Прочетен: 13085 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2011 12:27
ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА БЛИЗКАТА ПРЕДСТОЯЩА ИЗМАМА...ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДО ВСИЧКИ!
"Поклониха се на звяра" (Откр. 13:4). Знаете ли какво означава това? Означава, че последната мечта на Луцифер най-накрая ще се сбъдне. Мечтата, която се опита да осъществи чрез измамване на Исус в пустинята: "Ще ти дам цялата планета, всички царства на света, ако паднеш да ми се поклониш" (виж Матей 4:9). Няма да има страдания, смърт, жертва, болка – ако просто ми се поклониш и ме наречеш "Господи". Всичко ще бъде твое. От загадъчните думи в един-единствен ред от Апокалипсиса проличава ужасната истина...
Луцифер не е забравил предложението си. След като Исус отказа – лошо! Все пак остава една цяла планета, която ще се хване на въдицата. Запомнете тези думи и ги вложете в душите си: Това отново ще се случи на планетата ни – пустинята на изкушението. То ще бъде последният страшен тест за земята. Измамата ще бъде завладяваща. Това ще стане и е толкова сигурно, колкото и фактът, че Откр. 13:4 се намира в Библията.
Но какво точно предстои? Свържете следващите два стиха и сами ще разберете какво ще се случи. "И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел" (2 Кор. 11:14). "Защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена" (Откр. 16:14). Исусовото предупреждение, записано в Матей 24:24: "Защото ще се явят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните." трябва винаги да е будно в нас и да не го забравяме!
Последната измама е най-майсторската фалшификация. Каква ще бъде? Със сигурност ще е нещо повече от малко обявление във вестник: "Исус се върна на Земята и представя БЕЛИЯ КРЪСТ като символ на християнството. БЕЛИЯТ КРЪСТ дава истинската Божия светлина. Вземете си БЕЗПЛАТНО джобно издание на БЕЛИЯ КРЪСТ и още и още...Рекламата си знае мястото в битието ни. Макар че това обявление е изпълнение на Исусовото пророчество за лъжехристите, трудно е да приемем, че то е от мащабите на последната сатанинска атака!
Ако свържем логично цитираните по-горе три стиха, не е трудно да разберем какъв ще бъде обхватът на последното изкушение.
Представете си, как там са застанали световноизвестни журналисти – Дан Радър, Том Брокоу, Питър Дженингс. Около тях е изпълнено с високо усъвършенствана техника. Камионите за сателитно излъчване са наредени броня до броня по протежение на целия булевард чак до подножието на стълбите към Капитолия. Техниците се блъскат един в друг, опитвайки се да оправят електронни кабели и свързващи сигнали. Гигантски телевизионни камери с пулсиращи червени светлинки "В ефир" започват да насочват немигащите си очи към най-грандиозната изява на демонична изява, която някога светът е виждал. Ето го и НЕГО, може би издигнат на няколко метра над земята – същество с ослепителна светлина и зашеметяваща слава. Тайнствен посетител от невидимия свят, подобен на ярко слънце, се появява в столицата на последната световна свръхсила. Си Ен Ен и всички останали телевизионни компании предават на живо удивителната гледка.
Един след друг сенатори и конгресмени пристигат в елегантните си костюми. Те се нареждат по стъпалата на Капитолия. Там са и съдиите от Върховния съд, облечени в черните си съдийски одежди. Защо обстановката изглежда такава, сякаш политическият елит на Вашингтон се е събрал да чуе поредната президентска реч за състоянието на съюза. Но това, което чуват, е реч за състоянието на планетата, произнесена от съществото в горния край на стъпалата.
По тези стъпала са се наредили и най-известните религиозни ръководители. Лица, станали известни благодарение на редовната си поява по телевизионните екрани на Америка. Красноречиви, обаятелни, привлекателни, те също са получили покана за рандеву с вечността.
Тълпите са задръстили "Пенсилвания авеню" и са се прострели чак до Капитол Мол. Хиляди са дошли в столицата, за да станат свидетели на безпрецедентното историческо събитие. Всички се надигат на пръсти, за да зърнат обещаното зрелище.
Черна лимузина, ескортирана от лъскави мотоциклети и върволица полицейска коли, се приближава към Капитолия. Вратите се отварят и президентът на Съединените щати излиза от колата. Макар и популярен и нахакан, лидерът проявява плахост и колебливост, видими от телевизионните камери. Камерите регистрират всяка негова стъпка към върха на стъпалата. Докато хилядите видеокамери се насочват натам, светлината става толкова силна, че в прозорчетата им се вижда само едно бяло петно и блендите им се свиват до минимум.
Величественото същество се усмихва на приближаващия се президент и благодарение на Си Ен Ен целият свят става свидетел на историческия момент. "Добре дошъл, сине мой! Очаквах те. Дойдох за тебе. Приветствам всички мои чада от цялата планета." Съществото не се нуждае от някакъв специален знак, за да се обърне към насочените камери. "Добре дошли! Моят отец ви изпраща мира и любовта си. Идвам при вас от отца си. Обещах, че ще дойда. Вие се молихте и ето сега съм тук. Мир ви оставям, моят мир ви давам."
Ръце с прободни рани се издигат нагоре и сякаш по даден знак законодатели, президент, журналисти и масите народ по булеварда се покланят на завърналия се Христос. "Христос е дошъл!" Този мощен вик се издига като гръм към небето.
Чуйте, как това събитие е представено в книгата "Великата борба" на Елън Уайт:
"Венецът на най-драматичната измама ще бъде сам Сатана да се представи за Христос. Църквата отдавна изповядва, че очаква идването на Спасителя като осъществяване на нейните надежди. И великият измамник ще наподоби това идване. В различни части на земята той ще се разкрие пред хората като величествено същество с ослепителен блясък, приличащо на даденото от Йоан описание за Божия Син (Откр. 1:13-15). Обкръжаващата го слава е ненадмината. Смъртни очи не са виждали подобна. Във въздуха отеква тържествуващият вик: "Христос е дошъл! Христос е дошъл!" Хората падат на земята да му се поклонят, а той вдига ръце и ги благославя, както Христос благославяше учениците Си, когато живееше на земята. Гласът му е тих и мек и в същото време много благозвучен. С благ, състрадателен тон представя някои от благодатните небесни истини, изречени от Спасителя; лекува болестите на хората, после, копирайки Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и заповядва на всички да освещават деня, благословен от него. Сатана заявява, че упоритите в свято пазене на седмия ден оскверняват името му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и истина. Това е много силна, почти побеждаваща измама" (с. 382, бълг. изд. от 1993 г.).
"И поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: "Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?""
Спомняте си, че в Откр. 13 гл. са описани две сили. Можете да бъдете абсолютно сигурни, че дошлия "Христос" ще се появи и пред базиликата на другата сила. Всъщност цялата планета ще се поклони на Луцифер като на Господ. Най-накрая мечтата му ще се сбъдне!
Всички са в очакване
Заглавие във вестник "Чикаго трибюн" от 8 март 1992 г. би трябвало да привлече вниманието на съвременния изследовател на Апокалипсиса: "Еврейска секта е убедена, че идването на Месия е предстоящо." Източник на информацията: Кфар Хабад, Израел. Продължаваме да четем:
"След края на годината, през която видяхме сгромолясването на съветския комунизъм и появяването на нов световен ред, изглежда е благоразумно да разгледаме възможността за едно предстоящо велико събитие, например идването на Месия. Голяма и влиятелна част от израелските ултраконсервативни евреи е убедена, че времето е дошло. Наскоро се появиха плакати и лепенки по коли, съобщаващи за скорошното идване на Месия. Мнозина вярващи са залепили върху паспортите си светлоотразяващи лепенки, предизвестяващи великото събитие."
Те вярват, че Месия скоро ще дойде. Това като че ли е позор за нашето много по-малко ентусиазирано чакане на събитието. Вижте, как безстрашно говорят за идването на деня!
"Според равин Менахем Брод, говорител на [въпросната еврейска секта в Израел]... талмудските мъдреци също са казали, че идването на Месия ще бъде предшествано от дълъг период на мрак и объркване. [Звучи ли ви познато?] Знаем, че изминалите 70 години са този период. Преживяхме две световни войни и разпадането на комунизма. Никога преди не е имало такъв период на трудности и промени – казва Брод. – Прилича на детска игра, в която събирате елементите и постепенно цялата картина се разкрива. Всяко събитие, разгледано поотделно, не е особено важно, но когато ги свържете, виждате значението."
Точно това се опитва да ни каже и Апокалипсисът! Ето че в неделен вестник се натъкваме на съобщение за еврейска секта, което свързва елементите от текущите събития. Толкова силна е тяхната вяра, че мнозина си носят специални телефонни сигнализатори, свързани с определен телефонен номер, по който ще им бъде съобщено кога Месия ще дойде.
Но макар че бързаме да ги похвалим как прилагат тази надежда в ежедневния си живот, пак имаме причина да се позамислим. Не е ли в хармония със стратегията на Луцифер да фалшифицира надеждата на всички големи световни религии? Не е ли логично да заключим, че е съвсем възможно измамникът да се яви на всички световни религии като техния очакван "спасител"? В "Хиндуизмът днес" от март 1992 г. на заглавката има надпис: "Хиндуистки семеен вестник, утвърждаващ дхарма и регистриращ съвременната история на близо милиард членове на една световна религия."
Заглавието на първа страница е: "Индия очаква идването на Вишну." Индусите вярват, че живеем в последната епоха и че Вишну, член на индуското триединство, ще се завърне на земята. Имало "все по-голям брой хора, които започват да вярват, че е дошло времето за ново раждане на Господ Кришна в Индия. Той е казал в Бхагавад Гита, че когато дхарма [пътят на праведността] стигне до упадък и човешките същества не могат да се върнат на високия пиедестал, който трябва да заемат, Той ще се превъплъти и ще осъществи тази задача."
Не ви ли звучи и това познато? Когато положението на човечеството стане толкова безнадеждно, че не се вижда никакъв изход, ще се появи "спасител", който да оправи нещата в нашата изгубена планета. Мислите ли, че доскорошната и предстоящата нова икономическа световна криза e самоволeн и неконтролируем низ от "събития"? Всичко е планирано и добре обмислено още от преди векове. Не забравяйте, откога Луцифер е тук на земята...
Католици и протестанти копнеят за Исус. Евреите очакват Месия. Хиндуистите чакат Вишну – техния Господ Кришна. Мюсюлманите вярват, че Аллах ще дойде скоро. Яините и зороастрианците очакват боговете си.
Не е необходим докторат, за да се стигне до извода, че Луцифер подготвя сцената за последната си и най-голяма заблуда. Каква по-ефикасна стратегия би могъл да измисли този, който ще се яви като светъл ангел и ще се представи на духовно жадните множества за техния дългоочакван спасител?
Предстои най-голямото Изпитание
Имате ли представа какво значи да се обявите срещу това световно мнозинство и спокойно да заявите: "Не вярвам, че това е спасителят?" Представете си, че това същество ви извика: "Ела тук, сине, дъще, ела, ела при мене. Не вярваш в мене? О, Тома неверни, ела тук, докосни раните и виж белезите ми. Блажени са тези, които като видят, повярват. Но що се отнася до тези, които отказват да повярват в мене, по-добре би било да не са се раждали. По-добре би било да си окачат воденичен камък на шията и да се хвърлят в морските дълбини." Разбирате, че Луцифер ще цитира Писанието селективно – както направи в пустинята. Ще цитира Библията и дори самия Исус, за да постигне целта си да измами целия свят и цялото християнство!
Тогава ще дойде големият въпрос: На какво да вярвам – на сетивата си или на Божието слово?
"Само прилежно изучавалите Писанията и приелите любовта на Истината ще бъдат защитени от мощната измама, запленила света. Чрез свидетелството на Библията те ще открият измамника в прикритието му. Времето на изпитанието ще връхлети над всички. Истинският християнин ще се открие именно чрез пресяването, предизвикано от изкушението. Здраво ли е основан Божият народ на Словото, за да не се поддаде на доказателството на сетивата си? Ще се придържа ли във време на криза към Библията и само към Библията?" ("Великата борба", с. 382, бълг. изд. от 1993 г.).
Мисля си, колко чувствени, колко жадни за сензации сме станали. Изненадваме се, ако музиката няма някакъв чувствен подтекст. Чувстваме се излъгани, ако богослужението не е достатъчно драматично и занимателно. Защото сме поколение, израснало и подхранвано от видео културата на Холивуд и "Медисън авеню". Станали сме толкова пропити от чувственото, че подобно на агнета, водени на клане, сме мамени от сетивата си в по-голяма степен, отколкото можем да признаем. Нападани ден и нощ от плакати, списания, телевизия, видео и стерео – списъкът е неизчерпаем.
Какво ще се случи с това поколение, когато преживее последната голяма измама – месмеричен монопол на картина, звук, миризма и докосване, които ще направят отрицателите да изглеждат побъркани в очите на хората. Как ще устоим тогава, ако не устояваме сега?
Точно като в академичния свят. Всеки добър студент знае, че не е възможно да се провали на тестовете и контролните, а накрая да си вземе изпита. Просто не става така! Всички знаем академичния закон: За да се приготвиш за големия изпит, трябва първо да изкараш малките.
Но разбирате, че има едно същество, което не желае да изкарате малките изпити. Защото ако успее да ви попречи да се подготвяте сега, ще може да ви направи на глупаци в края. Затова във "Великата борба" този проблем е описан толкова тревожно:
"Последната голяма измама скоро ще ни се открие... Фалшивото ще прилича толкова много на истинското, че ще бъде невъзможно да се разграничат едно от друго, освен чрез Свещеното писание... Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт" (с. 364, 365, бълг. изд. от 1993 г.).
"Само." С-а-м-о у-к-р-е-п-е-н-и-т-е. Ужасно неприятна дума и израз. "Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт."
Сигурно си мислите: "Хайде, пък ти сега!. Какво се опитваш да направиш? Да обезсърчиш всички, така че да спрат да се опитват?" Ни най-малко. Но разсъждаваме на глас доколко сериозно някои от нас гледат на предстоящата криза. Преди време църквата проповядваше Апокалипсиса и други отрезвяващи пророчества. Но през годините започна да се проявява реакция срещу това, което се смяташе за негативна емфаза: "Все пак, ние се спасяваме чрез вяра, така че тя е единственото, от което се нуждаем. А пък на всичко отгоре изглежда, че ще мине доста време, докато се изпълнят тези пророчества."
Е, вярвам, че това "доста време" вече е минало. Разбира се, вярно е, че се спасяваме чрез вяра в Исус. Апокалипсисът провъзгласява тази славна истина! Но днес има мнозина, които просто използват "евангелието" като фронт на типа християнство, наречен "Каспар Милктост" – очаквайки нищо, но пропадащ във всичко. Можете до посиняване да си тананикате: "Само вярвай", но ако вярата в Исус не е част от едно страстно упование в Него и радикално следване на принципите Му, каква е стойността на всички приятни и щастливи мелодийки? Никой не умира за дадена мелодия. Героите от Апокалипсиса са били и продължават да желаят да умрат за онова, което до такава степен е наситило живота им, че предпочитат да загинат, вместо да го загубят. За тях се казва: "Защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт" (Откр. 12:11).
Дитрих Бонхьофер, млад лютерански пастор и теолог, екзекутиран от Хитлер в края на Втората световна война, написал едно вълнуващо изречение в класическата си книга "Цената на ученичеството": "Когато призове някого, Христос му казва да дойде и да умре." Такава е била съдбата на милиони мъже и жени от всички векове. Милиони християнски мъченици със страстна вяра в Исус отказали да се поклонят пред изображенията на кесаря или пред римските образи. Ще има ли такова поколение в тази епоха на последната криза?
Апокалипсисът призовава такова поколение. Не е съвпадение, че по средата на гл. 12, 13 и 14 има ясен призив за "интензифициране" на вярата.
Гл. 12: "А те го победиха [змея] чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт" (ст. 11).
· Гл. 13: "Тук е нужно търпението и вярата на светиите" (ст. 10).
· Гл. 14: "Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса" (ст. 12).
Апокалипсисът казва съвсем ясно, че само пребъдващата вяра може да оформи сърцата и да преведе последното поколение през последната и почти повсеместна измама.
Очевидно единственият начин, по който можем да устоим, е да се държим здраво за Исус. Също толкова очевидно е, че не трябва да чакате до края, за да се хванете за Исус! Църквата на последното време трябва да преживее "интензитет" в "държането", за да устои до идването Му.
ГОЛЯМАТА НОВИНА Е, ЧЕ иСУС ИДВА СЪВСЕМ СКОРО. НЕ САМО АЗ ВИДЯХ ТОВА В АВАНС. всички бяхме участници в това видение, което значи, че сме последното поколение, което щЕ затвори и последната страница на човешката история.
Моят разказ е индивидуално колоритен, но е част от очакваното велико и зашеметяващо събитие - най-грандиозното за всички времена И БЕЗУСЛОВНО СЛЕДВА ОСНОВНИЯ БИБЛЕЙСКИ СЦЕНАРИЙ.
в ДНЕШНИЯ СИ постинг ще Публикувам разказа на ДУАЙТ К.НЕЛСЪН ЗА ТОЗИ НАЙ-ВЕЛИК МОМЕНТ...моля, прочетете го внимателно!
...Имах цепещо главоболие и се въртях в усукания ми спален чувал, окалян и станал на парцали след нощите, прекарани на влажната горска земя. Да спя? Ако можете да наречете неспокойното ми мятане по буците и върху оня гаден корен, от който не можех да избягам – да, това беше сън. Но кой от нас, останалите сред гората, бе спал през последните дни и нощи? Подпрях се на лакът и погледнах към настъпващия мрак. Всички бяха тук – купчини, увити в спалните си чували и свити от нощния студ – съпругата ми, двете ни деца и няколко близки приятели. Бегълци, всички ние. Бездомни и преследвани.
Докато се опитвах да забравя болката в главата, протегнах ръка към радиото. Пъхнах си слушалката в ухото и завъртях скалата на къси вълни. Скоро глас с кристално ясен британски акцент повтори главните точки от световните новини на Би Би Си. След целия хаос в националните ни средства за масова информация и скорошното им поставяне под правителствен контрол Би Би Си се оказа най-надеждният електронен прозорец към света.
Свят, който бързо се разпада – обяви говорителят, свят попаднал в катаклизма на планетарен упадък. За унищожителните глобални бичове, поразили северното и южното полукълбо, сега се говореше като за нещо обикновено. Екологична катастрофа в океаните, по-страшна от червен прилив, е унищожила икономиките на страните с излаз на море. Била е последвана от пурпурната зараза на пресните води по земята и в резултат на сушата селското стопанство е почти унищожено, като това е довело до световен глад. Редовните предавания на Би Би Си сега представят доклади за кървави гладни бунтове в най-големите световни мега-центрове. Плячкосването и кланетата добавят последната краска към картината на граждански безредици.
Като последица от икономическия и екологичен колапс социално-политическите фибри на обществото се разпадат по-бързо, отколкото новинарите могат да докладват. Общоприетите някога ценности на човешко благоприличие и достойнство отдавна са били хвърлени на бушуващите ветрове на анархията. Обстановката в повечето градове може да бъде описана като бурна ярост. Като допълнение на дългия списък от мрачни заглавия се появява и всеобща епидемия – тайнствена болест, пред която всички лекари стоят безпомощни. Пристъпите на страх вече не са само епидемия, а глобална парализа. Напрегнатият глас на говорителят отразява тихия ужас, обхващащ ни след всяка новина, която успеем да чуем тук в планинското си убежище.
Всичко се случи толкова бързо! Гледах през сенките, където жена ми неспокойно се мяташе. Бяхме се надявали, че ще успокоим острите реакции в града спрямо съботянските ни разбирания. Всички знаехме, че президентът и конгресът, поддържани от набързо взетите решения на Върховния съд, скоро щяха да ратифицират националния закон за религиозна реформа. Новото християнско право бе станало най-мощната политическа коалиция в страната – най-влиятелната "група по интереси". Бързата им "сватба" с Римската църква бе довела до създаване на ефективно лоби, което осигури реалната забрана на Хартата за граждански права – всичко, разбира се, в името на националните интереси и на моралното обновление.
Предполагам, че при икономическия колапс и моралната разруха на нацията съвсем не дойде като изненада изявлението на президента, направено в най-гледаното време. Благодарение на Си Ен Ен мрачният му външен вид се появи на телевизионните екрани по цял свят. (Спомням си изказването на Тед Търнър, че телевизионната мрежа ще излъчва предавания "до края на света". Колко пророчески изглеждат сега думите му!)
Мелодичният глас на президента бе събрал американци от цялата велика страна да заявят в един глас пред всички народи на света, че Америка се е покаяла пред Бога и че ще стане световен водач в духовната вярност и поклонение пред Всемогъщия Бог – вярност подобна на тази, която някога са имали нашите отци-основатели.
Реакцията на народа граничеше с масова истерия. Странно съживление завладя цялата страна с почти хипнотична бързина. Малцината, издигнали самотни гласове срещу погазването на конституцията и обединяването на църква и държава, бяха заплашени и набързо смълчани. Когато една сутрин се събудихме и видяхме заплашителен червен кръст, надраскан върху вратата на гаража, разбрахме, че е дошло време за нашата – така казахме на съседите – "кратка ваканция извън града".
Ето ни сега тук на 400 мили в североизточна посока. Усамотени в края на голяма горска поляна в планините, където често бяхме идвали на къмпинг в по-щастливите дни. Как го беше казал древният пророк? "Крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му. Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва" (Исая 33:16). И наистина Бог не ни изостави. Странно, но близкото поточе, покрай което лежахме, не се бе превърнало в пурпурна боя, както радиото бе докладвало. В горската почва намерихме достатъчно храна, която да ни спаси от гладна смърт.
Храна и вода като за бежанци.
Сега обаче сърцата ни се бяха свили, потънали в мрачни предчувствия, че въпреки всички изумителни изпълнения на Апокалипсиса, изразяващи се в отрезвяващите новини по пращящото радио – дори след всичко това вярата ни в Бога би могла да се поклати и плахата ни надежда в Исус да изчезне. Какво би станало, ако Го изоставим точно накрая? Тревожните въпроси бяха още една причина, поради която никой не можеше да заспи на подгизналата земя. През нощта често се събирахме един до друг, коленичили на мръсните си джинси, станали кафяви по колената от честите молитви към Бога, царуващ някъде отвъд звездите. Ех да можеше – както направи през онази нощ с Яков – да ни каже няколко думи на прощение, милост, спасение и надежда, простираща се извън очевидната предстояща смърт.
Вече както късовълновите станции, така и местните програми тръбяха за новия международен указ. Оформен от съюз на правителства и религии, чиито нунции и посланици се бяха събрали в Рим, в указа се обявяваше недвусмисленото и бързо изкореняване на всички "духовни тумори, които застрашават човечеството". Имаха се предвид такива "дисиденти" като нас. Бе гласувано точно в полунощ да бъдат убити тези, които упорито и безсмислено упорстват в отхвърляне на колективната воля на света.
Това, което се случи после, стана със зашеметяваща бързина. Тъкмо бях извадил слушалката от ухото си, когато чух далечен грохот. Като че ли високопроходни машини се качваха нагоре към горската поляна. След това гласове и резки команди. Скривалището ни беше намерено!
В този миг на ужас се втурнахме нагоре по планинския склон в среднощната тъмнина. Внезапно като че ли времето спря. "И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв тръс толкоз силен" (Откр. 16:17,18).
Земята под нозете ни се разтвори като разцепена диня. За миг цялата планета завря и всичко се срути като Оукландския мост по време на земетресението в Сан Франциско. "Небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си" (Откр. 6:14)
Като че ли природата полудяваше. Внезапно се появи ослепително слънце – и то в полунощ! Планински канари се свличат по склоновете, смазват гори и взривяват равнините, размазвайки всичко по пътя си. Все още червеният океан ври, избухвайки в чудовищни вълни от цунами – вълни убийци заливат цели островни вериги. Въздухът в разкъсаните небеса гори на бели и жълти мълнии, поразяващи прашната земя и разпалващи милиони пожари. Нощта се превръща в страшен ден.
В този миг гордите земни бастиони на съпротивата – морските градове на света – биват пометени в отмъщаващото си море. Храмове от стъкло, стомана, и камък, някога горди с иконите си на човешкото изкуство и бунт, се сгромолясват като картонени кули пред тресящата се, гърчеща се земя, страдала достатъчно дълго под железния юмрук на човешката експлоатация. Сякаш за да се отърве от смъртоносен вирус, тя се надига и бълва подобно на пияница, хванал се за улична лампа. В нощта реват далечни сирени на опасността, които са били използвани за предизвестяване на торнадо, ураган, ядрена война. Зловещите им стонове се издигат в сгъстяващото се небе над тях и се присъединяват към бушуващата какофония на унищожението "като демони, тръгнали на унищожителна мисия" ("Великата борба"). Катерим се все по-нависоко по планинския склон. Никой вече не е сигурен дали е нощ или ден. Небето отгоре е притъмняло от тъмен пушек, издигащ се подобно на ядрен облак от долината под нас. Всички червени, черни и оранжеви пушеци от кувейтските запалени петролни кладенци не могат да се сравнят с гъстата и воняща смрад на унищожението, извираща от смачканата земя. Малки червени и сини точици проблясват диво през пушека над далечните градове – превозни средства за бърза помощ, които не могат да спрат последния кръвоизлив на Земята.
Внезапно някой извиква. Сърцата ни спират да бият. От каменния склон можем да го видим – знака, за който безброй поколения са говорили на децата си – сигурното знамение, че най-смелите човешки мечти ще се сбъднат: "На изток малък черен облак с големината на около половин човешка длан..." ("Великата борба").
С тържествено страхопочитание очите ни се заковават в растящия облак. Все още черен, но вече позлатен по краищата си, той се придвижва от изток и изглежда пулсира на разширяващи се вълни. Все по-близо и по-близо – все по-ярък и по-ярък. Черното е само сянка, защото сега, разширявайки се в небето, облакът става бял – огнено бял и светещ като слънце по пладне. На изток и запад, север и юг пламтящият огън се носи и заема всяко кътче от небето.
Тогава въпреки грохота на земята чуваме музика. Облакът е жив! "Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди. Господ е всред тях" (Пс. 68:17). Светещи същества. Високи и благородни. Пеещи величествена рапсодия, от която ни побиват тръпки. Въпреки че не можем да разберем думите, там на високите скали душите ни започват да пригласят на рефрена.
Но ние подемаме собствения си хвалебствен химн, когато очите ни поглеждат още по-нагоре. Там сред огненото ядро Е ТОЙ! "Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше записано име, което никой не знаеше, а само той. И беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово... И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите" (Откр. 19:12,13,16).
Някой успява да прошепне: "Това е Исус!" Като отпусната на воля мелодия екстатичните ни викове се качват към небето. "Този същият Исус" най-накрая е дошъл за нас! Плачейки от радост и смеейки се през сълзи, инстинктивно се прегръщаме. "Ето, тоя е наш Бог. Чакахме Го и той ще ни спаси. Тоя е Господ; чакахме Го. Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му" (Исая 25:9).
Приближава все повече и повече. И тогава настъпва мигът, който никога няма да бъде забравен. Небесният Княз протяга прободените Си ръце и с вик подобен на гръм казва: "Събудете се вие, които спите в пръста!" Най-накрая се случва и това! Високо в нагънатото небе се чува ясния звук на тръба. Само за миг прашните гробове на милиарди легла се отварят и спящите Божии приятели се събуждат. Едва прозвучал пронизителният звук на тръба и около нас настава раздвижване. Инстинктивно се обръщаме към гордите небесни воини. Сгушени в ръцете им виждаме усмихнатото личице на малката ни дъщеря, която погребахме преди много време на един далечен хълм. С замъглени от сълзи очи усещаме, че най-после животът ни е изцерен.
Само за един миг всичко се сбъдва. Внезапно те се материализират около нас – ангелите-хранители, които през целия ни живот са стояли невидими до нас. С блестящи очи и махащи ни за добре дошли те ни вземат за ръце и със скоростта на звездния елеватор ни издигат нагоре и все по-нагоре към вече изстуденото небе. И не само нашата малка група. Със страхопочитание оглеждаме пурпурното и бяло небе. Заобиколени сме от милиони други мъже, жени, момчета, момичета, бебета и юноши, приятели, семейства и непознати – всички те с миловидни лица и издигащи се нагоре, идващи от празните гробове, от морските дълбини, от земята, от дупки и затвори. Милиарди светещи лица от всеки народ, език и племе. Погледите им не се отклоняват от лицето на Исус, от веещата се бяла коса и младежко изражение, от прободените Му ръце, протегнати за прегръдка. Блестящите Му тъмни очи говорят тихо и с усмивка: "Казах ви, че ще се върна за вас!"
Все по-високо и по-високо в космоса по посока към небесния облак. Синьозелената топка отдолу, толкова дълго била наш дом, се смалява под нас. Казват, че домът е там, където е сърцето. Гледайки Исусовото лице, всяка фибра от тялото ни крещи: "Най-после сме у дома!"
______________________________________________
Остава ми да кажа само:"Амин! Дойди, Господи Исусе!"
КОЙ КОГО? Мафията посегна на народа. Фаш...
Полицията мечта в държавата мечта!...htt...
Байдън, алармира за 'КЛИМАТ ДЕЙнДЖЪР'..
Огънат кръст и ЛГБТ: Католиците възмутен...
Амин.
06.08.2011 14:41
06.08.2011 15:21
НЕКА ВИ ПРИПОМНЯ ОЩЕ ЧЕ, Лъжехристос ще "дойде" от висините на тъй мистериозните НЛО, като небесното шоу ще бъде съпроводено със земетресение - с цел да се внуши на зрителите неговото могъщество над земни и небесни стихии. Хората ще направят неволна асоциация със смъртта на Спасителя на кръста, когато трус разцепи Елеонския хълм - умира със земетресение и се завръща със земен трус - великолепно инсцениране на очакваното от векове библейско събитие...
Идването на Луцифер наистина ще наподобява това на Божия син, но няма да е в това невероятно величие, което го дава Словото, с цялата небесна триумфираща слава от светли ангели и небесни същества...
Самият Исус предизвестява за измамника в пророчествата си към последното поколение: "Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята, не излизайте, или: Ето Той е във вътрешните стаи, не вярвайте" Матей 24-26. На не едно място в Божието слово се упоменава, че идването на "синът на погибелта" ще бъде "съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят" Послание към Солунците ІІ 2 - 9:10. ТАКА ЧЕ ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ БЪДЕТЕ ЗАБЛУДЕНИ!!!
Лука 4:16
"И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете."
Лука 4:31
"И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;"
Е, аз нали ходя по Неговите стъпки гледам да просветлявам и спасявам окаяния си народ, защото на него нищо друго не му остана. Давам му скорошната надежда за радост и утеха, които ще ни донесе Божият Син, който вече е при вратата ...
Сигурна съм, че ще го изгониш! Е, аз не те гоня, но за сетен път те моля, когато дойдеш да четеш нещичко в моя блог, да не се държиш като див балкански субект! Като ще се реформираме християнски, християнски обноски ще придобиваме. Пак те моля, коригирай си коментара и ще ти отговоря доволно изчерпателно, простичко и ясно. Чакам!
07.08.2011 12:41
07.08.2011 12:57
Сигурна съм, че ще го изгониш! Е, аз не те гоня, но за сетен път те моля, когато дойдеш да четеш нещичко в моя блог, да не се държиш като див балкански субект! Като ще се реформираме християнски, християнски обноски ще придобиваме. Пак те моля, коригирай си коментара и ще ти отговоря доволно изчерпателно, простичко и ясно. Чакам!
Щом считаш интернет за свое лично пространство, аз наистина нямам работа тук, пък и няма за какво да разговаряме:) Най-малкото, защото виждам нещата такива, каквито са и вярвам в разума, за разлика от хора, които вярват във фантазии. Просто всеки, който заговори за богове, призраци и сатани ми изглежда някак смешно висящ в пространството и смешно очакващ да бъде похвален "помазан" от своя Бог. Но всеки има право да вярва в каквото си иска, щом това го спасява от действителността; негова си работа. Желая успех на всички в това начинание. Ето нещо от Костас Варналис: "Вие, мъже атиняни, считате ветровете за богове и плашилата за хора, а аз - боговете за ветрове и хората - за празни плашила..." Костас Варналис - Апология на Сократ.
Това е трагедията на знаещия. Той просто не може да пренебрегне разума, заради някаква глупава химера. Поздрави!
Животътът е изпит за всеки човек за лоялност към Твореца и Закона Му. След този изпит всеки ще получи наградата си - вечен живот с Признатия или гибел в огненото езеро с Изкусителя. Трети път няма. Дано добре да осъзнаеш това. Хайде доскоро. Все пак ще ти отговоря на въпроса по-горе, но ми трябва повечко време - сега е трудов понеделник сутрин, уви...
15.11.2011 22:57
22.11.2011 00:57