ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 6^-та гл. ІІ част

„И когато отвори петия печат, видях под жертвеника душите на закланите заради словото на Бога, и заради свидетелството, което имаха; и викаха със силен глас, като казваха: Докога, Владетелю Свети и Истинни не съдиш и не отмъщаваш за кръвта ни на живеещите по земята? И се дадоха на всички бели роби, и им се каза да си починат още малко време, докато бъдат допълнени и съслужителите им, и братята им, които, както и те, щяха да бъдат убити.“

В 5^-я печат картината променя своя фокус. Обичайният израз за юдейските отстъпници е – „онези, които живеят в Земята“. Те са „заклали“ своите по- млади братя-свидетели, подобно както Каин убил Авел [(виж 1Йоан.3:12) – на гръцки език е „закла“ Авел, заради праведните дела на брат си (ср. Мат.23:33-39; Яков 5:1-8)]. Съперничеството м/у братята Каин и Авел се отразило в съперничеството м/у „по- големите братя“ от Стария завет (юдеите), завидели и убили праведните „по- млади братя“ на Новия завет (християните) (ср. 1Йоан.3:12). Пролятата кръв на тези праведници, ще бъде събрана в „седем златни чаши“ (купи) (виж Откр.15:7) и впоследствие излята като 7 язви/проклятия в/у човеците, имащи белега на Звяра (виж Откр.16^-та гл.). Според равинските традиции душите на всички светии, през цялата история, се намират под златния олтар (наречен още – „кадилния“ олтар) в Святото място (ср. Изх.29:12; Лев.4:7). Явно използвайки метонимия, текстът фигуративно представя душите на закланите праведни мъченици „от Авел... до Захария“ (виж Мат.23:35; Лука 11:51), като викащи със силен глас към Бога един въпрос-молба: - „Докога?“ (виж Откр.6:10; ср. Пс.89:46; Исая 6:11_а; Дан.8:13). Конкретната основа за въпроса - „Докога?“, може би, е пророчеството в Захария 1:12. След като 4^-те конника обходили Земята, ангелът попитал: - „Господи на Силите, докога няма да покажеш милост към Ерусалим?“ Но Откр.6:10 сякаш обръща тази картина. След като 4^-те конника са изпратени в своята мисия, Йоан чува мъчениците да питат докога Господ-Бог ще продължава да търпи Ерусалим, който ги е убил? Кръвта на християните мъченици тече в основата на олтара, т.е. свещенослужителите в град Ерусалим са тези, които са я пролели; нечестивите служители на Завета са заклали Божия Син и праведните (ср. Марко 12:1-9). Тази пролята кръв, подобно на Авеловата (виж Бит.4:10), вика към Господа: - „Докога?“, относно обещаните от Исус Христос „дни на въздаяние“ (Лука 21:22). [В еврейската митология се счита, че поколението преди Потопа практикувало жестоко идолопоклонство. Бог бил дълбоко огорчен (ср. Бит.6:4-6). Човешката кръв, която исполините проливали като вода преди Потопа (ср. Йов 16:14), извикала от Земята към Небето и 4^-те архангели обвинили падналите (синове на Сатана/Сатурн) ангели - „Samyaza“ („Shemhazai“, Луцифер, планетата Марс?) и „Azazel“ (Погубителят, планетата Меркурий?) [с „жената“ или обърнатата пирамида/храм в град Ерусалим (град, кръстен на светлината на „Вечерницата“ - звездата „Shalim“ - планетата Венера?) - „човешката (сионовата) дъщеря“], и потомците им, пред Бога. Скоро 4^-те ангелски сили били изпратени на Земята - всеки с особената му мисия, преди Бог да нанесял Потоп на света (ср. Бит.6:7,17). Сякаш тази предпотопна история (описана в кн. 1Енох) е основата на видението на Йоан, описано в Откр.6^-та гл.] Отговорът на издигнатия, като тамян към Престола в Небето, въпрос-молитва на верните – „Докога?“, ще ни бъде представен в картината на храмовото богослужение, чрез службата на ангела, хвърлящ огъня от златната кадилница на Земята (виж Откр.8:5) - безапелационен акт, означаващ край на ежедневната ходатайствена служба за Юда и начало на „Деня на Съда“ („Йом Кипур“). [Ако се приеме, че Славата на Господа се явява веднъж на 2880 години (360х8 годишни цикъла или една „голяма година“ на планетата Венера) на Земята, прибавени към 740 г.пр.Хр. - годината, в която пр. Исая я видял за последно в Светая Светих на Храма в град Ерусалим (виж Исая 6:1), то следващото слизане на Славата, може би, ще бъде през (началото на лятото на) 2141 г.сл.Хр.?] [„Времето на тези финални събития трябва да съвпадне с мистично изчисляемата „петдесета година“, „юбилея“ (Лев.25:10): има се предвид петдесетият подред от „сто и двадесет годишните цикли“ от великия пророчески 6000-годишен период (Бит.6:3), т.е. времето от 5880 до 6000 г. по юдейския календар (2120-2240 г.сл.Хр.).“ (виж кн. „Пророчества Книги Даниила“, Дмитрий Владимирович Щедровицкий, Издательство „Теревинф“, Москва, Издание 6-е, 2014, Гл. 11 - „Презренный овладевает царством. Последнее сражение света и тьмы“, стр. 248-249)]

[„От Питагор ни е известно, че на Млечния път се е гледало като на огромна река или облак от духове. Смятало се, че звездоподобните духове на мъртвите се възнасяли през портите на Козирога, за да поемат нагоре към сферите, а след това, спускайки се надолу, се връщали в материалния свят през портите на Рака.“ (виж кн. „Апокрифната история на света“, Джонатан Блек, НСМ Медиа, 2009, стр. 236) В кн. 1Енох е записано: „Тогава Рафаил, един от светите ангели, който беше с мен, отговори и ми каза: - „Тези пусти (празни) места са били създадени именно за тази цел - за да се съберат духовете на починалите хора в тях, така, че всички души на чадата човешки да се съберат тук (в тях). И тези места са били създадени, за да ги приемат до деня на техния съд, и до назначения им период… до определения период…, докато не настъпи големият съд (идващ) върху тях.““ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 22:3,4) Може би, т.н. „таблети/плочи на завета“ – специалният кристал „Божие дело“ (виж Изх.32:16), положен в кивота, в мрака и пустотата на Св. Светих, е някакъв вид неземно записващо у-во, в което се съхранява цялата информация за всеки отделен човек? В такъв случай - в този безценен регистър, наречен - „книгата на живота (на Агнето)“ (виж Откр.20:12; 21:27), е не само нашето миналото - нашето истинско „аз“, но и нашето бъдеще. И когато настъпи часа на Съда, всеки човек ще може да бъде извикан отново от мъртвите, и напълно възстановен (върнат обратно в живота), благодарение на съществуващия автентичен запис за самия него, съдържащ се в този наистина много специален кристал (наричан още „стъкленицата на душите“)? Вероятно, когато Спасителят бил в Гетсиманската градина и след това на кръста, не само, че не е позволил на сатанинските сили (чрез техните сборни енергии или дух) да изличат цялата информация от този специален кристал (да го форматират) – и по този начин да анихилират самите човеци завинаги от Живота, сякаш никога не ги е имало, но е извършил и очистване (умилостивение) от всички наслоения, които злото и греха са записали в тях? „И вас, които бяхте мъртви, чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му запис на вина, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.“ (Колос.2:13-15) А за всички хора, родени след кръста, Господ Исус Христос е приготвил място, в което тяхната истинска идентичност да бъде завинаги съхранена и записана, сигурно местообиталище [хранилище; дом за душите ни; място, в дома на Отца (виж Йоан 14:2,3)], от което всеки човек може да бъде възведен и възкресен, и отново да се радва на живота! Явно, онези бездомници - Сатана и падналите с него ангели, са искали да изличат цялото човечество, да узурпират този „страховит кристал“ (виж Езек.1:22,26), - този дом (ср. Лука 11:24-26), за да могат те - на свой ред, да бъдат записани там, - и по този начин да се обезсмъртят завинаги, чрез възможността те (а не човеците) да възкръсват, но в „книгата“ на Христос не се е намерило никакъв дял или място - нищо за тях (виж Йоан 14:30). Така Нашият Господ е спасил и починалите преди кръста, и живеещите по онова време, и неродените все още (след времето на кръста). Като Създател, със Собствената Си кръв (средството за проникване през защитата за влизане, чрез кръв), Исус Христос получил широк достъп до записаното в кристалните таблети/плочи. Като „първосвещеник на бъдещите добрини“ (виж Евр.9:11) Той, с мислите Си (виж Ерем.29:11; ср. Бит.6:5_б), записал заповедите (законите) за поведението на планетите (телата) в Слънчево-Юпитеровата бинарна звездна с-ма (виж Исая 45:12) вътре в (във вътрешността на) специалното кристално „сърце“ (плочите на завета / таблетите на съдбата) на Земята (виж Ерем.31:33), във връзка с удължаването на живота на планетата ни през идващата (бъдещата) световна епоха - „и придоби за нас вечно изкупление“ (виж Евр.9:12_г).]

„И видях, когато отвори шестия печат, и ето – стана голям трус; и слънцето стана черно, като вретище на козина, и луната стана като кръв; и звездите на небето паднаха на земята, както смокиня хвърля неузрелите си смокини, разклащана от силен вятър.“

В древните митове това е - „Нощта“ на Космическия Хаос (ср. Йоан 9:4), която дава раждане на Новите Небе и Земя. Откровението представя следващата страна от Заветните осъждания, в символ, често използван в библейските пророчества: - разтърсване (разрушаване) на цялото създание. Точно както за спасението на Божия народ се говори като за ново Сътворение (ср. 2Кор.4:6; 5:17; Ефес.2:10; 4:24; Кол.3:10), така за Божиите съдби се говори като за разрушаване на създанието, за обратно изпадане в първоначалния Хаос; за разтърсване на Вселената – Бог разкъсва и разлага тъканта на създанието (ср. Исая 24:19; 34:4; 2Петр.3:12), както това се случило при Потопа, при Изхода, на кръста. По такъв начин Йоан използвал основните съставки при разрушението на създанието, чрез Потопа, за да опише унищожението на Ерусалим и Юда от легионите на Рим през І в.сл.Хр. Тези 7 осъждания са описани на основата на познати пророчески образи от Стария Завет при явяването на Божието присъствие в „Господния (Оня) Ден“. Първо, разтърсване - огромен трус (земетресение) (ср. Изх.19:18; Пс.18:7,15; 60:2; Исая 13:13,14; 24:19,20; Наум 1:5). (Силно земетресение наистина ударило Юдея и град Ерусалим в 68^-ма г.сл.Хр.) Второ, помрачаване и скръб - Слънцето става черно (потъмнява) като вретище от козина (ср. Изх.10:21-23; Йов 9:7; Исая 5:30; 24:23; 50:3; Езек.32:7; Йоил 2:10,11,31; 3:15; Амос 8:9; Мих.3:6). (В еврейските митове Слънцето и Луната били създадени като свидетели на Човека. В преданията на евреите, когато Адам паднал, мигновено Слънцето станало тъмно, но Луната се засмяла (засияла по- ярко). Затова Слънцето свети постоянно, а Бог отнел светлината на Луната и я смалил; тя остарява бързо - трябва да се роди и прероди, да се пречисти отново и отново.) Обличането във вретище е метафоричен израз за затъмняването на небесните тела (виж Исая 50:3). Трето, продължава образът на помрачаването, с прибавената идея за оскверняване – „и Луната стана като кръв“. Кръвта е знак за насилие, за корупция, за разложение, за смърт (виж Йов 25:5; Исая 13:10; 24:23; Езек.32:5-8; Йоил 2:10,31). [В сакрален смисъл „Луната“ представлявал Храма на Ях („Луната“ на Слънцето - Яхве, Юпитер) в град Ерусалим (ХЕ), в Юдея. Почервеняването на Луната - обозначава прелюбодейната, греховна, връзка на ХЕ със (силата или „семето“ на) червения Дракон на Злото Сатурн/Сатана.]

{Вероятно, както потъмняването на нашата звезда - Слънцето, така и зачервяването до огнено-червено на нашия спътник - Луната, са процеси, предизвикани от активирането и действието на могъщото скаларно оръжие, в древните шумерски митове наречено „Sharur“ [озн. „съкрушаващото хиляди“ (ср. Пс.91:7); оръжието на (похитено от) бог Нинурта/Сатурн/Сатана; омагьосаният, говорещ, боен боздуган], т.е. алюзия за Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, защото тя е синхронизирана (и) с тези небесни тела и може при определена астрономическа конфигурация в Небесата над Земята, посредством специалните кристали/таблети/плочи Божие дело, да източва енергии от тях (както и да изпраща енергии), при което ГП издава силен вик (ср. Бит.18:20,21) или голям шум (ср. Йов 37:2; Пс.42:7; Исая 29:6 и др.), голям глъч и врява (ср. Ерем.10:22; 49:21; 51:16), чак до Небесата.}

[„Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, и да не изгрее на него светлина. Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко що помрачава деня нека го направи ужасен. Тъмнина да обладае оная нощ; да се не брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците. Ето, пуста да остане оная нощ; радостен глас да не дойде в нея. Да я прокълнат ония, които кълнат дните, ония, които са изкусни да събудят Левиатана. Да изгаснат звездите на вечерта й; да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;защото не затвори вратата на майчината ми утроба, и не скри скръбта от очите ми.“ (Йов 3:4-10) Вероятно, „събуждането на Левиатан“ (виж също Йов 41^-ва гл.) е активирането на Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, като ужасяващо по мощ скаларно оръжие – древното чудовище, което лежи в реката на Египет, на което Сатана/Сатурн дава силата си за „малко време“. От нейното (на ГП) могъщо действие вселената ни изпада в Хаоса на предсътворението: - настава тъмнина („иде нощ“); денят (Слънцето) се помрачава; небесните тела и звездите не дават светлината си; тъмнина обладава (или пада мрак над) нашия свят; не може да се отчитат часовете, дните, месеците и годината – няма Луна („време няма да има“); не се съмва (не настава виделина на света); първите лъчи на зората не се виждат (небесните сили са разместени; движението на планетата Земя е променено); масово настава страх и голяма скръб у хората; случват се много природни аномалии. Шумерските митове съдържат разказ за митични „хора“, които донесли някакви специални камъни на Земята от Планина в Небесата. (виж кн. „The Sumerians: Their History, Culture, and Character“, Samuel Noah Kramer, The University of Chicago Press, Chicago, 1963, р. 270; или кн. „History Begins at Sumer“, Samuel Noah Kramer, University of Pennsylvania Press, Philadelphia, 1956, р. 24,25) Принципно, подобно действие, но още по- силно (всъщност - единственото, което може да спре действието на Голямата пирамида в Гиза), има и „ужасният кристал“ „Божие дело“ (виж Изх.32:16; Езек.1:22,26) (плочите) в ковчега на Завета (някога поставен в храма в град Ерусалим). В древните народи съществуват предания, че когато Луната стане кърваво-червена [вероятно силно нажежена от доближилите я големи космически тела - Меркурий и - от силата на електромагнетизма на падналия, от Небето на Земята, от орбитата си, - Марс?] хората ще разберат, че за старата световна епоха и свят е дошъл края. Когато в древността планетата Земя променяла движението си в космическото пространство (поради преминаването на голямо космическо тяло край нея), на древните им се струвало, че някои, от дотогава виждащи се високо в небето, звезди, като че ли са паднали на земята (вече се виждали ниско до хоризонта).]

[„Капарот“ е еврейски обред, практикуван от някои религиозни еврейски общности в навечерието на деня „Йом Кипур“. В обреда има много и различни елементи, но най- известният от тях е този: - всеки участник трябва да завърти три пъти над главата си жива птица. За да извършат ритуала, мъжете вземали червен петел, а жените – бяла кокошка. В още по- древни времена мъжете завъртали над главата си жива, пъстра хищна птица (ср. Ерем.12:9), а жените - бяла гъска или бял лебед (символ на отнемащата пояждащия, смъртоносен червен огън планета Венера). Вероятно живите птици са били подходящ символ за танца на планети, спущащи се и кръжащи в близост над Земята в Съдния Ден (виж Бит.15:11; ср. Исая 1:18; 18:6; Откр.8:13; 18:2)?]

Четвъртата присъда засяга звездите, които са образи на власт (виж Бит.1:16) - те са също и времепоказатели (виж Бит.1:14), и тяхното падане показва, че „време няма да има вече“ (ср. Откр.10:6). „Тази книга („Откровението на Йоан“) много подробно описва спомена за първия Потоп, когато седем звезди, оказали въздействие върху Земята, почти унищожавайки я.“ (виж кн. „Uriel’s Machine: Uncovering the Secrets of Stonehenge, Noah’s Flood and the Dawn of Civilization“, Christopher Knight and Robert Lomas, Barnes and Noble, 2004, Ch. 12, Subtitle „The Sons of Light“) „А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.“ (Мат.24:29), „както смокиня хвърля неузрелите си смокини, разклащана от силен вятър“ (виж Йов 9:7; Екл.12:2; Исая 13:10; 34:4; Езек.32:8; Дан.8:10; Йоил 2:10; 3:15). Споменатият „силен вятър“ е донесен от 4^-те конника, които в първоначалния образ от книгата на пророк Захария са (създали) 4^-те ветрове (ср. Зах.6:5) и които ще бъдат представени отново на Йоан в този им вид (виж Откр.7:1). Безплодното смокиново дърво е самата Юда (виж Мат.21:19; 24:32-34; Лука 21:29-32) (а в края – и безплодното християнство).

„И небето се оттегли като навиван свитък, и всяка планина, и остров, бяха отместени от местата си.“

[„– „Небето ще падне!“ В целия древен свят, та дори и днес в детски стихчета, и приказки, срещаме идеята, че небето е паднало на Земята веднъж или няколко пъти, и може да падне отново в бъдеще.“ (виж кн. „The Atlantis Secret: A Complete Decoding of Plato’s Lost Continent“, Alan F. Alford, Eridu Books, G.B., 2001, Part Three, Ch. 10 - „The Mystery Revealed“) За древните „падането“ на Небето на Земята е абсолютно верен разказ за засяването на живота на Земята и създаването на Вселената, каквато я познаваме.] Небето се намира в състояние на Хаос по време на насилственото му отделяне от Земята. Това е картина на великата космическа буря, обхващаща целият свят и цялата Слънчева с-ма (ср. Исая 24^-та гл.). Мястото на произхода на тази буря е центъра на Космоса; движещата сила на бурята - силата на разширяващата (развиващата) се Вселена. Облаците и могъщата светкавица (мълния) (ср. Мат.24:27,29,30; Откр.1:7), в последния ден на тази буря, описана в древните текстове, не са обикновени метеорологични явления, а архетип на грандиозните процеси на Изначалното сътворение на света (неописуеми, чутовни по мощ - космически плазмен разряд и ярка светлинна аура - най- могъщото и ярко космическо явление във Вселената - „знамението на Човешкия Син“?), разтърсващи Небесата и Земята (ср. Агей 2:6; Евр.12:26). [„Въртящата се (превъртащата се) енергия, която създава тази (космическа) ос, е била представяна метафорично по различни начини. Споменахме, че това е двойник на биологичната пъпна връв и символизирана от превъртащ се папирус, като свитъка на Тората в юдаизма. Той също така е представен като стъблото, чрез което парче плод, като ябълка, е прикрепено към дърво, връзка, която осигурява енергийна връзка с източника. Действието на превъртащата се (скролиращата се; усукващата се) енергия се приравнява на макрокосмическото колело или спирала, която е конкретно свързана със съзвездието Орион.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 10 – „Mythology of Light“) Това е картина на раждащият се Космос - бъдещото Небе е насилствено отрязано (откъснато) от Земята, чрез силата на чутовен космически катаклизъм, който разтопява Земята и Първоначалния океан (Морето). „Планините се топят като восък от присъствието на Яхве; от присъствието на Адонай на цялата земя.“ (Псалм 97:5). Откриването (отварянето) на Небесата и/или освобождаването на Изначалната буря означава освобождаване на първоначалната материя, чрез която старият Космос се превръща в нов. Стихиите на тази буря са: - въздухът на атмосферата, потоците вода - Небесният океан и огънят от небето - енергиите и светлината на звездите, на Слънцето, и на Луната. Но за да се случи новото Сътворение, Хаосът на Вселенската буря накрая трябва да бъде укротен и заменен от мир, от нов космически ред. За да се установи мир Небето (временно) трябва да бъде отделено от Земята. И такъв процес наистина е описан в много от религиозните текстове на народите.]

{В древните египетски текстове тази Изначална буря - бурята на творението, е описана като „деня и нощта“ на всеобщия Хаос, когато боговете (небесните тела) били унищожени (светенето им изгасено), бунтовниците били притиснати, разбойниците били наказани. В „Pyramid Texts“, Spell 273, §399_b, е записано, че това бил „денят на умъртвяването на най- древните (най- старите; старейшините) богове“ (така били наричани северните полярни звезди и циркумполярните съзвездия на северното полукълбо), а в Spell 519, §1211_с, че това бил „денят на обезглавяване на петнистите змии“. В т.н. „Coffin Texts“ се казва, че: - това била „нощта на боя (избиването) на великите богове“ (виж „Coffin Texts“, II, Spell 136, §163); „денят на голямото клане“ (виж „Coffin Texts“, III, Spell 227, §264); „денят на въставането на враговете“ (виж „Coffin Texts“, IV, Spell 335, Part I, §234); „нощта на началото на войната и победата над метежниците“ (виж „Coffin Texts“, IV, Spell 335, Part I, §283, §284); „денят на разплатата с разбойниците пред лицето на Нефер-джер“ (виж Coffin Texts, IV, Spell 335, Part IІ, §300); „денят на разбиването на главите на петнистите змии с бумеранги“ (виж „Coffin Texts“, VI, Spell 335, Part IІ, §316); „денят на въвеждането на порядък на великия хълм и примирението на боговете“ (виж „Coffin Texts“, VI, Spell 336, §328).] Казано с други думи: - „време няма да има вече“ (виж Откр.10:6). Няма (го познатото) небе - няма и време, защото там – по небесния свод/завеса - се движат Слънцето, Луната, и звездите/планетите. Обичайните движения на телата в небесата и в цялата Слънчева с-ма ще бъдат нарушени. Във всички древни митове началото на битието се явява отделянето на Духа от формата; оттеглянето на Небесата от Земята. В египетските „Pyramid Texts“, Spell 245, §251_а, се споменава как фараон Озирис „заставил небето да се разкрие“ (отвори; алюзия за отваряща се утроба при раждане) за да влезе в Дуат, т.е. да даде обратен ход на събитията по отношение на „катастрофалната“ бременност на Нут (богинята на Небето).}

Откр.6:13,14 сякаш описват рязкото изменение на наклона на оста на въртене на Земята (предизвикано от изместване на Космическите реки, морета и океани, които подхранват с енергията си планетата Земя) с всички негативни последици от това – поредното внезапно и драматично изместване на полярната ос на Земята, нещо което вече се е случвало в далечната древност. Това е било катастрофално накланяне, за което древните може би са оставили свидетелство, посредством ориентацията на шахтите в Голямата пирамида в Гиза? [„Но може ли в действителност (реално) това да е целта, за която са построени шахтите на Голямата пирамида – да ни разкрият, че полярната ос на Земята може да се измества (с около 6,5° в Гиза), че подобно изместване вероятно се случва на редовни интервали (когато Ал Нитак в Поясът на Орион достига около 39° надморска височина) и, че последният наклон се е случил в рамките на историческия период?“ (виж кн. „The Giza Prophesy“, Scott Creighton and Gary Osborn, Publisher: Bear & Company, Rochester, Vermont, USA, 2012, Ch. 8 „The Paradox of the Star-Shafts“) Египетският (арабски) и мюсюлмански историк Ibn Abd al-Hokam (803-871 г.сл.Хр.) записал, че: „По- голямата част от хронолозите са съгласни, че пирамидите (в Гиза) построил Saurid Ibn Salhouk, цар на Египет, който живял 300 години преди Потопа. Причината за това била тъй като той видял в съня си, че цялата земя била преобърната и нейните жители, човеците лежали на лицата си, и звездите падали, и се удряли една в друга с ужасен шум (грохот)…“ (виж кн. „Pyramid Facts and Fancies“, James Bonwick, Publisher: Charles Kegan Paul & Co., London, 1877, „Why was the Pyramid built?“, 9. „Preservation of Learning from the Expected Deluge“, р. 117) Друг арабски историк Al Masoudi (896-956 г.сл.Хр.) в своя ръкопис „Akhbar al Zarnan Manuscript“ пише: „На Великата пирамида били начертани (изобразени; написани) небесни сфери и фигури, представляващи звездите и планетите във формите, в които им се покланяли (в които те били почитани). Също така позициите (положението) на звездите и техните цикли, заедно с историята и хрониките на отминалото време, на това, което трябва да се случи, и на всяко бъдещо събитие, което може да се случи в Египет.“ „Surid, един от царете преди потопа, построил двете големи пирамиди и заповядал на свещениците да депозират (да съхранят; да сложат) в тях писмените разкази (сведения; отчети) за тяхната мъдрост и достижения в различни изкуства и науки, за да останат те записани в полза (за благо) на онези, които биха могли след това да ги разберат (осмислят).“ (виж кн. „Antichrist Osiris: the History of the Luciferian Conspiracy“, Chris Relitz, Lulu.com, 2012, р. 76)]

[Свидетелства за внезапни и катастрофални атмосферни промени, за паднала тъмнина посред светлата част от денонощието, и мигновена масова гибел, може би настъпили поради рязкото накланяне на оста на въртене на планетата Земя, са били открити както в Сибир, така и в Аляска. „В това тъмно-сиво замразено вещество, доста често се съхраняват фрагменти от сухожилия, кожи, коси и даже плът. От калните (льосови) ями в the Yukon Walley (Долината Юкон, Аляска) ние добихме картината за бързо изчезване… Такива купчини от тела на животни или хора просто не възникват по обичайни, естествени причини… Навсякъде в льоса (замръзнали, мътни утайки с отложения) на Аляска има свидетелства за атмосферни смущения и безпрецедентно насилие. Мамутите и бизоните са разкъсани на парчета и изкривени (усукани), сякаш от космическа ръка в божествена ярост (гняв). На едно място можем да открием предния крак и рамото на мамут с части от плътта и ноктите на краката, и косата, все още прилепнала към почернелите кости. Наблизо се намират шията и черепа на бизон, с прешлени, прилепнали заедно със сухожилията и връзките, а хитиновата обвивка на рогата е непокътната. Няма следи от нож или режещ инструмент. Животните просто са били раздробени и разпръснати по ландшафта (пейзажа) като сламки и конци, въпреки, че някои от тях са тежали по няколко тона. Смесени с купчини кости са дървета, също усукани и извити, и натрупани в сплетени групи; и всичко е покрито с фина, посипана мръсотия, след това (превърнато) в замръзнала твърда маса.“ (виж кн. „The Lost Americans“, Frank Cumming Hibben, Publisher: Thomas Y. Crowell, Apollo Edition, New York, 1961, Ch. II – „End of a Universe“, рр. 170, 177-178) По преценки на изследователи, само на континенталната част на Америка тогава са загинали над 40 милиона животни, докато много животински видове - като гигантски бобри, ленивци, мамути, мастодонти, саблезъби тигри и вълнести носорози - изчезнали, едва ли не, за една нощ.]

[В древен Египет завъртането на мумията на фараона, лежаща на лявата (й) страна – така, че тялото да легне надясно, било част от сакрален ритуал, пресъздаващ възкресението, оживяването на мъртвото тяло. (виж „Pyramid Texts“, Spell 482, §1002_b, §1003_b; Spell 487, §1047_а; Spell 619, §1747_b; Spell 662, §1878_с; Spell 667, §1938_b; Spell 700, §2182_b) Царят умирал на лявата си страна (свързана със смъртта) и възкръсвал на дясната си страна (свързана с живота) (ср. Езек.4:4,6; 47:1,2). Завъртайки се на дясната си страна Озирис поддържал Небето и го отделял от Земята (която поддържал със своята лява страна). Това били и особени времена, когато древните съоръжения сякаш се събуждали от своя хилядолетен мъртвешки сън, в тях влизала някаква космическа енергия (вятър/дъх/дух/жизнено дихание), и те сякаш оживявали, и започвали да говорят, и да предават с насилие нечии чужди мисли (ср. Бит.6:5) или воля (ср. Откр.13:15-18). „Целият този комплекс – „Енергийният източник“ (някакъв специален кристал в горната трета част) вътре в пирамидата, „Жезлите на Хор“ (цилиндри, които фараон държи в ръцете си, наподобяващи навити свитъци) в ръцете и концентраторът (подобен на корона) на главата на фараона – в определени дни от годината, влизал в специално взаимодействие с енергията на пирамидите и с човешката енергийна система. Пирамидата, бидейки едновременно антена и резонатор, е ретранслатор на определени енергийни потоци, свързани с процесите, протичащи в Космоса, фокусирани от своя страна върху „Енергийния източник“ вътре в Пирамидата. Под въздействието на този комплекс и при правилното взаимодействие на човека с неговото подсъзнание, се е извършвало включване в информационната структура на Вселената, с последвало „Общуване с боговете“. Огромният пирамидален комплекс в Гиза е по същество „Структура за Дълбока Медитация“, която позволява на фараона или свещеника, намирайки се в дълбоко сугестивно състояние, да влиза в контакт с Ноосферата, с информационните системи на Земята, а понякога и с представители  на други планетарни системи.“ (виж кн. „Жезлы Гора“, Валерий М. Уваров, Издательство „Диля“, Санкт-Петербург, 1999, „Энергетический источник“, стр. 28-30)]

[Акадски епос за сътворението, наречен „Another account of the Creation of Man“ („Друг разказ за Сътворението на Човека“), започва със следното интересно твърдение: - „Когато Небето беше отделено от Земята – далечният (до)верен близнак…“ (виж кн. „The Babylonian Genesis“, Alexander Heidel, Publisher: University of Chicago Press, Chicago, IL, USA, 1963, Ch. II, p. 68). Земята била описана по начина, по който древните са я й възприемали – като виртуален двойник на Небесата (или Небето – като двойник-близнак на Земята?). Небето и Земята със сигурност са били „близнаци“, т.е. надеждни родственици, които винаги са работили заедно (в тандем) твърде добре в далечното минало (в началото).] Вероятно Откр.6:13,14 предават идеята, че геометрията на Космоса ще бъде счупена (разбита отново), което неминуемо ще наложи необходимостта космическата бездна и храма - като сложен модел на Космоса, и негов образ на земята, наново да бъдат измерени (ср. Откр.11:1,2), с цел - Небесата и Земята да бъдат отново синхронизирани помежду си.

Картината в 6^-я печат сякаш е извлечена от вестта към Едом: - „И цялото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие като свитък, и цялото му множество ще падне, както пада лист от лоза, и като паднал лист от смокиня.“ (Исая 34:4). В „Книгата на Енох“ е дадено следното свидетелство: „Бях легнал в къщата на моя дядо Mahalalel, (когато) видях във видение как небето се срути и беше отнесено, и падна на земята. И когато падна на земята, видях как земята бе погълната от Голямата Бездна, и планини се изкачиха върху планини, и хълмове се спуснаха по хълмове, а високите дървета се изкореняваха от стъблата си, и се хвърляха надолу, и потъваха в Бездната. И след това дойде слово в устата ми, и аз издигнах гласа си да извикам, и казах: - „Земята е разрушена (погина)!“.“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 83:3-5) Шестият печат (а и цялата картина в кн. Откровение?) сякаш се базира на събитията при Потопа, когато (според легендите на евреите) две комети от планетата Сатурн ударили и разбили гранитната обвивка на Земята. Целият свят бил разместен и разтърсен из основи (ср. Исая 24:17-20). Космическият вятър – „Uracan“ „Ураган“, по времето на Изхода, предизвикан от Венера, бил с мащабите на вятърен потоп по лицето на тогавашния свят (ср. Изх.10:19 с 14:21).

[Писмени свидетелства на различни народи, очевидци на стълкновението на кометата (звездата - Венера) със Земята, описват как планините се повдигали, като кораб по вълни. Островите били смалени от силата на планетата, а водите се надигнали на твърде голяма височина в небето, подобно на водни завеси. Голяма част от човечеството била унищожена... (за още виж кн. „Светове в сблъсък“, д-р Имануил Великовски, 1950 г.; част ІІ, гл. І - „Венера“) При оттеглянето на атмосферата нахлува космически студ, а където земята е огрявана слънчевият вятър започва да гори и да унищожава всичко по повърхността на земята; превръща я в обширни пустини; в ситен прах (ср. Исая 24:1-6,18-20).]

Когато една нация бивала покорена или завладявана от друга, Библията поетично онагледява това завоевание като унищожаване на небето и на земята за победения народ. С подобен език пр. Езекиил се обърнал към Фараона на Египет, с предупреждение за предстоящо поражение на Египет и подчиняването му на Вавилон (виж Езек.32:7,8). Пр. Исая използвал същата образност за падането на Вавилон (виж Исая 13:9-13). Така Йоан ни представя петата присъда: - Израил потъмнява, става мрак; Юда просто изчезва - небето се премества като свитък, когато се навива (виж Исая 34:4; 51:6; Пс.102:25,26). Символично Юда била представяна от пророците като „небе“ (виж Исая 51:15,16; Ерем.4:23-31; ср. Евр.12:26,27). Под влияние на доближилото се до Земята голямо космическо тяло, въздушните маси се движат така бързо, че небето се оттегля подобно на свитък, който се навива. Шестата присъда - като следствие от падането на Ерусалим и храма [центърът на народите (виж Езек.5:5)], целият останал свят (периферията) „и всяка планина, и остров, бяха отместени от местата си“ (виж Йов 9:5,6; 14:18,19; 28:9-11; Исая 41:5,15,16; Езек.38:20; Наум 1:4-8; Соф.2:11). Това отместване на „планини“ и „острови“ от местата им е следствие от Господното присъствие (символизирано в небето, чрез планетата Юпитер/Яхве – „царската звезда“) в „Деня на Господа“ (виж Йов 9:5; Пс.18:7, 97:5, 104:32, 144:5; Исая 64:1); свидетелство за отместването на голямата Космическа ос. 

[Често в древногръцката литература „планини“ и „острови“ са синоним на храмове и/или пирамиди, свързани с някой конкретен бог/планета. В химна на Омир за Аполон (митологизиран образ на планетата Меркурий) бременната Лето – майката на Аполон, търсела остров, който щял да стане приемна утроба (майка) на нейния син, но всички острови треперели от перспективата да родят такова могъщо дете. Накрая удивителното раждане на Аполон се случило от утробата на Земята, т.е. от подземния свят (оттук и идеята, че едно божество винаги произлиза, се ражда или възкръсва, от тъмнина към светлина). В друг пасаж на химна, раждането на Аполон съвпаднало с пронизителни, силни ветрове и с идването на мистериозна тъмна вълна, която заобиколила „острова“. Новороденият Аполон бил хранен с нектара и амброзията („божествената небесна храна“; манната) на боговете, при което той се освободил от златните си въжета и направил една пророческа реч. Веднага след това „стрелящият надалеч бог“ (Аполон) започнал да ходи по Земята, предизвиквайки учудването на всички богини. Когато стъпил на о-в Делос, островът се покрил със злато и с цветове като на поляна с цветя на планински връх. След това Аполон тръгнал да се скита по света. (виж кн. „Hesiod, The Homeric hymns, and Homerica“, Hesiod, Homer, Translation by Hugh G. Evelyn-White, Reprinted by G.P. Putnam’s Sons, New York, 1920, „The Homeric Hymns III“ – „To Apollo“, рр. 333, 335 ff) В представите на древните шумери, египтяни, индуси, ханаанци, евреи и др., „водите“ символизирали безкрайното космическо пространство/море. „Водата над простора“ е пространството, в което образно плават външните, спрямо орбитата на Земята около Слънцето, планети/острови, а „водата под простора“ (виж Бит.1:7), - където са вътрешните планети. Сътвореният свят бил „остров“, обкръжен от безбрежни води, които постоянно напирали към границата на подредения свят (ср. Йов 38:8-11). Така „планини“ и „острови“, в техния още по- широк космологичен (и метафизичен) смисъл, съответно означават - пирамиди/храмове, но и звезди/планети. От най- дълбока древност било известно, че „планините“ (пирамиди и храмове) и „островите“ (планети и съзвездия) са свързани помежду си [посредством тяхната свещена геометрия, и специалните кристали в тях, - планове и оборудване, дадени (поверени) още в началото на хората от създателите.]

Картината на 6^-я печат в Откр.6:9-17 е изпълнението на думите на Исус Христос в т.н. „малък Апокалипсис“ – Мат.24^-та гл., Марко 13^-та гл. и Лука 21^-ва гл.: - „А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.“ (Мат.24:29;  ср. Лука 21:25-33; Откр.8:12,13; 9:2). Светът и неговото благополучие зависели от верността, с която Израил изпълнявал своята роля, отредена му от Създателя. Неизменният ред и верност, по който небесните светила вървят в своите пътища (орбити) била любима тема на апокалиптичните автори. Образно, когато Слънцето, Луната и звездите/планетите изоставят този ред, това означава, че Завета е разрушен, че края на Израил, а с него - и на стария свят, е наближил. Думата „σεισμόs“ буквално означава „разклащане“ и насочва към Евр.12:26-28 (ср. Исая 6:4; 13:13). Юдея била напълно разрушена, когато Царството преминало към Църквата (ср. 2Петр.3:7-14). Това е откровение и за бъдещата участ на отстъпилите християнски църкви, следващи ционистките управници на света.

„И царете на земята, и големците, и богатите, и хилядниците, и силните, и всеки роб, и всеки свободен, се скриха в пещерите, и в скалите на планините.“

Когато Земята е унищожена и посредническата служба е преустановена – грешниците се поставят лице в лице с прякото откровение на Светия Бог - хората на Юда се опитват да избягат и да потърсят защитата, чрез нещо, което, като че ли предлага убежище. Бягството на хора в пирамиди, в убежища под земята и в пещери може да се счита като белег на проклятие (виж Исая 2:19-21). Това е 7^-ят  етап от разрушаването на създанието: - унищожаването на хора! Но тази 7^-ма част в списъка започва, за да разкрие друга „7^-ца“ в себе си (точно както и 7^-ят печат, и 7^-та тръба съдържа следващата група от 7 осъждания). Изброените 7 категории хора, представляват всички социално-политически прослойки на цялото заветно общество; вече никой не може да помогне (ср. 4Царе 14:26). Цялата Земя е отхвърлила Христос като Месията и цялата Земя ще бъде отлъчена, като осквернена, и нечиста (виж Евр.6:7,8). Космическите знаци, че Земята е осквернена от разложените трупове на отстъпниците от Завета - храна за орлите-лешояди на Съда, са се явили. Фигуративно - телата им са определени да бъдат менюто (месото) за небесните хищни птици, поканени на „великата Божия вечеря“ (виж Откр.19:17,18), което е старозаветна, картинна образност за финално (окончателно, пълно) проклятие. [През м. септември 70^-та година римляните разрушили част от стената и (на 9^-ти „Ав“ – 7^-ми  септември?) влезли в град Ерусалим. Йоханан и Симеон - двамата останали водачи на юдейския бунт в града, както и други оцелели в ужасната суматоха, успели да избягат в пещерите, и в подземията под храма, но в крайна сметка били застигнати от римските войници. Подобно отчаяно бягство описва и Откр.6:15 - как високопоставени, хилядници, и всякакви хора, ще се скрият в пещери, и м/у скалите на планините за убежище (ср. Исая 2:19,21).]

„И казват на планините, и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седящия на престола, и от гнева на Агнето, защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може да устои!?“

Тук текстът сякаш заимства картината от книгата на пророк Осия: - „Ефрем ще бъде засрамен и Израил ще се посрами от своите разсъждения... И те ще рекат на планините: Покрийте ни! И на хълмовете - Паднете върху нас!“ (Осия 10:6,8). Господ Исус Христос цитирал този текст по Своя път към разпятието, казвайки, че ще се изпълни в/у идолопоклонническата Юда в живота на присъстващите: - „Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни!“ (Лука 23:28-30). Когато църквите в Мала Азия прочели за първи път за това видение, пророкуваните осъждания вече се случвали; окончателният край на Юда бързо наближавал. Поколението, което отхвърлило Сина на Земевладелеца (ср. Мат.21:33-45) скоро щяло да крещи същите думи. Разпнатият и възкръснал Господ идвал да унищожи убийците Си. Това щял да бъде Великият Ден на изливащия се Гняв на Агнето, Което юдеите заклали (ср. Деян.2:36). Като цар Саул те ще молят да загинат от падането на планини и скали в/у тях, за да не попаднат в ръката на живия Бог (ср. 1Царе 31:4; виж Евр.10:30,31). [Последните оцелели юдейски бунтовници се скрили в крепостта Масада. Осъзнавайки, че не могат да издържат с/у римляните, 960 евреи посегнали на живота си. Донякъде това масово самоубийство, стъписало дори римските войници, може да бъде разглеждано като илюстрация за предстоящото зловещо изпълнение на Откр.6:16,17.] [В древноегипетският мит „Унищожението на човечеството“ е описано как Ра изпратил своето „Око“ (богинята Хатхор - еманация на планетата Венера) да унищожи бунтуващите се с/у него. Като наказание Ра заповядал да хвърлят метежниците в Дуат и в „земята на пещерите“. Тогава „Окото“ подгонило хората в планините и безмилостно ги избивало, а изтичащото от кръвта им езеро изпило. (за повече виж кн. „Legends of the Egyptian Gods: Hieroglyphic Texts and Translations“, by Sir Ernest Alfred Thompson Wallis Budge, Kegan Paul, Trench, Trubner & Company, London, 1912, „The Legend of the Destruction of Mankind“, рр. 33-35)] 

[ГП е и могъщо оръжие, което може да излъчва незатихващи звукови вибрации, които насочени в определена посока или към даден обект-цел, могат буквално да разсипят на прах избраната мишена. През 1887 г. изобретателят от Филаделфия, САЩ - John Ernst Worrell Keely (1827-1898 г.), съвършено случайно, при експеримент, с помощта на резонансни вибрации от около 42 800 колебания в секунда, успял да разсипе на прах (т.е. напълно да дезинтегрира) голям къс гранит. (За повече виж книгите: - „Universal Laws Never Before Revealed: Keely’s Secrets: Understanding and Using the Science of Sympathetic Vibration“, by Dale Pond, Autors: Nikola Tesla, Edgar Cayce, John Keely; Publisher: The Message Company, Santa Fe, New Mexico, USA, 1990 (1996). и - „Free Energy Pioneer: John Worrell Keely“, Theo Paijmans, Publisher: Adventures Unlimited Press, Kempton, Illinois, USA, 2004.) Хармоничният феномен на т.н. „sympathetic resonance“ (или „sympathetic vibration“) е в основата на устройството и действието (унищожителният удар, като от гигантски чук; виж Ерем.23:29_б), чрез който Великата пирамида в Гиза, Египет, (може да) разрушава света, превръщайки го в ситен прах; в пустиня.]

„Защото дойде великият ден на гнева Му“ – т.е. дойде „Денят на Господа“. „Ден на гняв е Оня Ден, Ден на смущение и на утеснение, Ден на опустошение и разорение, Ден на тъмнина и мрак, Ден на облак и гъста мъгла“ (Соф.1:15); на непрогледна духовна Нощ (виж Амос 5:8,18). Но за верните християни тези събития били знамения за наближаващото Царство и Утрото на новия Ден (виж  Зах.14:7; Исая 21:11,12; ср. Лука 21:28). „Защото ако и да изчезнат планините, и да изчезнат хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, и Заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост.“ (Исая 54:10). В древните митове „Раят“ бил „голяма планина“, разделена в началото на две големи „планини“ (Голямата пирамида в Гиза и Храмът в град Ерусалим?). В Писанието (хълмът на Храма в) град Ерусалим често е наричан „планината“ (ср. Дан.9:16), а светиите при жертвеника (виж Откр.6:9-11) са изобразени викащи с вяра, защото тази „голяма планина“ – т.е. храма, ще падне. Разрушаването на Ерусалим е изобразено, като „горяща планина, която е хвърлена в морето“ (виж Откр.8:8; ср. Зах.14:4). Ако строителството на Храма в град Ерусалим (и не само на този храм) може да представлява само по себе си зашифровано описание на сътворението на цялата Слънчева с-ма (и на Великия Космос), - то разрушаването на Храма онагледява „първородния грях“ – разбиването на Слънчевата с-ма (и на Космоса); изчезването на взривената от хората планета Тиамат - горящата планина/планета, хвърлена в Бездната. 

[Така нареченият „първороден грях“ на титаните (прозвище на някои планети) в древногръцката митология бил свързван с взривяването (разчленяването) на една планета („Дионис Загрей“ в елинския мит; „Тиамат“ в шумерския) в пределите на Слънчево-Юпитеровата бинарна звездна система, с помощта на някакво „огледало“ – Великата пирамида в Гиза, Египет? „В орфическата литература титаните играели важна роля в това, което често било считано за централен мит на Orphism (Орфизма) – „the sparagmos“, което било разчленяването на Dionysus, който в този контекст често бил наричан Zagreus. Събрана заедно от различни древни източници, реконструираната история, обикновено дадена от съвременните учени, е следната: - Zeus се сношавал с Persephone под формата на змия, създавайки Dionysus. Той (Dionysus) бил отведен на Планината Ida, където (подобно на бебето Zeus) бил охраняван от танцуващия Curetes. Zeus възнамерявал Dionysus да бъде негов наследник като владетел на космоса, но ревнивата Hera подтикнала титаните да убият детето. Титаните избелили лицата си с гипс и отвличайки вниманието на бебето Dionysus с различни играчки, включително с огледало, те грабнали Dionysus и го разкъсали (или нарязали) на парчета. След това парчетата били варени, печени и частично изядени от титаните. Но Athena успяла да спаси сърцето на Dionysus, с което Zeus успял да промисли своето прераждане от Semele. Обикновено представяна като част от мита за разчленения Dionysus Zagreus, това било орфическа anthropogony („антропогония“ – озн. „произход на човека“), която била орфически разказ за произхода на човеците. Според тази широко разпространена гледна точка, като наказание за тяхното престъпление, Zeus поразил титаните с мълнията си и от останките на унищожените титани се родили човеците, което довело до наследяване на вината на предците от хората на този „първороден грях“ на титаните, и според някои разкази „формирали основата на орфическата доктрина за божествеността на човека“.“ (виж „Titans“, wikipedia.org, Title: - „Orphic literature“, Subtitles: - „The sparagmos“ and - „The anthropogony“)]

Едва след гнева Му ще дойде обновлението на нашия свят. „Бог ще му помогне, и то при зазоряване. Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата. Издаде Той гласа си; земята се разтопи.“ (Пс.46:5_б,6) Мощният гръм или „глас“ на Господ-Бог Яхве/Юпитер отново ще разтопи и размекне ядрото на Земята. В Деня Господен Славата Му ще съживи планетата ни, ще я направи отново способна да диша, образно – ще я развесели, като младоженец невестата си; ще я изпълни със силата да ражда нов живот, изцяло ще я обнови. (виж 2Петр.3:12; ср. Деян.17:25_в;  Мат.19:28; Исая 35:1,2).

„И кой може да устои!?“ е риторичен въпрос, задаван от старозаветните пророци предвид приближаващия „Ден на Гнева Господен“ (виж Наум.1:6; Мал.3:2; ср. Пс.76:7). Кои от хората могат да останат твърди и да укрепят сърцата си, когато Господното пришествие в облака на Славата наближи (виж Яков 5:7,8)? Отговорът е очевиден: - Само тези човеци, които са се предали на Господа-Бога и са се покаяли, и примирили с Него, до започването на „Деня на Съда“ - само те ще могат да устоят, в сложните (мета)физични процеси, които протичат при извършването на Божиите съдби по земята. Но има ли такива и кои са хората, които ще бъдат спасени в дните на „голямата скръб“ (виж Мат.24:21,22), при скръбта или „утеснението на Яков“ (виж Ерем.30:7)? В отговор на този въпрос идва следващата - Откр.7^-ма гл.