети Божия характер, да накара човека да си състави невярна представа за Създателя и поради това да се отнася към Него със страх и омраза, а не с любов; опитите му да отстрани Божия закон, водейки хората до убеждението, че са освободени от неговите изисквания; гоненията срещу онези, които дръзват да се противопоставят на измамите му, са били осъществявани през всички векове. Те могат да бъдат проследени в живота на патриарсите, пророците и апостолите, на мъчениците и реформаторите.

В последната голяма битка Сатана ще използва същите методи и същия дух и ще иска да постигне същите цели, както в изминалите векове. Това, което вече се е случвало, ще се случи отново с тази разлика, че светът никога по-рано няма да е виждал по-ожесточена борба от предстоящата. Сатанинските измами ще бъдат по-фини, атаките му - по-решителни. Ако е възможно, той би отклонил и избраните (Марко 13:22)...

Когато разкри на учениците Си участта на Ерусалим и сцените на второто Си идване, Исус предсказа също така и преживяванията, които ще има Неговият народ от момента, когато бъде взет от тях, до завръщането Му в сила и слава, за да ги избави. От склоновете на Елеонския хълм Спасителят проникна далеч в бъдещето и съзря настъпващите за апостолската църква стихии. Погледът Му различи свирепите, опустошителни бури, които скоро щяха да се разразят над Неговите последователи през бъдните векове на мрак и преследвания. Само с няколко кратки, но много съдържателни израза, Той предсказа ужасната участ на Божията църква, отредена й от управляващите този свят (Матей 24:9,21,22). Последователите на Христос трябва да извървят пътя на своя Учител - път на унижение, позор и страдание. Враждата и антагонизмът, избухнали срещу Изкупителя на света, ще се проявят и срещу всички, повярвали в Неговото име.

Историята на първата църква свидетелства за изпълнението на думите на Спасителя. Земните и пъклени сили се опълчиха срещу Христос в лицето на последователите Му. Сатана прикрил се в езичеството, предвиди, че ако евангелието възтържествува, храмовете и олтарите му ще бъдат пометени. Затова събра всичките си сили, за да унищожи християнството. Запален бе огънят на преследването. Християните бяха лишавани от своите имоти и прогонвани от домовете си. Претърпяваха “голяма борба от страдания” (Евр. 10:32), “изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови, и тъмници” (Евр. 11:36). Много от тях запечатаха своето свидетелство с кръвта си. Благородни и роби, богати и бедни, учени и прости бяха избивани безмилостно.

Преследванията, започнали при Нерон приблизително по времето на мъченическата смърт на Павел, продължиха с по-голяма или с по-малка ярост през вековете. Християните бяха лъжливо обвинявани в най-ужасни престъпления и обявявани за причинители на големи бедствия - глад, чума и земетресения. Тъй като станаха обект на всеобща омраза и подозрения, лесно се намираха доносници, които заради печалба предаваха невинните и те биваха осъждани като бунтовници против империята, като врагове на религията и напаст за обществото. Голям брой от тях бяха хвърляни на диви зверове или изгаряни живи по амфитеатрите. Някои бяха разпъвани, други - покривани с кожи на диви животни и хвърляни на арената, за да бъдат разкъсани от кучета. Тяхното наказание представляваше често пъти главното забавление на публичните празненства

Където и да потърсеха убежище, последователите на Христос биваха преследвани като хищни зверове и биваха принудени да се крият в безлюдни места. Като “търпяха лишение, бедствия и страдания, те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евр. 11:37, 38). Катакомбите даваха убежище на хиляди от тях. По хълмовете около Рим през земя и скали бяха прокопани дълги галерии; тази сложна мрежа от тъмни тунели се простираше на много километри извън градските стени. В подземните скривалища последователите на Христос погребваха своите мъртви. Там намираха и дом, когато биваха заподозрени и обявени извън законите. Когато Животодателят събуди тези, които са се “подвизавали в доброто войнстване”, от мрачните подземия ще излязат много мъченици за Христос.

И при най-страшното преследване свидетелите за Исус запазиха вярата си неопетнена. Лишени от всякакво удобство, скрити от светлината на слънцето, правейки тъмните, но приятелски пазви на земята свое убежище, те не се оплакаха. С думи на вяра, търпение и надежда се окуражаваха едни други, за да понасят лишенията и бедствията. Загубата на земни блага не можеше да ги принуди да се откажат от вярата си в Христос. Изпитанията и преследването бяха само стъпки, които ги приближаваха до тяхната почивка и награда. Един глас се чуваше от Божия трон: “Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10).

Напразни бяха усилията на Сатана да унищожи църквата на Христос чрез насилие. Великата борба, в която учениците на Исус отдадоха живота си, не престана, когато верните знаменосци паднаха на поста си. Чрез поражението те побеждаваха. Божиите работници биваха избивани, но Неговото дело напредваше постоянно. Евангелието продължи да се разпространява и броят на последователите му нарастваше. То проникна в области, недостъпни дори за римските орди. Един християнин в спора си с езическите управници, стараещи се да разширят преследванията, казваше: Вие можете да ни “убивате, измъчвате, осъждате... Вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност... Нито пък вашата жестокост... ви помага”. Тя бе само още една по-силна покана и други да се присъединят към тяхната религия. “Колкото повече биваме покосявани от вас, толкова повече нараства числото ни; кръвта на християните е семе” (Тертулиян. Апология. Параграф 50).

Хиляди бяха затваряните в тъмница и убиваните, но други се явяваха и заемаха местата им. Умрелите мъченически за вярата си бяха спасени за Христос и признати от Него за победители. Те се бяха подвизавали в доброто войнстване и трябваше да получат короната на славата, когато Христос дойде. Изтърпяваните от християните страдания ги сближаваха още повече един с друг и с техния Изкупител. Примерът на живота и смъртта им бяха постоянно свидетелство и защита на истината; и там, където най-малко се очакваше, привържениците на Сатана изоставяха службата си за него и се нареждаха под знамето на Христос.

Затова Сатана състави нови планове. За да воюва по-успешно срещу Божието управление, той реши да забие флага си в християнската църква. О, само да можеше христовите последователи да бъдат измамени и подведени да направят нещо, което не е приятно на Бога. Тогава силата и непоколебимостта им биха изчезнали и биха станали лесна плячка за Сатана.

Сега големият противник се стремеше да постигне с хитрост онова, което не бе успял да постигне със сила. Преследването спря, но бе заменено с опасните съблазни за земно благополучие и светски почести. Езичниците бяха принудени да приемат някои истини от християнската вяра, а други важни отхвърляха. Те изповядваха, че приемат Исус като Божи Син и вярват в Неговата смърт и възкресение, но нямаха убеждение за грях и не чувстваха никаква нужда от покаяние и промяна на сърцето. Надяваха се с някои отстъпки от тяхна страна да прилъжат и християните да направят отстъпки, та всички да се обединят на основата на вярата в Христос.

Сега над църквата надвисна страшна опасност. В сравнение с нея затворът, мъченията, огънят, мечът бяха благословение. Някои християни останаха твърди, като заявиха, че няма да направят никакъв компромис. Други се обявиха в полза на известни отстъпки и промени във вярата си и за обединяване с тези, които бяха приели само част от християнството - надяваха се това да се окаже средство за пълното им обръщане. Бе време на дълбоко душевно страдание за верните последователи на Христос. Под покривалото на изповядващ християнството самият Сатана се вмъкваше в църквата, за да поквари вярата и да отклони умовете от Словото на истината.

Най-после повечето от християните се съгласиха да снижат своите високи морални образци и се създаде връзка между християнството и езичеството. Макар идолопоклонниците да изповядваха, че са се покаяли и са се присъединили към църквата, те все още се държаха здраво за идолослуженето, като само заместиха обектите на своето поклонение с икони на Исус и дори на Мария и светиите. По този начин нечистият квас на езичеството се вмъкна в църквата и продължи своето гибелно дело. Нездрави учения, суеверни обреди и идолопоклоннически церемонии се вплетоха здраво във вярата и в богослужението на църквата. Когато последователите на Христос се обединиха с езичниците, християнската религия се поквари и църквата изгуби своята чистота и сила. Но имаше християни, които не бяха подведени от тези измами. Те продължаваха да бъдат верни на Автора на истината и се покланяха единствено на Него.

Винаги е имало две групи хора сред изповядващите се за последователи на Христос. Едната група изучава живота на Спасителя и сериозно се стреми да поправя недостатъците си и да се уеднаквява с Образеца. Другата избягва ясните, практически истини, които откриват заблудите й. Дори когато е била в най-доброто си състояние, църквата пак не е включвала напълно верни, чисти и искрени християни. Нашият Спасител учеше, че съзнателно вършещите грях не трябва да бъдат приемани в църквата; но все пак Той се свърза с хора с несъвършен характер и им даде предимствата на Своите учения и пример, за да видят грешките и заблудите си и да ги поправят. Сред дванадесетте апостоли имаше и един предател. Юда бе приет въпреки недостатъците на нрава си. Той бе свързан с учениците, за да може да научи чрез наставленията и примера на Христос в какво се състои християнският характер и така да види грешките си, да се покае и с помощта на Божествената благодат да очисти душата си “в послушание на истината”. Но Юда не тръгна в светлината, така милостиво огряла пътя му. Чрез отстъпване пред греха той предизвика изкушенията на Сатана. Надделяха лошите черти на характера му. Предаде ума си под контрола на силите на мрака, гневеше се, когато се изобличаваха недостатъците му и стигна дотам, че извърши най-ужасното престъпление - предаде своя Учител. Така и всички, които поддържат злото под маската на благочестие, ненавиждат хората, смущаващи техния мир, като осъждат греховния им път. И при благоприятен случай и те като Юда ще предадат стремилите се да ги изобличават за тяхно добро.

Но както между Княза на светлината и Княза на мрака няма никакво съгласие, то не съществува и между техните последователи. Когато решиха да се сближат с полупокаялите се езичници, християните стъпиха на път, отвеждащ ги все по-да-леч и по-далеч от истината. Сатана ликуваше, че е успял да измами такъв голям брой Христови последователи. Тогава напрегна всичките си сили, за да им въздей-ства още по-пълно и да ги вдъхнови да преследват останалите верни на Бога. Никой не бе в състояние така добре да се противопоставя на истинската християнска вяра, както онези, които някога са били нейни защитници. Отстъпилите християни, обединени със своите полуезически братя, насочиха борбата си срещу най-важните точки на Христовото учение.

От желаещите да останат верни се изискваше отчаяна борба, за да опълчат твърдо срещу измамите и пороците, прикрили се под свещеническите одежди и вмъкнали се в църквата. Библията не се приемаше като мерило за вярата. Учението за религиозната свобода бе наричано ерес, а неговите защитници бяха мразени и обявявани вън от законите. Стремящите се да отхвърлят обуздаващото влияние на Светия Дух, убиваха Божиите чада поради същата причина, поради която Каин закла Авел. Поради същата причина и евреите отхвърлиха и разпнаха Спасителя - защото чистотата и светостта на Неговия характер бяха израз на неодобрението Му срещу себелюбието и покварата. От дните на Христос досега верните ученици винаги са възбуждали омразата и съпротивата на онези, които обичат и следват пътищата на греха...

следва... /още утре, ако е рекъл Господ!/

 


Тагове:   сатана,   ІІ,


Гласувай:
3
0



1. анонимен - backlinks service
16.08.2011 01:46
This is very interesting, You're a very skilled blogger. I've joined your feed and look forward to seeking more of your magnificent post. Also, I've shared your website in my social networks!
цитирай
2. анонимен - back link service backlink service
27.09.2011 00:34
google website ranking seo browser <a href=http://xrumerservice.org>google website ranking</a> buy cheap backlinks
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estirbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1255437
Постинги: 110
Коментари: 2804
Гласове: 5341
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031