Преди да ви разкажа как да се спасим...


 

   Няма как да прескоча тази тема и не мога да ви разкажа за спасението преди да ви убедя, че сме грешници и че за нашето спасение има превантивен план, създаден още преди самото ни сътворение.  Където и да погледна в "съвременните" теориии и послания на редица новоизпечени проповедници и "духовни" учители (най-вече от миналия век), навсякъде звучи едно успокоително, дори тържествено апелиране "Ние не сме грешници!", "Ние сме перфектни!", "Нямаме нужда от Спасител!" и това е с една цел - даване на фатална фалшива сигурност, ленност и отвличане на вниманието на хората, отдалечаване от спасението и  впоследствие загуба на законното им право в небесата. Това го желае най-големият враг на човешкото творение и вие знаете вече кой е. На мен също не ми се иска да съм грешница, но това няма да се случи, докато греха и Измамника с всичките му слуги не бъдат хвърлени в огнената геена. Но за да не бъдем хвърлени и ние заедно с него трябва да отворим Божиите писания. След като следваме Библията като единствен критерий и непогрешимо Божие Слово, нека потърсим отговора там. Всъщност проблемът е заключен в себепознанието, един от основните философски въпроси със съдбоносно значение за всеки човек. Кой съм аз? Откъде съм? Каква е природата ми? Какво е състоянието ми? Искаме ли да получим реален отговор, трябва да бъдем последователни, нали?...
И така, още на първата страница на Библията четем за благородния произход на човека - Бит.1:26,27:
“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие... и Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.”
Множественото число показва, че и трите лица на Божеството са взели участие при създаването на човека.
Човекът е бил създаден по образ Божий. Той е син Божий. Това богоподобие трябва да се разбира повече в нравствено и духовно отношение. Когато човекът като шедьовър на Твореца се появи, той имаше красива физика и съвършена симетрия. Характерът му бе изтъкан от благородни черти, без никаква наклонност към злото. Той бе надарен с висши умствени способности и творчески потенциал. Съвършеното послушание бе гаранция за вечно щастие. Но най-характерното  качество на хомо сапиенс (разумния човек) бе свободната воля. Човекът не бе създаден като робот, а като свободен морален деец. Оценявайки мъдростта и добротата на Бога, той можеше с пълна свобода да се покорява или да не се покорява; можеше свободно да избира своето поведение. И този свободен избор всъщност ни доведе сами до грехопадението. За да бъде разбран добре, нуждаем се от психологичен анализ.
Човекът бе създаден в невинност. Бог желаеше той да се развие от невинност към праведност, т.е. да се срещне със злото, да го порицае и отхвърли със свободната си воля, да има собствено становище против злото. Като морално същество човекът имаше Божия Закон, написан на съвестта му по сътворение. Но за да се изяснят принципите на този закон, той трябваше да бъде приложен към едно конкретно ситуация. Трябваше да се създаде специална обстановка, в която да се провери лоялността към Създателя, именно едно запрещение - Бит.2:15-17:
“...И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”
В Едемската обстановка бе най-естествено сред хилядите дървета да бъде забранен плодът на едно дърво. Естествено плодът бе напълно безвреден, и за такъв изпит би могъл да послужи всеки плод. Същественото бе послушанието или непослушанието. Бог съобщи на човека, че в случай на нарушение на тази заповед, той ще загуби своето безсмъртие и ще стане смъртен. И след няколко стиха започва трагедията на човека - Бит.3:1-6:
“А змията бе най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог бе създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото.
И като видя жената, че дървото бе добро за храна и че бе приятно за очите - дърво, желателно за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.”
Св. Писание ни учи, че човекът е направил погрешния избор, използвал е свободата си против Божията воля. Тази стъпка бе фатална и доведе до много тежки последици за човечеството. Най-лошото е, че човекът загуби своята невинност, безгрешното си естество. Някой може да си помисли, че тази простъпка на първите хора не е била толкова лоша, че да заслужи такова наказание, но не трябва да се забравя, че човекът бе създаден с благородни морални импулси, без никаква склонност към зло; покоряването на една заповед не е изисквало никакви усилия, така че провинението бе наистина много сериозно. Всъщност по-дълбокият анализ на проблема в библейска светлина показва, че не Бог осъди човека, а човекът сам осъди себе си, в смисъл, че грехът опорочи нравствената му природа. Той получи влечение към злото, както преди това имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това образно един от първите хора - Бит.4:7:
“Ако правиш добро, не ще ли бъде прието, но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.”
Бог посочи на Каин, че естеството му е вече греховно, че в гените му има унаследени склонности към зло и той трябва да обуздава тези вътрешни сили.
Хиляди години по-късно един от колосите на духа се оплаква от покварената си от греха природа - Римл.7:17-19,21:
“Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото което не желая него върша. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”
Павел стига почти до безнадеждност в този отчаян вик: “Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”
Но евангелието ни предава славната вест, че има надежда за окаяния грешник и тя е в Исус Христос.
Грехът е засегнал мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Христос изяснява това в Мар.7:21-23:
“Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумие. Всички тия неща излизат отвътре и оскверняват човека.”
В този пасаж Христос два пъти подчертава “отвътре, от сърцето”, т.е. нравственото естество на човека е изродено, греховно. Тази деградация на човешката природа може да бъде онагледена грубо със състоянието на безнадежден алкохолик. Преди да употребява алкохол, последният няма никаква власт над него. Но когато пие известно време, в организма му стават такива химични процеси, и алкохолът става така необходим, че за него е почти невъзможно да превъзмогне тази склонност.
Състоянието на човека и невъзможността със собствени сили да промени изроденото си естество и да се избави от смъртта е представено в Ерем.13:23 с две сполучливи сравнения:
“Може ли етиопянин да промени кожата си или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.”
Нашето положение на паднали, безнадеждни грешници може да бъде сравнено с човек потъващ в движещ се пясък. Той отчаяно се бори,но потъва все по-дълбоко. Като жива бездна движещият се пясък бавно го поглъща. Той вика за помощ, осъден на сигурна гибел, за нечия помощ отвън.
  Голяма е безнадеждността. - От една страна, той е наследствен грешник и сам не може да се освободи от лошите си склонности, защото е деградирал физически и духовно, а от друга страна неизбежната последица на такова състояние е смърт, ако някой не помогне - Римл.5:12:
“Защото както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.”
“Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” Римл.6:23.
Да благодарим на Бога, че е предвидил падението ни. В това критично състояние на човешкия род Бог се намеси активно, за да спаси човека. Беше изработен и осъществен велик спасителен план, в центъра на който застана Христос, Божият Син. Това именно заяви ап. Павел пред управниците на Ерусалим - Деян.4:12:
“И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”
Контекстът показва, че става дума за Исус Христос. Единствената ни сигурна надежда е Христос. В Неговата личност е развръзката на дилемата: да бъдем или да не бъдем! Чрез живота и смъртта Си, Христос проправи светъл път за избавление на всеки, който пожелае, от греха и смъртта.
Историята на човешката раса е история на безспирна борба на греха, злото, страданията и смъртта. Човечеството е търсело изходен път и освобождаване от веригите. Но общочовешката опитност и Библията ни показват, че човек не може да се оправи и спаси сам, ако не дойде Спасител.
Нека разгледаме сега последователно съставянето, разкриването и осъществяването на грандиозния Божий план за спасяване на човешката раса. Всичко това извърши Божията необятна любов към всички ни. Може би най-хубавият стих на Библията е Йоан 3:16:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Този стих разкрива дълбочините на тази любов и страдание. Още чрез пророк Езекиил Бог бе казал, че не се чувства удовлетворен от страданията и смъртта на престъпника, а желае доброто му - Езек.18:23,32:
“Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йеова,- а не е ли по-добре да се обърне от пътя си и да живее? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йеова; затова върнете се и живейте.”
Библията ни е дадена, за да ни съобщи плана на спасението (Стария Завет) и историята на спасението (Новия Завет).
Можем ли да знаем кога е бил съставен изкупителният план? Отговор дават следните два текста 1Петр.1:18-20 и Ефес.3:11:
“Като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа... Който наистина бе предопределен преди създанието на света...” (1Петр.1:18-20).
“Според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ” (Ефес.3:11).
Не само преди сътворението на нашата планета, но и преди сътворението на Универса изобщо. Библията ни загатва за извънземни цивилизации - жителите на другите светове. Създавайки разумни същества със свобода на избор, Бог е взел превантивни мерки против евентуалното появяване на злото, където и да е във Вселената. Планът е бил предварително подготвен, за да влезе в действие веднага, щом се наложи. Възхитителна е мъдростта и предвидливостта на Твореца!
Изкупителният план се разгъва постепенно в историческия ход пред човешката фамилия. Първото съобщение е в Едем - Бит.3:15:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената, между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”
Бог се обърна тук към змията, с която Сатана си послужи, за да измами човека. В присъдата над Сатана беше първото загатване за съществуването на спасителен план и лъч на надежда за падналия човек. В този забележителен стих се говори за “потомъка на жената”. Кой е този потомък? Всички родословни таблици в Библията са дадени по мъжка линия. Само тук се говори за потомъка на жената, с което се предсказва свръхестественото зачатие и рождение на световния Спасителя Исус Христос. Божият Син трябваше да остави небесната слава и да дойде на земята, за да ни помогне. Чрез силата на Св. Дух стана въплощението на Христос, т.е. Той взе човешка плът и се роди като бебе от Мария. Това първо загатване в Едемската обстановка ни разкрива бъдеща борба, един световен конфликт между силите на доброто и злото. В тази борба, скъпи ми приятели, участваме и ние, без изключение. Но това знаменито пророчество предсказва и светлия финал, сигурната победа над сатанинските сили.
Особено ясно изкупителният план е обещан на Авраам, бащата на вярата, поради неговата пословична верност и послушание към Бога - Бит.22:15-18:
“Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного...; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.”
Ап. Павел обяснява в Гал.3:16, че това тържествено обещание визира Исус Христос.
Авраам в тази сърцераздирателна драма е прототип на Отца, а Исак (сина му) - на Сина. Авраам трябваше да преживее като баща онази мъка, която Отец щеше да преживее при жертването на Сина Си. Изкупителното дело е легнало на Христос, но заедно с Него и Отец преживява и понася всичко - и страданията, и позора. Един баща, чийто син загинал на фронта, по време на проповед извикал със сърдечна болка: “Къде беше Бог, когато моят син умираше на фронта?” Говорителят помислил малко и отговорил: “Бог беше на същото място, където бе и когато Неговият Син умираше на Голгота”.
Хронологично по-нататъшното изясняване на спасителната програма става по три начина: чрез пророчествата за живота и дейността на Христос, чрез образи и чрез обряди, които срещаме в Ст. Завет.
При първо четене на Стария Завет правят силно впечатление множеството обряди и жертви. Същността на старозаветната религия е жертвата. Една драматична сцена се е повтаряла многократно в древните времена. Съгрешилият израилянин вземаше едно жертвено животно и отиваше в храма, слагаше ръцете си върху главата на невинното животно, изповядваше греха си и го заколваше. Този принцип внушен от Бога чрез Мойсей, е така наречената заместническа жертва. Смисълът на всичко това е, че вместо да умре човекът поради своето престъпление, умира едно невинно животно като заместник. Това бе символично жертвоприношение и сочеше напред към идещия Спасител, Който щеше да бъде истинската и достатъчна жертва за греховете на цялото човечеството. С този акт жертвоприносителят е изразявал вяра в идещия Месия, Спасител, Христос. И когато се появи Христос на Земята, Йоан Кръстител Го видя и извика с вълнение - Йоан 1:29:
“На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!”
Изключително интересни са биографичните пророчества за първото идване на Исус, многобройни в Стария Завет. Изучаването им премахва неверието и скептицизма по отношение божествеността на Спасителя. Исая, Михей, Даниил и Захария предсказват точното време, месторождението, мисията и делото на Исус векове преди да дойде. Исая 53 гл. е една от най-хубавите глави на Библията, в която с патетичен език авторът възпява страданията, духовното величие и жертвата на Човешкия Син за греховете ни: Ис.53:3-6,9-12.
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците, Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите баззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
И определиха гроба му между злодеите, но по смъртта Му - при богатия. Защото не бе извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал. Когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, и Той ще се натовари с беззаконията им.
Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:3-6,9-12).
Когато на Голгота Исус каза “Свърши се”, за човешката раса се осигури спасение. На загиващия в “движещи се пясъци” Христос хвърли спасително въже. Днес всеки от нас може да гледа с кураж бъдещето. Спасителното въже е здраво и ръката, която го държи, е здрава. Но какво трябва да направим? Да се хванем за това спасително въже с ръката на вярата. Към тъмничния началник във Филипи апостолите апелираха: “Повярвай в Господа Исуса и ще се спасиш ти и домът ти!” (Деян.16:29-31).
Чрез вяра и искрено предаване на Исуса получаваме прощение на миналите си грехове и всекидневна сила и благодат за освобождаване от наследени и придобити влечения към злото. Ето помощта - Езек.36:26,27:
“Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас; и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате.”

по "Основни учения на Библията"

П.П. Давам и линка на поредната лекция на проф.Walter Veith, (вече го познавате), който чудесно разглежда темата за ВЯРАТА, А ТЯ ОСОБЕНО ЩЕ НИ Е НЕОБХОДИМА В ТРУДНИТЕ ПОСЛЕДНИ  ВРЕМЕНА, КОИТО НИ ПРЕДСТОЯТ. Как да се спасим ще ви разкажа в следващия постинг.

http://mediaset.sdasofia.org/MEDIA%20SET/LASTNEWS/Total%20Onslaught%20Mini%20Series/1.0FaithSub.avi

Римляни 3:10-18
10 Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
14 "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15 "Нозете им бързат да проливат кръв;
16 Опустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира",
18 "Пред очите им няма страх от Бога".

"Мнозина от съвременните хора казват: “Ние сме грешници.” Казвам: щом хората се считат грешници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на цялото човечество. Човек е грешен, но причина за това не е Господ, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека, беше неустойчива. Тя беше човешка кал.(51, с. 40)"!!!!

Каква коварна измама! Вижте измамата тънка като лукова люспичка -"Учителят" ни внушава, че не сме грешници:"Мнозина от съвременните хора казват: “Ние сме грешници.” Казвам: щом хората се считат грешници,..." т. е. хората сами се считали за грешници и това се явява едва ли не най-големия им недостатък!!!! Но ние СМЕ, както вече ви доказах! Уж Бог не е бил виновен, а материалът Му. Виждате ли как косвено и хитроумно Сатана приплъзва обвиненията си срещу Твореца и Го обвинява. Той не, а материалът Му, който пак Той е създал!!!!...
Невероятно лукав и коварен!!!
Повтарям ви и ви умолявам, ако вие четете съвестно Библията, ще можете сами да откривате капаните на Луцифер и да предпазите себе си и близките си от зловещите му клопки!

Дънов или "учителят" е един най-обикновен мошеник,забъркал отвратителна смес от източни фокуси,парченца Християнство и собествена наглост.За съжаление все още се намират истерични жени и "нежни" мъже,които се кланят на жалкото човече Дънов.
Иначе статията е чудесна, имаш плюс.

Не я отминавайте! Интересни неща ще научите и ще си тръгнете оттук по-богати!:)))

Наскоро водих ужасен и ожесточен (ожесточено от привържениците му) спор за Петър Дънов, в който бях даже обвинена за антибългарка, щом не съм приемала "величието" му. Той бил "велик" българин и без значение каква била вярата ми, трябвало да му се прекланям или поне да не го критикувам, защото той бил издигнал България на не знам си какви висоти, а това било много важно за националната ни гордост и национално самочувствие. Казах, че ако трябва на такива като него да разчитаме за националните ни гордост и самочувствие, то "вълците ни яли"...

Дънов е само един от многото вълци в овча кожа. А още колко ги има...Така ловко оплитат наивния народ с фино академично и издържано слово, че ако не ги слушаме внимателно всякак биха ни подвели. Затова най-лесно се разобличават от писанията им - само да имаш време да ги четеш и демаскираш - и това трябва да правим усилено в последните времена, защото много народ ще отнесат със себе си...
След като излязах от евангелската църква, писах на моя бивш пастор не един имейл, като му дадох толкова доказателства от Библията, че води църквата към погибел, не към спасение. Отговорът му беше пълно мълчание! И до ден днешен никаква индикация за реформация, ни най-малка промяна! Когато говорех и увещавах хората от църквата и им отварях очите чрез Писанието, те предпочетоха да слушат него, човека, а не Върховният от Словото...Учудваща слепота!!! Те ходеха на църква не заради Бога, в който се кълнат, че вярват, а заради блаженното слово на пастира, което ги "успокоява" и "вдъхновява". Такива хора са неспасяеми - да ти се скъса сърцето от мъка като виждаш упорството им. Нищо друго не ти остава освен да се молиш за тях. Един непокаян по-лесно ще се спаси, отколкото един "убеден християнин", това е горчивото заключение...

Всъщност, всичко идва от това, че гледаме на нас да ни е удобно и спокойно, а не какво действително трябва да ни бъде. Задаваме най-често въпроса какво сме ние и какво е Бог, а не какво Той иска от нас. И непрекъснато се лутаме между човешкото величие и човешката низост с чисто човешки помисли и действия, без да си даваме сметка, че първото се постига с помощта на Бог, а второто - далеч от Него и когато сме се откъснали от Него. Тази наша пуста гордост, че всичко знаем и всичко можем и че сме си самодостатъчни, за да прозрем света и Творението, ще ни унищожи!...

Най-важните качества пред Създателя са СМИРЕНИЕ, което изключва всяка проява на гордост, и ПОСЛУШАНИЕ, което значи съобразяване със Словото и зачитане по този начин авторитета на Създателя. Това са и качествата, които трябва да усъвършенстваме в себе си и които са най-ценни и определящи при кандидатстването ни за Небесното гражданство. Всеки от нас трябва да бъде един шлифован диамант, който да отразяма Неговата светлина, не нашата собствена...

и много привлекателно, красиво и захаросано...е да твърдиш, че си безгрешен.
А още по-привлекателно е, да твърдиш, че си бог в зачатие, който му трябва само малко, за да разцъфти.
Себепознанието - това е изобретение на сатана, отклоняващ погледа от Святия Бог, и насочващ го към теб самия.
"Изучавай себе си", "Обичай себе си"! - тези призиви са наводнили книжния и електронния пазар...намеквайки за божествената същност на човека...не, по-лошо, говорейки, че човек е сам Бог!!!
За какво ни е Христа тогава? И от какво ще ме спасява пък Той, след като съм си сама бог, пък и грях няма в мене...
Тази духовна помия обаче се излива безпрепятствено, пленявай човешки души в сладките си обятия, но истината е, че това е път към смърт.

Лошото е, че показваме грешките им и те пак като слепи и глухи безумци продължават да тътрят множествата към гибел след тях...Не напразно Исус е казал:" широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. " Матей 7:12-14
Това много личи, тук, в блогбг.

Въпроса е какво правя за да заслужа божията благодат.

ти зададе най-важния въпрос на живота!!! Радвам се, че ме питаш! Но дали другите са разбрали, че това е всичко за човека и единствена смислена цел в живота?...
Никой от нас не е "стока", и аз макар, че съм се покаяла за греховете си и съм приела жертвата на Исус - пак греша, и аз съм грешница... Слаби сме да се борим сами с греховете си, но Той помага за всичко и без Неговата помощ не ще се придобием Неговия образ в себе си - трябва да бъдем подобни на Него по характер и изява в живота си... Не е трудно, стига да имаш копнежа и любовта към Него.
1 Йоаново 5:3
"защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. ..."
Това е основното. За другото - после!
Не ми се ще надве-натри да обяснявам - следващия ми постинг изцяло ще бъде на тази тема. Имай малко търпенийце, ако пък успея по-рано да го напиша, ще ти го пратя.:))

ZAPITAITE SE DALI ETERNO-ENERGIINI FORMI NA JIVOT IMAT PROQVLENIE V MATERIALNITE SVETOVE ... DALI NQKOGA 6TE SE PRINIZQT DO TQH SLED KATO SASTIGNALI TAZI FAZA NA EVOLIUCIA ... NIKOGA ... TOVA SA VSELENSKITE SVETII I TE NE SE BARKAT V RAZVITIETO NA NI6ITE SVETOVE .... TAKA 4E ZAPITAITE SE KOI VSU6NOST E IDVAL .... KOI SE E SUE6AVAL S HORATA AKO NE E BIL MATERIALEN KATO NAS MAKAR I MNOOOOGO PO NAPREDNAL I SILEN ZAPITAITE SE KVI SA TIQ LEGENDI ZA BOGOVETE S BQLA KOJA IDVA6TI OT ZVEZDITE ZAPITAITE SE KOI SA TIQ S GOLEMITE GLAVI I ZA6TO PREDCITE NI - PELGARITE UMI6LENO SA SI PRAVILI 4EREPNA DEFORMACIA ZA DA PRILI4AT GLAVITE IM NA TEZI NA BOGOVETE ... TOVA SA MATERIALNI SA6TESVA DA ZA NAS SA BOGOVE ... VDIGAT MARTVI OT GROBA JIVEQT PRAKTI4SKI VE4NO ZA NAS KONTROLIRAT MATERIATA I ENERGIATA DAJE GI KOMBINIRAT V BIO TEHNOLOGII I VSQKAKVI IZ4AN4ENI ISTORII .. TE SA NI DALI PLODA NA POZNANIETO 2 PUTI SA BILI TUK ... TRETIQ PAT 6TE E ARMAGEDON I TOI SKORO NABLIJAVA ... TO4NO ZA TUI SE KAZVA V PISANIQTA 4E KATO SLQZAT ANGELITE ZA TRETI PAT .... VQRVA6TITE 6TE STANAT NEVQRVA6TI A NEVQRVA6TITE VQRVA6TI !

za6to kazva6 na horata istinata te sa jivotni i predpo4itat abstraktna vqra pred realni fakti ... sega si4ki tuka 6te te obqvqt za eretik i za6titnik na 4ujdi interesi ni6to 4e vodim na4aloto si ot tqh .... dai znanie na nevejiq i mu gledai seira bratko .... ne spodelqi s obiknovenite liude informaciqta koqto qvno ti se svejda svi6e 6toto tq e za teb i moje6 da postrada6 ako q dava6 ei taka na koito svari6

леле мале.... :))))

"Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист." 2 Йоаново 1:7