Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2013 14:11 - НА ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА СМЕ - ДА ОБЛЕЧЕМ СМИРЕНИЕТО
Автор: estirbg Категория: История   
Прочетен: 4087 Коментари: 4 Гласове:
19

Последна промяна: 08.02.2014 13:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     Разгръщайки пророческия свитък пред нас, Великият Аз Съм ясно показва, че сме достигнали прага на Вечността. Сега сме в залеза на земната история. Само тънка линия ни отделя от Божествената безсмъртност и слава. На прага сме на най-голямата криза, за която сме предупредени в Библията. Вдъхновеното перо заявява, че живеем в последния час. Бързото изпълнение на знаменията на времето обясняват, че идването на Христос е близо. Дните, в които живеем, са сериозни и важни. Божият дух постепенно, но сигурно се оттегля от земята. Трябва да сме абсолютно слепи, за да не забележим как язви и съдби вече се сгромолясват върху онези, които презират благодатта на Бога. Докато Северна Европа, удавена от дъждовни вихрушки се подготвя за нова ледена буря, с нови наводнения, безрадостната прогноза за безснежие и бездъжие както у нас, така и в Северна Русия тегне не по-малко тревожно с мрачната перспектива за суша.

Нещастията по земя и море, неуреденото положение на обществото, заплахите от войни - локални  и в световни мащаби са застрашителни. Те предвещанат наближаването на събития със съдбовно значение.

Всеки разумен, виждайки какво се случва около него, не трябва да стои на пътя и да чака смъртоносната лавина да се сгромоляса върху него. Каква полза е само да потвърждаваме устно: ”Да, наистина сме в края!” и същевременно нищо да не правим за собственото си спасение, загубено в окаяното ни грешно същество. Това с особена сила се отнася за вярващите, които с радост очакват свършека на земните мъки, но лично не се приготвят за Великата среща – свикнали са да живеят с позацапаното си естество, криейки някъде дълбоко в гънките някое коренче или семенце на гордост или друг „невинен” грях. Сега повече от всякога се нуждаем да  облечем чистата одежда на СМИРЕНИЕТО и ПРАВЕДНОСТТА.

А какво е смирението?

             
                

 В Проповедта на планината Господ Исус Христос представя цялото Свое учение за блаженствата в девет точки, първата от които е за бедните духом. Логично е да си зададем вьпроса кои са бедни духом. Бедните духом са смирените. Защо Исус  не е казал направо “блажени смирените”, а “блажени бедните духом”? - Бедният няма нищо и всичко очаква от Бога. Осъзнавайки своята нищета и безпомощност пред Всевишния, разбирайки своята грешност и безсилие окаяните прибягват кьм Вседържателя и си изпросват  духовна одежда - благодатта на Христа, защото "ние, които в Христос се кръщаваме, в Христос и се обличаме." (Гал.3:27)

Смирението е основа на християнския добродетелен живот.  Исус Христос е поставил бедността на духа, т.е. смирението в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовният живот, обогатяването с благодат и истинската добродетелност.

Смирението е солта  на добродетелите. Както солта дава приятен вкус на храната, така и смирението придава съвършенство на добродетелите. Без сол храната бързо се разваля, без смирение добродетелта лесно се развалят чрез гордост, тщеславие и нетърпимост. Само с искрено смирение човек може да се спаси. Но без смирение, с каквито и други добродетели човек да се украсява, не може да постигне спасение на душата. Митарят от Евангелието едва ли имаше други добродетели. Той беше само смирен. Това смирение му отвори очите да види себе си, да познае своята духовна нищета, да съзре всичката си слабост, греховност, окаяност и да извика от дълбочината на душата си: ”Боже, бъди милостив към мене  грешния! (Лук.18:3). Това смирение спаси митаря.                                          
 Съвсем друго беше духовното състояние на фарисея - той имаше цял арсенал от добродетели:  беше набожен, ходеше в   храма, не беше грабител, нито прелюбодеец, даваше милостиня, постеше, но …..за голямо съжаление му липсваше най-важното - смирението. Той се гордееше сьс своите качества. И понеже    добродетелите му не бяха посолени със солта на смирението, бяха отхвърлени от Бога. Това е един Библейски пример, който показва как смирението е достатъчно, за да спаси човек, и как добродетелите без смирение не дават вход в Божието царство. Смирението само по себе си е единица,  а нулите са останалите добродетели. Човек може  да нарежда колкото си иска нули, но ако липсва единицата отпред, си остават само нулите. Картината е коренно променена, ако отпред пред нулите, стои единицата на смирението. Тогава  многократно се увеличава нашето  духовно богатство. “И нашият Отец, Който вижда в скришно, ще ни въздаде наяве”, според обещанието на Спасителя.(Мат. 6:4).

Ще ви дам още един пример и урок за смирение от Библията:  
" И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото."

                                 image

 Жената, която нахлу в Симоновата къща и прекъсна вечерята му произхождаше точно от противоположния полюс на обществото. Лука я описва като грешница. Според църковната традиция тя е била проститутка, но ние нямаме библейско доказателство за това. Според някои тя всъщност е Мария Магдалина, „от която бяха излезли седем бяса“ (Лука 8:2), но и за това няма достатъчно доказателства. Така или иначе тя нахълта в гостната на Симон, прекъсна разговорите и вечерята и това, което направи на пръв поглед би ни се видяло най-малкото ексцентрично. Тя плачеше неудържимо, обливаше краката на Исус със сълзите си и ги изтриваше с спуснатите си коси. В допълнение целуваше краката му и ги мажеше с мирото, което беше донесла. Една такава открита демонстрация на чувства беше направо скандална за Симон.

Грешницата, която дойде при Исус, не застана фронтално пред него. Според обичаите по онова време гостите на тази вечеря най-вероятно бяха полегнали на възглавници около масата, като краката им бяха опънати назад, далеч от храната. Така че жената застана „отзад, при нозете Му“. Тя направи това, понеже осъзнаваше греховното си състояние и беше смирена. В ст.38 четем:

"И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото."

Вършейки тази работа, жената всъщност заставаше в позиция на слугиня. Защото миенето на краката на господаря беше задължение именно на слугинята в къщата. (Доказателство за това намираме и в Стария Завет. В 1 Царе 25:41 Авигея се покланя до земята и казва на Давид:

"Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.")

Миенето на нозете е жест на доброволно покорство и смирение.

За разлика от жената, Симон Фарисея не осъзнаваше, че той също е грешник и допусна в себе си едно критикарско отношение към Исус (ст.39).

"А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница."

Докато не се смирим, ние не можем да започнем да се покланяме истински на Бога. Гордостта винаги е пречка в нашите взаимоотношения – както с Бога, така и с хората. Гордостта ни прави цинични, арогантни и подозрителни.

Като домакин Симон беше длъжен да покаже на Исус нормалните жестове на внимание и гостоприемство от онова време – да му даде вода за измиване на краката, да го целуне за добре дошъл и да го помаже с парфюм за освежаване. Но Симон се беше въздържал от всеки един от тези жестове – пропуск, който показваше недостатъчно уважение към госта. Миейки нозете му със сълзите си и изтривайки ги с косата си, помазвайки нозете му с миро, „грешницата“ просто коригирше това, което домакинът беше пропуснал.

Разбира се, истинският проблем на Симон беше не липсата на чувствителност и такт като домакин, а духовната му гордост. Той беше работил толкова усилено да изпълнява Божиите закони, че повече не считаше себе си за грешник. Той виждаше разстоянието между себе си й грешницата, но не можеше дори и да си представи огромното разстояние, което го отделяше от Бога. А, ако допускаше, че все пак има нужда от някаква Божия благодат, той си мислеше че тя е толкова малка, че Бог би му я отпуснал без никакъв проблем. Жената, която се допираше до Исус, обаче, се виждаше на Симон такава окаяна грешница, че според него, за нея едва ли би могло да има някаква надежда за изкупление. Какво би могъл да направи Бог с такава жена? Защо му е въобще тя на Него? Исус, обаче, мислеше по друг начин. И Той я прие и й опрости греховете. Щеше да приеме и него, но гордостта му пречеше да помоли за покаяние.


 

               image


Това, което можем да научим от гордостта на Симон и смирението на грешницата е, че ние започваме да се покланяме истински едва тогава, когато смирим себе си и започнем да осъзнаваме достойнството на Бога и собствената си недостатъчност и греховност. 
В пълна несъстоятелност сме по отношение на греха. Единственото, което можем да направим е да се смирим и да молим за милост.

Защото Бог дава награда не заради труда, с който човек може да се похвали, не и заради добродетелите, които могат да възгордеят сърцето, а заради смирението, както е казано в Писанието: “ Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.”(1Петр.5:5).

Смирението обогатява. Естествено е смиреният да получава, а гордият да си отива празен. Смиреният чувствайки своята нищета, проси от Бога. А знаем, че ”който иска, получава и който тьрси намира, и на този , който хлопа, ще се отвори.”( Мат.7:8). Но който се гордее че има, който счита, че е богат и нищо не му е нужно, без да знае, че е злочест сиромах, такъв да не очаква да получи нещо.  С такива Бог постъпва по следния начин:                  “гладните изпълни с блага, а богатите отпрати без нищо.”( Лук.1:53). Който мисли че е богат, не проси от Бога, а който не проси - не получава.” “Нямате, защото не просите.”(Иак.4:2) Ето защо Исус  е казал ”Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.” Те, най-ниско стоящите в очите на хората, получават най-високото благо, защото просят.

В какво се състои смирението?

   Смирението е дълбока вътрешна духовна реформация и включва - самокритичност, откриваща и изобличаваща нашата грешна същност, неизвършила никакво добро пред Бога, търпеливост при обуздаване и неутрализиране на гнева си,  ненатрапчивост на собственото мнение на другите, сила да отхвърляме собствената си воля, да имаме смьртта пред очите си и да не я забравяме, да се вьздържаме от лъжа, да не произнасяме празни думи, да не противоречим на по-възрастните, търпеливо да търпим оскърбления и да понасяме безропотно труд и скърби, носейки  своя кръст” защото:
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Лука 14:27

 Духовно невежите хора не разбират и унижават тази  проява на висока нравственост и я наричат овчедушие, обезличаване, безхарактерност. Но тези заслепени люде едва ли са се замисляли дали е лесно  да  се понасят оскърбления - това е възможно за смирения. Лесно ли е да не обиждаме ближните, да се поставяме по-долу от тях и въпреки това да ги обичаме искрено? - това прави смиреният. Лесно ли е да отхвьрлим своята воля, да обуздаем яда и яростта си и да пазим мълчание?  - това трябва да може  смирения.

Подвигът на смирението е много труден и затова е толкова рядък и велик. Естествено би било да очакваме, че грешните, имащи всички основания да не се гордеят с нищо, ще бьдат дълбоко смирени, а праведниците, които могат да посочат много свои духовни постижения, ще са склонни кьм себепревъзнасяне. Но в действителност е тъкмо обратното: праведниците се смятат за грешници, а грешните се смятат за праведни. Невероятно звучи, но е обяснимо. Ако праведниците биха започнали да се гордеят с праведността си, тъкмо чрез гордостта си биха загубили всяка добродетел и праведност - затова са праведни, защото са смирени. Смирението им отваря очите да видят какво нямат, за да го измолят от Бога. Те съзнават, че само греховете са техни, защото само греховете се вършат без Божия помощ. Така, чрез съзнанието си за греховност са станали смирени, а смирението привлича над тях Божията благодат. Божията благодат пък ги издига до праведност.

Не е така с грешниците -  затова са и грешни, защото не виждат греховете си, заслепени от собствената си гордост. Виждат достойнствата си, без да си дават сметка, че каквото имат – от Бога са го получили. Слушат единствено гордостта си, която ги учи да критикуват чуждите недостатьци, като същевременно са снизходителни кьм своите собствени, считайки себе си за праведници.

Който е доволен от себе си - не може да напредва в духовния живот. Съзнанието за греховност винаги е била оная невидима сила, която е движила напред истинските духовни люде.

Неправилно е да се мисли, че смирението убива желанието за духовен напредьк. Напротив - то истински окриля силите на духа и прави вьзможни и най-трудните подвизи. Където има святост, тя е постигната все чрез смирение и е поддържана от смирение. Спомнете си смирените думи на патриарха Авраам : “Аз съм земя и пепел.”(Бит.18:27). Цар Давид е изповядал: “Аз сьм червей, а не човек.”(Пс.21:7). Ап. Павел, който повече от всички се потрудил за разпространяване на Христовата вяра по земята, е писал за себе си: “Аз съм най-малкият от апостолите и не сьм достоен да се нарека апостол.”(1Кор.15:9) Той дори се назовал “изверг”.

Един древен мъдрец е дал ценен съвет: “И така, брате мой, ако обичаш спокойствието на сърцето, погрижи се да влезеш в него през вратата на смирението. Друг вход в него, освен чрез смирението, няма. Трябва по всякакьв начин да избягваш славата и почестите. А ако ти се случи да претърпиш от някого  унижение, не скърби за това, но го претърпи с радост, като бъдеш уверен, че тогава именно Бог е с теб. Принуждавай себе си и употребявай усилия да се радваш, когато някой каже за тебе оскьрбителна дума, или те осьди, или изрази презрение кьм теб. Ако ти така постъпваш, бързо ще се окажеш духовно богат, за което няма да знае даже и този, който ти е сторил това благодеяние, т.е., който те е оскърбил. Не търси никога някой да те почита в този живот! Пази се от себе си, като от най-зъл свой враг!

 В (Мат.19:23-24) пише: “Колко е трудно на богатия да се спаси!”. Това се отнася не само за богатите с пари, но и за богатите на възможности и способности. Именно тук са в пълната си сила демоните на гордостта - тежката артилерия на армията на Луцифер. Колко трудно е на гордия  и високоумния да се спаси! И все пак възможно е...

Казват, че някога в Йерусалим в градските стени имало врати, наречени “Иглени уши”. Те били толкова ниски, че камилите не можели да минат през тях. Но онези камили, които успявали, заставайки на колене, да пропълзят под сводовете им, все пак влизали в града. Не напразно Исус дава примера с тях, защото само със смирение, с всекидневна борба с гордостта, душата може да се спаси от мрежите на лукавия. Защо  за камилата е по-лесно да мине през “Иглени уши”, отколкото богатият с пари, способности и себелюбие да влезе в Царството небесно? Оказва се, че на притежаващия богатство и дарования е по-трудно да се пребори сьс своята гордост, тщеславие, самохвалство и егоцентричност, отколкото на камилата да подвие колене и да влезе през “ Иглени уши” в светия град Йерусалим.

Смирението и търпението, себеотрицанието и кротостта не идват сами, тях трябва  да вьзпитаваме в себе си с Божията помощ..

Истинският последовател на Христос се познава  по кротостта на своя нрав, а не по името, което са му дали родителите. Не трябва да забравяме, че Бог обича човешкия род не толкова заради поста, благотворителността или въздържанието, колкото заради кротостта и смирението в живота.

Както водата е нужна на растението, за да расте, така и смирението е необходимо за сърцето, за да победи гнева. Гордостта и тщеславието се явяват най-опасни и най-лесно оскверняващи всяка добродетел. Истинското лекарство срещу гордостта е постоянното смирение. Смирението е подобно на растежа на едно растение със своите етапи на развитие- през пролетта,  лятото и есента.


Пролетта на смирението (първи етап) е ненавистта кьм човешката слава и похвала.
Лятото на смирението (втори етап) изисква да считаме за незначително всичко добро, което сме вършили. Получавайки благодеяние от Него, увеличаваме нашата отговорност пред Бога, като можем да очакваме по-
големи изпитания на този свят. Есента на смирението. т.е. зрялото смирение (трети етап) – до него достигат тези, които са се научили на кротост и смирение от Самия Бог. Най-голямото смирение е да считаш себе си най-недостоен от всички. Така правел и Ап. Павел, считайки себе си най-голям грешник: “Иисус Христос дойде с мир да спаси грешниците, от които пръв съм аз.” (1Тим.1: 15).

  Никога не трябва да допускаме да си мислим, че сме имунизирани срещу духовна гордост. По-скоро трябва да внимаваме да не се уловим, че благодарим на Бога, като  гордия фарисей…
Най-прекият път за достигане на Божията воля за нас е да живеем по Божието предписание: „Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне (Яков 4:10). „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7).
 Дано да успеем всички да се облечем със смирение, за да
имаме право да ядем от дървото на живота и да влезем в града през портите (Откр. 22:14).


П.П. Скъпи приятели, в два последователни постинга ви представих главните пътища на живота - гордостта и смирението. Може би, ще се намерят и такива между вас, които като прочетат изложеното, ще махнат с ръка и пренебрежително ще кажат: “Глупости!”...  Подобни хора с нежеланието си да бъдат поучени ще докажат своята гордост. Техният път неминуемо води към гибел. Но ще има и такива, които смирено ще поглъщат всяка дума, жадни за духовна мъдрост и спасение. Те вървят по пътеката на смирението, която ще ги доведе при Бога. По силата на Божията повеля,  всички – и  горди, и  смирени – трябва да знаят какво заявява Божието слово,  според което няма друг път за спасение и духовно издигане, освен пътя на смирението. Който иска да чуе, ще възприеме! Модерният свят, чието внимание днес е заангажирано в “много по-важни неща”, няма като че ли нито охота, нито време да слуша “сухи и постни" Библейски поучения, тъй чужди на стремежите на съвременния човек! Но КОЛКОТО И СКУЧНИ ДА СА ВИ ТЕЗИ ТЕМИ, АЗ СЪМ ДЛЪЖНА ДА ГИ ПОСТАВЯ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ. Нужно е не само да ви представям случващите се събития в края на времената, но и да ви припомня какво трябва да направим, за да се спасим. Знам, че е много трудно да ампутираме  така свидните нам слабости, към които силно сме привързани, НО РАЗБЕРЕТЕ ПРОСТИЧКАТА ИСТИНА – БЕЗ ЛИЧНА РЕФОРМАЦИЯ, БЕЗ ЛИЧНО ПРИГОТОВЛЕНИЕ, НЯМА ДА МОЖЕМ ДОРИ ДА НАДНИКНЕМ В СВЕТИЯ ГРАД.  В Откровението на Йоана много ясно е заявено: “11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
14 Блажени, които пазят Божиите заповеди, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
15 А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже. (Откр. 22:11-12).

Това е неизменната истина!  Христос идва, за да посети за сетен път тоя грешен свят и да извърши Своя окончателен съд над него – да смири гордите и да въздигне смирените. “Блажени са, които изпълняват заповедите Му” (Откр. 22:14). Те ще бъдат вечно при Него – в жадуваното небесно отечество – и ще “имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите” (Откр. 22:14).

 




Гласувай:
19
0



1. atanasio - Основата и всичко е казано от Господ ...
30.12.2013 23:10
Основата и всичко е казано от Господ Исус Христос и записано в Новия Завет и на места в Старият Завет и за да се разбере трябва да искаме ,търсим ......

''Искайте и ще ви се даде ;търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори ................. вашият Отец Небесен ще даде блага на ония ,които му искат?''/Мат.7:7-11/

Под ''блага'' се разбира мъдрост,разум,знание и всичко необходимо за да достигнем до познание на истината и спасим.

Евангелие от Матея 23:8 А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.

не всеки може да бъде учител и наставник тоест много малко хора има за 2000год. история и Св.Ап.Павел го е написал в стих 6 - http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_13.xml#12

Основата е Христовото слово към което трябва да се предържаме и да изпитваме,проверяваме християнската литература дали правилно тълкува.

''Искайте и ще ви се даде ;търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.../Мат.7:7/

в смисъл да разбираме Новия Завет и да достигнем до познание на истината ,и спасим.







цитирай
2. vandela007 - Смирението
31.12.2013 15:46
е най-трудното нещо в живота на християнина. То включва и търпение, и прощение, отдаване право на другите и още много....
цитирай
3. atanasio - Въпроса е
01.01.2014 11:13
,може ли да се преподава материал за 8 клас на ученици в 2 клас

Всеки човек знае,че има Бог но когато започне да си изгражда представа за Него и какво иска от нас изпада в много противоречия и заблуди.

Поради греховната нечистота и немощ не всички са способни да възприемат направо откровение от Бога. Поради това Бог е избрал особенни известители на Неговото Откровение - Мойсей и другите пророци.

Бог се явява на Мойсей - ''Аз съм Бог на баща ти,Бог Аврамов, Бог Исааков, Бог Иаковов...''/Изх.3:6/.
Всички знаят кой е Мойсей и как Бог-Отец е говорил с него /Изх.33:11/ и за чудесата които е извършил.

В книга Второзаконие глава 18 стих 15 Мойсей казва на евреите(и всички) да се чака друг Пророк като него и по-надолу в стих 18 предава/записва/точно казаното му от Бог.

От тогава се чака този Пророк - Месия и Помазаник са еврейски думи в превод на гръцки е Христос.

Св.Ап.Павел го казва прекрасно - ''Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете''/Евр.1:1/

Бог е открил на пророк Исаия/7:14/ как ще се роди Христос и страданията Му , на пророк Михей мястото където щял да се роди Спасителя и т.н. всичко е записано във Библията

Въпроса е какво иска да ни каже Господ ,на какво ни учи ,и защо

''Защото не съм дошъл да призова праведници , а грешници към покаяние''/Мат.9:13/

''Искайте и ще ви се даде ;търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.../Мат.7:7/

в смисъл да разбираме Новия Завет и да достигнем до познание на истината ,и спасим.

Основата е казаното от Господ Исус Христос

Има помагала - християнска литература която също трябва да се чете с молитва за да разбираме ,отсяваме нужното и правилното- /Мат.24:11/- /1.Тим.4:1/- /2.Тим.4:3/

За мен ''Православен катехизис'' и ''Вяра,Надежда,Любов'' са най-добрите и има неща за отсяване но като се молим ще се видят и - /1.Иоан.2:27/







цитирай
4. atanasio - Другият въпрос е какво става в света
01.01.2014 12:07
''Всяка година 100 хиляди християни биват убивани заради вярата им - по 1 на всеки 5 минути.'' - https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/s-ogn-imec/vseki-5-minuti-ubivat-hristianin-zaradi-varata-mu

Мойсей е казал много ясно в книга Второзаконие глава 18 стих 15 да се чака друг Пророк като него и по-надолу в стих 18 предава точно казаното му от Бог.

От тогава се чака този Пророк - Месия и Помазаник са еврейски думи в превод на гръцки е Христос - /Деян.2:36/

Казано иначе юдаизъм и ислям са в заблуда ,и отделно повечето християни не знаят основните неща и какво значи да си християнин.

Господ казва ''...истина ,истина ти казвам : ако някой не се роди от вода и Дух ,не може да влезе в царството Божие'' - /Иоан.3:5/

В Православен катехизис е написано за тайнството Кръщение и Миропомазване и т.н. задължителни и незадължителни тайнства.

Св.Ап.Петър - /Деян.2:38/

Това върху което размишлявам е какво иска да ни каже Св.Ап.Павел в посл. до Евреите глава 6 стих 1

Мисля ,че говори за оглашението което е имало в древната Църква.

За,според мен само Православието е над 51% като точно спазване на Новия Завет и Христовото слово ,и има неща за които трябва да се поучи от другите разклонения на християнството.

Не мога да разбера защо католиците се напъват и и променят Символа на вярата като ясно е записано /Иоан.15:26/ ,и т.н. сега няма да пиша с подробности.

Основата е казаното от Господ Исус Христос и старание с всички сили да го изпълняваме - /Лук.6:46/

В Православният катехизис много добре е обяснено за разликата между образ и подобие Божие на човека - подобието трябва да го придобиваме - /Мат.5:48/-/Лук.6:36/

Незнам как да го кажа в смисъл пиша за неща които са за напреднали и начинаещите може да не ги разберат.

Богопознанието в по-голямата си част е лично дело в смисъл сами ние трябва да искаме ,търсим - /Мат.7:7/ ....''защото всякой който иска ,получава ,и който търси ,намира ,и тогоз който хлопа ,ще се отвори''




цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estirbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1183225
Постинги: 110
Коментари: 2810
Гласове: 5340
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930