Прочетен: 12756 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2013 18:28
Веднъж един проповедник, запитан от журналисти относно ефтаназията, даде следният отговор: “Ако днес решим да убием всеки фатално болен човек, който иска да умре, утре ще убием всеки инвалид, който не иска да живее; всеки стар човек, който не иска да живее и т.н...Това ще ни води все по-дълбоко и по-дълбоко в Греха, защото Бог сътвори Живота и Той заповяда: Не убивай!”. Много прозорлив отговор. Ако днес ние дадем шанс на един, само на един “мъничък” грях, утре ще пожънем богата реколта от грехове. Може би не е хуманно да оставим човек да се измъчва в болките си и само да се молим за него, но да си християнин не е същото като да си хуманист! Християнинът се покорява на Бога, а хуманистът – на своите разбирания.
Много често сме срещали ерудирани проповедници, готови да защитят всяка своя теория с Божието Слово. Но винаги на пътя им застава някое “парченце от пъзела”, което не се вмества в тяхната “картинка”. И тогава идва на помощ следното гениално съждение, излъскано от много пъти преглъщане: “Исус всъщност тук не иска да каже това, а казва .../това, което е нужно/”Аз, като бивш състезател по математика, съм научила един много важен принцип: Ако си решил задачата, а ти е останал някакъв неизползван детайл от условието – върни се в началото, защото решението ти е грешно!!! И ако ти си затвориш очите за “излишното” условие – проверяващите няма да го подминат. Защо ли си позволявам да прилагам някакви “светски” принципи в подхода ми към Божието Слово? Защото вярвам, че То е Непротиворечиво Слово, което обяснява само Себе Си. А то само свидетелства, “че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него.” Еклесиаст 3:14. И ако това е вярно за творението, колко повече за Самият му Творец – Божието Слово. Така че, когато Го четем, нямаме никакво право да си мислим какво е искал да каже Бог, а имаме задължението да се покорим на това, което е казал. Както казва един корейски проповедник: “Относно Исус ние нямаме избор”, защото да не слушаш Исус това не е избор, а безумие. Нека имаме предвид, че Исус казва това, което е искал да каже и да не търсим под вола теле.
Третото нещо, с което искам да приключа уводната част, е използването на еднакви мярки. Понеже: “Различни грамове и различни мерки, и двете са мерзост Господу.” Притчи 20:10. Неспазването на този принцип причинява много дисбаланси в Тялото Христово. Неусетно ревностни вярващи се превръщат в надъхани фарисеи, “които прецеждат комара, а камилата поглъщат.” Матей 23:24. Затова в следващото изложение нека следваме принципа, да мерим с еднакви мярки.
Да обобщим:
1. Да си християнин не е същото като да си хуманист!
2. Исус казва това, което е искал да каже!
3. Да мерим с еднакви мярки!
Започнах с “Не убивай!”, но не за убийството ще говорим тук, а за прелюбодейството. Защото Оня, Който е рекъл: “Не убивай!”, е Същият, Който е рекъл: “Не прелюбодействай!” /предполагам, че няма да побързаш да ме обвиниш, читателю, в изопачаване на Божието Слово, заради тази малка перефраза на Яков 2:11/. Бог не е хуманист. Бог е Свят! И ние също ТРЯБВА да бъдем святи! Бог има План. Бог има видение. Бог също има и правила. И ако ние жадуваме да изпълним Неговия План и да бъдем част от Неговото видение, ние трябва да пазим Неговите правила. Защото“...ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.” 2Тимотей 2:5
Бог има воля. И Неговата воля е за всеки човек – вярващ (В) или невярващ (НВ) /всъщност самото това разделение на хората: вярващи и невярващи, се прави, за да отрази тяхното поведение относно Божията воля/. Бог използва еднакви мерки, както се вижда и от 1Тимотей 1:8-11: “А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение, според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.”
Всички са съгласни, че разводът е “неприемлив” за двама вярващи: (В)-(В). Макар че, ако (В)-(В) решат да се разведат тази “неприемливост” на развода не върши много работа. Може би звучи набожно, но всъщност е несполучлив опит за замазване на положението. Истината е, че разводът винаги е свързaн с грях. Ако не е грях на прелюбодейство, то е грях на омраза/убийство/, на завист, на неподчинение, на гордост...Затова, преди да помислиш за последиците върху децата ти, преди да помислиш за последиците върху психическото ти състояние или социалното ти положение помисли едно: Дали разводът е по пътя ти към Небето или не? Това е, което има вечен смисъл...Ами какво става когато имаме вярващ и невярващ: (В)-(НВ)? Ами, ако са двама невярващи: (НВ)-(НВ)?...В този свят има толкова много различни случаи, толкова много разводи, толкова много повторни бракове, толкова много виновни мъже и жени и толкова много невинни деца, които обичат или мразят техните виновни родители...И ако ние се опитаме да се съсредоточим върху тези случаи, ако фиксираме погледа си на “земните проблеми” ние никога не ще можем да познаем Божието сърце. Но ако първо разберем Сърцето на Бог за човека – това ще бъде отговор на всеки човешки проблем. Как можем да познаем Божието сърце? Ти навярно знаеш това – от Неговото Слово. И защото Той желае Неговите деца да Го познават, когато Той говори Словото Си, Той казва точно това, което иска да каже /не нещо друго/.
(В)-(В)
Фарисеите живо се интересуваха от темата за развода и повторното женене. Какво ли щеше да каже Исус? Нали Йоан влезе в тъмница, а по-късно си изгуби и главата по тая причина. “Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа; понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк. А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода. Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска. А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде. И прати да обезглавят Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.”Мат.14:3-11 Какво ли щеше да каже Исус по въпроса?... “Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така. И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува. Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.” Матей 19:8-10. Добре е да прочетем бавно и внимателно думите на Исус /подчартани/, за да узнаем дали Той казва, че ако жена ти прелюбодейства имаш право да се ожениш за друга. Нека да прегледаме подобните стихове от другите места в писанието:“Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо". А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.” Матей 5:32; В Мат.19:9 и 5:32 ни става ясно, че човек НЕ МОЖЕ да напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство. Е, всеки може всичко, но тук става въпрос за “НЕ МОЖЕ, АКО ИСКА ДА ОТИДЕ В НЕБЕТО”. Ако жена ти обаче се покаже невярна, можеш да й дадеш разводно писмо, но можеш и да НЕ й дадеш. Бог няма да те счита виновен, ако й простиш. Дали ще й дадеш разводно писмо или не зависи много от това дали можеш да се ожениш после отново или не. Ако МОЖЕШ да се ожениш повторно, защо да не й дадеш?...Но, ако НЕ МОЖЕШ?...Дали Бог разчита изцяло на твоята “блага природа”, за да демонстрира Своята готовност да прощава?...Или ще има някакво “неудобство” за тебе, в случай, че решиш да не простиш?...Да допуснем за момент, както мнозина вярват, че щом дадеш разводно писмо на жена си, си свободен и може да се ожениш отново. Значи трябва да побързаш с развода, защото, ако тя подаде преди тебе молба за развод тогава попадаш в графата “напуснати” и следователно си под ударите на втората част на стиха: “и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.” О, веднага ме хвана на тясно: тук се говори за напусната жена, а не за напуснат мъж. Но този, който ни е Създал, знае думите ни преди още да са на езика ни. “И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.” Марк 10:11-12 Очевидно, дори по онова време на строг патриархат, е било възможно и жената да напусне мъжа си...Така, че Исус никога не е имал предвид само половината от човечеството...И така, без противоречие, можем да прочетем стиха така: ...и която се омъжи за мъж, когато бъде напуснат, тя прелюбодейства. Е, няма логика Бог да дава повече шанс на нечестивия, който бърза да се разведе, за да се ожени за друга, отколкото на праведния, който прощава. Най-малкото Бог мери с еднакъв аршин, дори ако не припомняме, че дава винаги повече благодат на угодния нему човек. И, както се казва в математиката, стигнахме до противоречие, което се дължи на погрешното ни допускане: “щом дадеш разводно писмо на жена си, си свободен и може да се ожениш отново”. Е, сега разбирате ли защо учениците на Исус възкликнаха: “...Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.” Матей 19:10.
Трябва да ни е ясно, че Йоан не беше слушал поучение от устата на Исус. Законът и пророците бяха всичко, което имаше Йоан. “Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота ? И защо един - за да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие, казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно.” Малахия 2:15-16. И пак Йоан имаше много по-дълбоко разбиране за семейството от мнозина “Исусови последователи” днес. Йоан Кръстител ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото той не чу думите на Исус, но пак ги проповядва, научен от Святия Дух, а ето, те имат тройното свидетелство на Отца, Словото и Духа и пак не искат да се покаят. “Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.” Лука 16:16-18 Не случайно, че преди да говори за брака, Исус наблегна на това, че “на сила се влиза” в Божието Царство.
Бог мрази развода, но понякога това се случва, въпреки твоето желание. Много християни, подведени от собствените си страсти и фалшиви учители, галещи приятно ухото, разтрогват семействата си. “А на женените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.” 1Коринтяни 7:10-11 /в нашата Библия, в повечето преводи е изпусната една сричка в думата “женените”, което я превръща в думата “жените”, но сравнението с King Games Version ни изяснява недоразумението/. Каква трябва да е реакцията, на напуснатия, бил той жена или мъж? В никакъв случай да не се жени повторно, независимо от това, колко самотен се чувства. Нека вика към Господа за спасението на непокорния и за своето собствено устояване в Пътя Господен. Нека се смирява пред Господа и Той ще му покаже милост. И ако дяволът ти каже: “кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? – отговори като тях: Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.” Даниил 3:15-18. Божието Царство на сила се взема.
(В)-(НВ)
До тук, като че ли, разглеждахме въпроса в частния случай на двама вярващи (В)-(В). Какво става, обаче, ако единият е невярващ: (В)-(НВ)? Не каза ли ап. Павел, че: “ ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон .” 1Коринтяни 7:15?... Означава ли това, че може вярващия да се ожени /омъжи/ в “Господа”? Правилното разбиране на това, какво означава “поробен на брачния закон”, ще ни даде повече светлина по въпроса, защото в Павловите “послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.” 2Петрово 3:16. “Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.” Изход 21:10-11 Защото не е възможно Павел да противоречи с думите си на казаното не веднъж от Исус:“и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.” Законът за кого се даде: за праведните или за неправедните? “... законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните” 1Тимотей 1:9. Обаче да речем ли, че само за грешниците са правилата? Да не бъде! “А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ. Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него” Римляни 5:20-21; 6:1-2 Тогава не можем да си мислим, че спрямо невярващите Бог използва друга мярка или спрямо вярвщите е по-толерантен. Когато един невярващ напусне вярващата си жена и се ожени за друга, той прелюбодейства. А ако някой се ожени за напусната от мъж, той също прелюбодейства. Какво като жената е вярваща, това да не й дава право да не спазва Божиите принципи /както по-горе подчертах, това, което се пише в посока мъж-жена, е същото ако обърнем посоката: жена-мъж/. Нали точно в това се различава вярващият от невярващия, че първият върши това, което е угодно на Бога, а вторият презира Словото Му. Да не забравяме, че Ирод изобщо не беше “вярващ”, когато Йоан му каза, че няма право да живее с братовата си жена. Защо му беше на Йоан да си навлича гнева на властимащите, ако Божия закон се отнася само за вярващите? Божият закон е универсален и се отнася за цялото човечество. Ако схванеш дори само това от цялото изложение, ще бъда щастлива. И тъй, ПОВТОРНАТА ЖЕНИТБА в библейски термини се нарича с една дума: ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО. В такъв смисъл СЕМЕЙСТВО е само онова заветно съжителство между двама души, което е ПЪРВО И ЗА ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ!!!
(НВ)-(НВ)
Какво се случва с дългогодишен втори/трети и т.н./ “брак”, когато един от двамата съпрузи се покае. Дотук са ходили в широкия път, но сега един от тях, а понякога и двамата, решават да поемат към Небето. Ще ви кажа какво се случва: те се покайват, горчиво съжаляват за греховете на младостта си и...остават заедно да “работят” за Господа. “И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; - ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.” Езекил 33:14-16. Покаянието винаги включва действие, дори множество от действия. Ако си откраднал вола или осела на ближния си, трябва да му го върнеш, ако решиш да си угоден на Бога, но ако си откраднал жена му трябва ли да му я върнеш?
Труден въпрос, за който трябва отново да потърсим отговор от Библията.
Нека ви разажа накратко за горчивия грях на Давид, един от най-великите царе на Израил, чиято съдба събира в едно въздигането, падението и покаянието на помазания водач на израилевия народ, както и Божието прощение, тази безмерна милост, която е присъща само Изкупителя.
Писанието не на едно място доказва, че когато духът на самодоволство и себевеличаене завладее човека, това неминуемо води до падение. Действието на вековния враг сатана не е светкавично. Не започва внезапно и изненадващо. То представлява тайно превземане на крепостите на принципа. Започва с очевидно дребни и невинни неща – пренебрегване на верността към Бога и липса на пълно упование в него, предразположение към светски обичаи и постъпки.
Това се случи и с Давид – той пожела Витсавее, жената на най-смелия и най-верния си офицер Урия.
Историческият доклад свидетелства за ужасното престъпление на Давид, който убива Урия, като го изпраща сам, без подкрепа в ръцете на врага, след което съвсем легално взема овдовялата Витсавее за своя жена. Тъжен и горчив е този епизод от живота на великия израилев войн, от който може всички да се поучим, “защото (Давид) презря словото на Господа и стори зло пред очите Му.” Никой не може да скрие престъпленията си, нито злите си помисли, защото “няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. Евреи 4:13
И „...защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае" Матей 10:26
Макар, че Давид дълбоко се разкая за извършения тежък грях към Урия и Витсавее – („Съгреших Господу”) и макар грехът му бе опростен и приет от Господа, Давид пожъна пагубната жетва от семето, което сам пося. Съдбите върху него и върху дома му свидетелстват за отвращението на Бога от греха.
Защо ви припомням тази история?
За да ви напомня, че тя неподкрепя греха.
Онези, които посочват примера на Давид, се опитват да омаловажат вината за греха си, трябва да научат от Библейския доклад, че пътят на престъплението (от какъвто и да е характер да е) е тежък. Макар че като Давид те биха се върнали от лошите си пътища, резултатът от греха дори в този живот ще бъде горчив и мъчен за понасяне. Тази история на Давидовото падение е предупреждение, че дори онези, към които Той е показал най-голяма благосклонност, не трябва да се чувстват в безопасност и да пренебрегват бдението и молитвата. Историята е предупрежение за бдение срещу силата на изкусителя, чиято част от коварния му план е и разбиване на осветения от Бога брачен съюз. ...
Давид не можа да върне Витсавее на Урия, но „плати четверократно” – това бе присъдата, с която той неволно осъди себе си, слушайки притчата на пророк Натан. Понесе собственото си наказание – четирима от синовете му паднаха и загубата на всеки от тях беше последица от греха на бащата.
Макар разкаяни, покаяни и простени от Бога, нека не забравяме, че последствията от греха, макар и „смекчени” от Божията милост, ще ни следват дълго, за да ни направят по-мъдри и внимателни при следващите изкушения и „примамливи” грехове, каквито капани сатана неуморно ни залага по трънливият ни житейски път.
Заключение
Днес сме свидетели на лавинообразно нарастване на броя на разведените християнски семейства. Това се дължи на факта, че дълго време сме били поучавани от “живите” примери на паднали пастори... НЯКОГА, НЯКЪДЕ, НЯКОЙ е направил компромис...И след това други може би са го изобличили, но не чак дотолкова, щото да го счетат за невярващ...А е писано: “Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, - но в действителност ви писах да се не сношавате с някого , който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.” 1 Коринтяни 5:9-11. И следствието е: богата жътва от грехове и съсипани християнски животи и служения. За тази ли жътва ни призова Исус? За Неговата жътва обаче, трябва да посеем Неговото Слово, а не нашите разбирания за добро и зло: “Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.” Римляни 10:3
п.п. Знам, че след прочита на тази статия ще има много разочаровани, но бихме ли роптали срещу изреченото от Създателя и как да подминем Неговите заръки, щом копнеем да се завърнем в обещаната Вечност на Правда, Мир, Любов и Радост в Неговото Свято Присъствие:
“И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение” Римляни 12:1
http://www.hristiqni.com
Тя, Истината, Божията истина наистина заслепява и реже като скалпел - не за да ни осакати, а да окастри всички бодливи израстъци, които ще ни попречат да влезем в Божието царство.
Много трудна и тежка е тази тема за мнозина - почти всеки има проблеми в брака, но щом имаме вяра в Бога и ако наистина възлюбим Господа Нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, както ни е заръчано според "Второзаконие 6:5, то колкото и горчиво да е битието ни, поносимо е заради Обещанието, което скоро ще се изпълни - наша привилегия ще бъде да Го посрещнем с чисти сърца ...
2 Петрово 3:13
А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
1 Йоаново 2:25
И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.
http://www.morphono.com/books/busy.pdf
РЯДКОСТ СА ТАКИВА ТЕКСТОВЕ, А ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ЧОВЕК Е БЕЗСМЪРТЕН, АКО Е С БОГ НА ЗЕМЯТА- ДА ЖИВЕЕ В ДОБРОТА...ТОВА НЕ Е ПОКОРСТВО, А ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ОСИГУРЯВА СПОКОЙСТВИЕ, ТОЛЕРАНТНОСТ И ЗДРАВЕ
Нима никакъв шанс няма за нас....:(((
Аз не знам доколко вярваща е твоята приятелка - допустимо ли е, когато в една или друга степен чрез теб (или други фактори) вече е разбрала истината за Бога, осъзнала е своята грешна природа, която се нуждае от покаяние, в даден момент да я оставиш и да речеш:"Върви си, иди си с мир, твоята вяра не съответства на моята, защото Бог е рекъл да не се връзваме с невярващи, пък на всичкото отгоре не ми и разрешава да бъда с теб" . Това означава отново да я блъснеш в грешния свят и съответно тя да изпусне твоята ръка на спасение.
Повярвай ми, сатана няма да се забави да й предложи друга ръка, ръка от света, която ще я дръпне в общия гьол на "щастливо" омъжените по "светските" правила.
Дали ще бъде щастлива с новия си партньор от света на грешниците (не забравяй, че невярващите също са грешници!) това е друг въпрос, но тя завинаги ще бъде загубена както за себе си, така и за Бога, за теб, за този живот и за Вечността....
Тогава какво трябва да се направи в случая, така че и "вълкът да е сит, и агнето цяло", има ли решение, трябва ли да се разделите и всеки да върви по пътя си, трябва ли да оставиш току що "разбралата и проходила " в Истината твоя приятелка да загине?
Мое мнение е, съобразено с последните времена, които текат в момента, преди завръщането на Исус, че трябва здраво да се държите един за друг, така че не тя да те върне и завлече към дъното на този омерзен свят, пълен с грях и пошлост, а ти да я измъкнеш от него. Сега не е време за грешни постъпки, а финалното време, когато всеки трябва да се обърне към Бога и дълбоко да се покае. Не е време за рутинен светски живот, а за придобиване на Божия мъдрост за пренареждане на приоритети.
Сигурно ме питаш как да живеете, ако не искате да загубите мястото си на небето и взаимно да не се загубите, докато сте тук, още малко на земята - Библията дава един пример - тесвиецът Илия живя при вдовицата от Сарепта дълги дни. Тя не беше израилтянка, но живееше според светлината озарила пътя й. Тази финикийка го приюти в дома си за "дълги дни". И Илия и вдовицата оцеляха благодарение на съвместното съжителство, което твърде много се различава от днешното "модерно" съжителство. Припомням ти този Библейски епизод и ти го давам като решение, защото "видях", че ние сме последното поколение, което ще бъде свидетел както на коварната измама на Луцифер, който ще се представи за Божия син, така малко по-късно ще посрещнем и Истинския Исус, идещ в могъщество и слава сред милиарди небесни ангели. Така че малко време остана, търпимо е всичко при тези обстоятелства...
Бог ще оцени искрените ви и чисти чувства (дано да са такива!), които трябва да бъдат не за погубление, а за спасение. Молете се и се грижете един за друг, както това трябва да правим всички ние, които държим да се наричаме християни...
As a result of the sexual revolution, the United States leads the world in teen pregnancy, there are 19 million new STD infections every single year, more than half of all children born to women under the age of 30 are being born out of wedlock and we are witnessing the systematic breakdown of the family unit in America.
02.02.2013 12:22
Аз като вярваща християнка приемам семейната уредба която Бог е отредил.
Имам втори бракх преди да се покръстя.Сега, когато имам познание за стандартите на Бог , живея в съгласие с казаното и се надявам да прилагам в живота си мъдрото му ръкавадство от Библията.Поздрав!
